ОТЧЕКВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от отчеквам и от отчеквам се; откъртване.
ОТЧЁКНА. Вж. отчеквам.
ОТЧЁПВАМ, -аш, несв.; отчёпя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Откъртвам; отчеквам. отчесвам, отчепям, изчеквам2, из-чесвам2. — Затваряй ги, Станке, че ги [кокошките] отепам! Веднъж дори тупнах една по крилото, че ходи цяла седмица като с отчепена ръка. Ст. Даскалов, ЕС, 213. отчепвам се, отчепя се страд. В началото на май .. се заравят в земята няколко грудки, след 10-15 деня те пущат на долния си край издънки, издънките се отчепват и се разсаждат в предварително разкопана почва. ПН, 1934, кн. 4, 53.
ОТЧЁПВАМ СЕ несв.; отчепя се св., непрех. Диал. Откъртвам се, отчеквам се, отчесвам се, отчепям се.
ОТЧЁПВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от отчепвам и от отчепвам се; откъртване, отчекване, отчепяне, отчесване.
ОТЧЁПЯ. Вж. отчепвам и отчепям.
ОТЧЕПЯМ, -яш, несв.; отчепя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Откъртвам; отчеквам. отчепвам, отчесвам, изчеквам2, из-чесвам2. отчепям се, отчепя се страд. ОТЧЕПЯМ СЕ несв.; отчепя се св., непрех. Диал. Откъртвам се, отчепвам се, отчесвам се.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ОТЧЁПЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от отчепям и от отчепям се; откъртване, отчекване, отчепване, отчесване.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ОТЧЁСВАМ, -аш, несв.; отчесна, -еш, мин. св. -ах, поич. мин. страд, отчёснат, св., прех. Диал. Откъртвам; отчеквам, отчепвам, отчепям, изчеквам2, изчесвам2. Като надиплите хубаво колата, ще отчеснете по един голям клон чимшир, ще го варако-сате и на всяка кола ще затъкнете отзад. П. Тодоров, Събр. пр II, 434. Почна [хлапето] да чесне филизите от хасмите. Откърти един, сдъвче му върха, захвърли го, от-чесне друг, отхапе го и пак същото. Чудомир, Избр. пр, 119. — Я му дай от гъската! Отчесни му едната кълка. Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 42. — „Изгори ма, Ерино, / със твойта китка калофер, / отчесни ми от нея“. Нар. пес., СбВСт, 755. отчесвам се, отчесна се страд. Ако листата се отрежат много близо до стеблото или се отчеснат от него, то с това последното се наранява и лесно може да загние. Гр, 1906, бр. 1, 12-
i3.
ОТЧЁСВАМ СЕ несв.; отчесна се св., непрех. Диал. Откъртвам се; отчеквам се, отчепвам се, отчепям се. Стегнал мускули да се отърси, но нокътят на мечката се отчеснал.. И горският отишъл в болница да му го извадят. Черемухин, ПД, 49.
ОТЧЕСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от отчесвам и от отчесвам се; откъртване, отчекване, отчепване, отчепяне.
ОТЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който се отнася до отец, присъщ е на отец; бащински, отечески. Аз идех с цел да изпрося вашата отческа благословия. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 151. Още Константин Велики беше забранил на ромейските бази-левси да се сродяват с други народи.. „Ако пък някой се осмели да стори това, нека се смята за чужд на християнското общество и да се предава на анатема, като нарушител на отеческите постановления и царските закони“. А. Дончев, СВС, 95.
ОТЧЕСКИ. Остар. Книж. Нареч. от прил. отчески; бащински, отечески. Често бях виждал Влайков в града — висок и малко приведен, с бастун в ръка, така отчески прекрасен, спокоен и мъдър. СбЦГМГ, 414.
ОТЧЕСНА. Вж. отчесвам.
ОТЧЕТ м. 1. Писмено или устно изложение, обяснение, доклад за осъществена дейност, за извършена работа, изпълнена задача и др., обикн. пред по-висша инстанция, пред ръководен или контролен орган. Г. Василчиков .. прочете отчет на по-лан-ското си пътуване из България. Ив. Вазов, Съч. XVI, 168. Трябва да взема най-новите данни и да ги включа в месечния отчет. М. Марчевски, ТС, 66. Отчетите си за състоянието на работата съставял въз основа на писмени изложения, които му изпращали всеки две седмици местните партийни секретарки. А. Гуляшки, ЗР, 278. — Защо си сам? — попита той Евгени строго, като за отчет. Д. Ангелов, ЖС, 223. Личен отчет. Годишен отчет. Неверен отчет. Подправен отчет.
2. Само ед. Вписване, зачисляване на някого или нещо в някаква група, организация, структура, така че да обяснява и докладва периодично изпълнението на задълженията си. — Ще го зачислиш в стотнята на бага-тур-багаина Север, като му кажеш, че аз лично съм го изпратил на отчет и подчинение при него. А. Гуляшки, ЗВ, 105-106. Още преди въстанието Централният комитет е водил на таен отчет своите членове — действуващи офицери. П. Илиев, ЛВ, 83-84.
3. Остар. Съобщение, сведение за състоянието, положението на нещо, обикн. публикувано във вестник, списание. Творецът на Дядовата Славчова унука и Вестовой сега пише вестникарски отчети за нам' какви си конгреси. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 362. На 23 .август 1870 г. немската главна квартира получила от Лондон една телеграма, която според френските вестникарски отчети съдържала точния боев