Page:RBE Tom11.djvu/1170

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ов, Избр. разк., 67. Бой почна се безпоща-ен, / бой отчаен, бой сърдит. Ив. Вазов, Съч. I, 57.

4. От който няма изход, за който няма изгледи, надежда да се оправи; безнадежден. В отчаяното си положение тя мислеше, че провидението само й изпраща в лицето на свещеника подкрепа и сила да не попадне под ударите на скръбта. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 48. Отчаяна работа, престанах да се храня, отслабнах така, че едва ходех. Д. Бегунов, 40Д, 50.

5. Прен. В съчет. със същ., означаващи обикн. човек с определено качество — който притежава в най-висока степен даденото качество, който е в най-висока степен някакъв; изключителен, голям, непоправим. Ние бяхме обикновени смъртни пешеходци, с прашни обувки, отчаяни поклонници на природата. И. Радичков и др., ГСП, 88. Отчаян русофил, Хаджи Дончо не признаваше друг държавник, освен дяда Драган Цанков. Чудомир, Избр. пр, 45. Близо до неговата компания се чуваше оживеният глас на Генка Деспотова. Отчаяна шегаджийка, тя и сега беше събрала цяла група около себе си и им разказваше нещо. 6. Райков, ПВ, 92. Отчаян пияница. II Който е в най-висока степен; изключителен. Несполуките идеха от отчаяната му разсеяност. Замислеше ли се за нещо.., — на две крачки огромен рогач да минеше, нямаше да го забележи. А. Гуляшки, ЗВ, 349.

ОТЧАЯНАТА нареч. Рядко. Отчаяно.

— Завчера взех, че се поожених аз — .. Колев само станал, извадил от вътрешния джоб на сакото си паспорта и най-делово й го показал... — Виж, ако не вярваш — рекъл й уж отчаяната той. Ал. Томов, П, 95.

ОТЧАЯНИЕ, мн. (рядко) -ия, ср. Състояние на пълна безнадеждност, на крайна отпадналост на духа. — Загина, загина България! — казваше той в отчаяние. Ив. Вазов, Съч. ХХШ, 171. В село завърлува невярна болест — .. Отчаяние и безутешна скръб се възцари в сърцата. Елин Пелин, Съч. I, 71-72. — Значи, нищо не можем да направим сега? — в гласа на експерта прозвуча отчаяние. — Би могло да се поддържа само сърцето... Д. Димов, Т, 498. „Боже!“ — мислеше си Станка, разкъсана от скръб и отчаяние. — „Защо светът е така криво и лошо нареден?“ Г. Караславов, ОХ I, 419. Решението на княза да абдикира — неизменен припев на неговите отчаяния — се изпари.

С. Радев, ССБ I, 397. Обзема ме отчаяние. Изпадам в отчаяние.

ОТЧАЯНИК, мн. -ци, м. Остар. Отчаян човек. Народ не може да бъде отговорен за постъпката на неколцина отчаяници. Пряп., 1903, бр. 17, 3.

ОТЧАЯНИЦ А ж. Остар. Отчаяна жена.

— От Ст. Младенов, Етимологичсски и правописен речник..., 1941.

ОТЧАЯНО. Нареч. от отчаян. Обзета от паника, тя почна да го прегръща и целува истерично, а после заплака отчаяно. Д. Димов, ОД, 237. Очите й се напълниха със сълзи, тя падна на дивана и отчаяно зари-да. Л. Стоянов, Избр. съч. Ш, 408. Припукаха пак пушки. Падна Шибил,.. Падна до него и Рада.. От черковното кафене., ня^ой отчаяно размахваше бяла кърпа. И. Йовков, СЛ, 15-18. Персите са сражавали отчаяно, но изкуството на Александра победило. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 246. От такъв един отчаяно романтичен замисъл за поема., с време у Мицкевича узрява планът на Задушница. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 99. „Трите баришни“ се оказаха три повехнали жени, отчаяно гримирани и очевидно невечеряли. П. Вежинов, НС, 81.

ОТЧАЯНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Качество или състояние на отчаян; отчаяние. Тази отчаяност и убитост, която го беше обхванала преди малко, като че се отърси и отмахна от него. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 245. Наместо малодушие, женска отчаяност и скръб за двамата си синове,.., тя са радвала и веселяла. 3. Стоянов, ЗБВ I, 145. Българският бунт е влязъл вече в своите права и борбата се е захванала с всичката своя отчаяност. Г. Бакалов, Избр. пр, 237. „Слънцето изгря, сичката природа ся съживи, а аз еще не знаях де съм... В отчаяност седнах, прегърнах те и начнах да плача с глас.“ В. Друмев, НФ,23-24.

ОТЧЕ, мн. -та, обикн. членувано или с опред., ср. 1. Разг. Свещеник, калугер. Старото отче научило това от попадията си. Елин Пелин, Съч. IV, 68. Тя., спря квартал-ното отче и му каза: — Знаете ли — сега не се носят такива бради. — Как? — зяпна отчето. В. Цонев, Пт, 12. Ако благочестивите отчета издържат успешно .. своя ек-замен — с пълно право ще бъдат разтворени пред тях райските двери на синода. Хр. Смирненски, Съч. III, 49.

2. Обръщение към духовно лице. — Моля те, отче, прочети една молитва на детето за здраве.

ОТЧЕКВАМ, -аш, несв.\ отчекна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, отчёкнат, св., прех. Разг. Откъртвам. За три деня без работа [волът] се заглади. Често му отчек-вах млечни мамули., да го залъжа и взе да не мучи. Г. Краев, СК, 34. Доста блокари се втурнаха в лозята да вадят колове, да трошат плетища и да отчекват клони от дърветата. Ем. Станев, ИК I и П, 503. Той клекна до един кол и показа най-долните филизи, по които нямаше цветове .. и трябваше да бъдат отчекнати. Г. Мишев, ЕП, 186. отчеквам се, отчекна се страд. ОТЧЕКВАМ СЕ несв.\ отчекна се св., непрех. Разг. Откъртвам се. Отчекна се нокътят на малкия ми пръст.

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл