2. В съчет. със същ., означаващи някакво качество. Който е в много висока степен. Очите на огняря бяха изключително красиви — огромни, тъжни. Беше обидно с такива очи да ръсиш отчайващи глупости. В. Пламенов, ПА, 89.
ОТЧАЙВАЩО нареч. 1. Предизвикващо отчаяние. Той съобщи отчайващо, че няма повече никакви пари в хазната.
2. В най-висока степен; изключително, крайно. Тя повдигна глава и срещна очите му... Те бяха просто неуязвими, отчайващо недостъпни. Д. Димов, Т, 54. Гледката на тия северни територии е така отчайващо гола и безжизнена, че дори такъв упорит наблюдател като мене в края на краищата капитулира. П. Вежинов, ДМ, 84. Стругарят .. седеше пред лекарския кабинет, но се чувстваше здрав. Отчайващо здрав. С. Трайков, М, 3.
ОТЧАСТ нареч. Остар. Отчасти. Тепърва чрез Гърция това влияние [италианското] се упражни отчаст и върху нашето Възраждане. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 80. Когато в нашите земи се явили славяните, те заварили старо тракийско население, което било вече отчаст елинизирано, отчаст романизувано. П. Делирадев, БГХ, 17. Подир упорна война евреите отчаст покорили, отчаст изтребили туземните жители. Н. Михайловски, РВИ (превод), 11.
ОТЧАСТИ нареч. До известна степен, не напълно или изцяло; частично. Проти-воп. напълно, изцяло. Тоя черен песимизъм се дължеше отчасти на бедността, отчасти на презрението му към днешния свят. Д. Димов, Т, 67. Мемоаристът разкрива отчасти и отношението на Апостола към борбата за църковна независимост. Ив. Унджиев, ВЛ, 223. Нашият герой седна пред една маса и дълго и грижливо писа докладната записка до командира на полка, чието съдържание ние вече знаем отчасти. Св. Минков, Избр. пр, 29. Няколко глътки замърсена вода утолиха отчасти жаждата му. К. Ламбрев, СП, 346. Операта е музи-кално-драматично произведение, което се играе на сцена и чийто текст се пее изцяло или отчасти.
— От рус. отчасти.
ОТЧАЮВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); отчая, -аеш, мин. св. отчаях, св., прех. Отчайвам. отчаювам се, отчая се страд. ОТЧАЮВАМ СЕ (остар. и диал.); отчая се се., непрех. Отчайвам се. Тям предстои да издържат всякакви мъки, неволи.. Разумя-ва се, че мнозина млади се уплашват от тия спънки, отчаюват се и се оставят да гонят целта си. Г. Бенев, Ч, 1875, кн. 6, 255. Требува ли да се отчаюваме за спасението на ония, на които обстоятелствата са неблагоприятни? КТЕМ, 412.
ОТЧАЮВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от отчаювам и от отчаювам се; от-чайване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОТЧАЯ. Вж. отчайвам и отчаювам.
ОТЧАЯМ. Вж. отчайвам.
ОТЧАЯН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е изпаднал в отчаяние. Огнянов, отчаян, обезумял от ярост, поддържаше заедно с малцината си храбри другари неравната борба. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 158. От два месеца той беше в столицата да търси работа и снощи се върна отчаян. Елин Пелин, Съч. II, 179. Селяните били отчаяни, особено след катастрофата с житото и с тия нищожни цени. П. Спасов, ХлХ, 272. В борбата с изпитанията и лишенията в живота обаче младият Васил не помни майка си сломена и отчаяна. Ив. Унджиев, ВЛ, 37. // Който е присъщ на човек, изпаднал в отчаяние. Една надежда стопляше от време на време отчаяната му душа. И. Петров, НЛ, 50. Яд обхвана отчаяната душа на безпомощната девойка. А. Страшимиров, ЕД, 169.
2. Който изразява отчаяние, в който има, съдържа се отчаяние. — Бойчо е припаднал! — прошушна си Натанаил с отчаян вид. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 143. Тишината се нарушаваше от време на време с горчивите ридания и отчаяни въздишки на убитата от скръб майка на покойния момък. Ал. Константинов, БГ, 18. Колю се замисли и по лицето му тутакси се възвърна предишното отчаяно изражение. Ем. Станев, ПЕГ, 117. Никой от нас не бе видял кога детето се е приближило до трансмисията, която движеше всички машини. Изведнъж един отчаян детски писък стресна всички ни. М. Гръбчева, ВИН, 15. Той пишеше често на баща си отчаяни писма за пари. Елин Пелин, Съч. III, 19. От това влизане и излизане в стаята на покойния, от плача и отчаяното лице на Йовка оставаше впечатление, че го е обичала цял живот. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 473.
3. Който е резултат или проява на отчаяние, породен е от отчаяние. Васил виждаше пътя им [на хъшовете]: потери, войска, неравни, отчаяни битки и отникъде помощ. Ст. Дичев, ЗСII, 16. Всяко нещо си има причина. Намирам, че тая постъпка е наистина крайна и отчаяна. В. Геновска, СГ, 106. Аз трябва да прося извинение от тая страдалица .. за моето свирепо поведение, което я бе хвърлило в отчаяното решение да търси смърт в клисурските пожари... Ив. Вазов, Съч. XXIII, 217. През това време ядрото на отряда щеше да направи последен, отчаян опит да подпали цистерните. Д. Димов, Т, 604. „Да бягам ли?“ — мина като мълния през главата му.. С един отчаян скок той се намери на мокрия зид. 3. Среб-
