Page:RBE Tom10.djvu/953

От Читалие
Версия от 16:54, 4 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


2. За дълг, задължение — който е много голям и не може да се изплати от някого. Непосилни задължения. Непосилни данъци.

3. За чувство, състояние, напрежение — който е много силен и мъчителен и не може да се понесе от някого. Личо коленичи и подкрепи с ръка главата на арестувания, защото тя се тресеше от непосилно напрежение. К. Георгиев, ВНП, 68. Непосилна умора. Непосилна скръб. Непосилна болка. Непосилна жега.

НЕПОСИЛНО. Нареч. от непосилен. Майка ми работеше в хотела непосилно като истинска слугиня и ние не разбирахме, че денонощният й труд многократно заплаща на вуйчо ми съвсем оскъдната моя издръжка. П. Славински, ПЩ, 52. Смъртта ми се видя за първи път страшна, непосилно грозна. К. Величков, ПССъч. I, 88. И все пак в гърдите му [на Божан Кънчев] гореше неугасимият огън на помамените и вече завладели волята чувства; сърцето в гърдите му премаляше през минута от остри трепети: той страдаше, непосилно страдаше. А. Страшимиров, Съч. I, 130. Смъртта понякога е твърде жалка, / живота непосилно груб. Хр. Смирненски, Съч. I, 76.

НЕПОСЙЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от непосилен. Всички битови и революционни Каравелови произведения имат една цел да покажат на българите и на света непосилността на игото и да проправят пътя на народната революция.

В. Йосифов, Избр. тв I, 78.

НЕПОСЙТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Диал. Ненаситен. Бяха се изминали от Кетината сватба четири години. В четири години четири деца .. Четири деца четири гърла и четирите патиланчета: все за устата на тая непоситна хала, дето хората й думат свет! М. Георгиев, Избр. разк., 233-234.

НЕПОСЛЕДОВАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който не се ръководи от никакви принципи, не е последователен в поведението си; безпринципен. Подозрителността, онова съмнение, което все по-силно избуяваше в душата му .., го правеше може би непоследователен, може би несправедлив. Ст. Дичев, ЗС I, 201. Обвиняваха Антона, .., че бил неустановен и непоследователен, че бил дори мнителен и сприхав. СбАСЕП, 140. Гладстон бил непоследователен демократ. Той не бил дори за общо избирателно право. Ист. X кл, 133.

2. Който не почива на никакви принципи и последователност; безпринципен. Лагерниците усещаха по непоследователната строгост на охраната, че наближават опасни събития. Д. Вълев, 3, 246. Непоследователна защита на истината. Непоследователна политика.

непоследователен; безпринципно. Непоследователно строг.

НЕПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ, -тта, мн. -и, прил. 1. Само ед. Качество на непоследователен; безпринципност. Ние не позволяваме никому да ни обвинява във фракционер-ство и непоследователност, защото ние именно никога и ни най-малко не сме се отклонявали от установените начала на македонското революционно дело. Д. Талев, ГЧ, 263. — Докато управлява Селим хан, победата на оджака не ще бъде трайна — .. — Не познавате Селим, той е опасен в своята непоследователност. С това, че днес върши едно, а утре друго. В. Мутафчиева, ЛСВ II, All. Василев не разбираше, че тази непоследователност у жена му постепенно взима застрашителни за самата нея размери. Съвр., 1980, кн. 1, 51. Националният егоизъм се разбуди съвсем ненавреме и предаде на всичките военни действия една очевидна разбърканост и непоследователност. Ив. Вазов, Съч. VI, 98.

2. Обикн. мн. Проява, постъпка на непоследователен. От компрометирането на демократите печелят така също и народняци-те, затова и те грижливо изнасят във в. „Мир“ всяка непоследователност, всяко противоречие в делата и думите на демократите. Г. Георгиев, Избр. пр, 462. С оставеното ни наследство при всички непоследователности, слабости и противоречия Шишманов се издига като виден представител на демократическата, на мате-риалистично-реалистичната линия в развитието на литературната наука. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 29.

НЕПОСЛУШАНИЕ ср. Отсъствие, липса на послушание; непослушност. В магазина току-що е влязла мрачна семейна двойка .. Явно навън са се карали за пари ..; или са потиснати от опасното непослушание на децата. А. Мандаджиев, ЧЛНП, 120. Даскал Стефан често прибягва до евангелието или до библията .. Кой стана причина да потопи Бог земята? попита той, .. Причина стана отговаря си той грехът, .., непослушанието на добрите съвети... Д. Немиров, Б, 43.

НЕПОСЛУШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Който не е послушен; немирен. Рееха се непослушни деца с малки фесчета и дъ-нести шалвари; те шумно се ритаха едно друго и се замеряха с камъни. Ст. Дичев, ЗС I, 362. Аз станах непослушен, вироглав. Ако някой ме удареше, отвръщах му с два удара. К. Калчев, ПИЖ, 113. Ти ще да ожениш сина си и ще да доведеш в къщата си зла и непослушна снаха. Л. Каравелов, Съч. II, 9. Непослушни младежи. Непослушен син. Непослушно момиче. Непослушен ученик.

НЕПОСЛУШЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Непослушен; непослушничав. Това

НЕПОСЛЕДОВАТЕЛНО. Нареч. от

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл