2. За дълг, задължение — който е много голям и не може да се изплати от някого. Непосилни задължения. Непосилни данъци.
3. За чувство, състояние, напрежение — който е много силен и мъчителен и не може да се понесе от някого. Личо коленичи и подкрепи с ръка главата на арестувания, защото тя се тресеше от непосилно напрежение. К. Георгиев, ВНП, 68. Непосилна умора. Непосилна скръб. Непосилна болка. Непосилна жега.
НЕПОСИЛНО. Нареч. от непосилен. Майка ми работеше в хотела непосилно като истинска слугиня — и ние не разбирахме, че денонощният й труд многократно заплаща на вуйчо ми съвсем оскъдната моя издръжка. П. Славински, ПЩ, 52. Смъртта ми се видя за първи път страшна, непосилно грозна. К. Величков, ПССъч. I, 88. И все пак в гърдите му [на Божан Кънчев] гореше неугасимият огън на помамените и вече завладели волята чувства; сърцето в гърдите му премаляше през минута от остри трепети: той страдаше, непосилно страдаше. А. Страшимиров, Съч. I, 130. Смъртта понякога е твърде жалка, / живота — непосилно груб. Хр. Смирненски, Съч. I, 76.
НЕПОСЙЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от непосилен. Всички битови и революционни Каравелови произведения имат една цел — да покажат на българите и на света непосилността на игото и да проправят пътя на народната революция.
В. Йосифов, Избр. тв I, 78.
НЕПОСЙТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Диал. Ненаситен. Бяха се изминали от Кетината сватба четири години. В четири години — четири деца .. Четири деца — четири гърла и четирите патиланчета: все за устата на тая непоситна хала, дето хората й думат свет! М. Георгиев, Избр. разк., 233-234.
НЕПОСЛЕДОВАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който не се ръководи от никакви принципи, не е последователен в поведението си; безпринципен. Подозрителността, онова съмнение, което все по-силно избуяваше в душата му .., го правеше може би непоследователен, може би несправедлив. Ст. Дичев, ЗС I, 201. Обвиняваха Антона, .., че бил неустановен и непоследователен, че бил дори мнителен и сприхав. СбАСЕП, 140. Гладстон бил непоследователен демократ. Той не бил дори за общо избирателно право. Ист. X кл, 133.
2. Който не почива на никакви принципи и последователност; безпринципен. Лагерниците усещаха по непоследователната строгост на охраната, че наближават опасни събития. Д. Вълев, 3, 246. Непоследователна защита на истината. Непоследователна политика.
непоследователен; безпринципно. Непоследователно строг.
НЕПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ, -тта, мн. -и, прил. 1. Само ед. Качество на непоследователен; безпринципност. Ние не позволяваме никому да ни обвинява във фракционер-ство и непоследователност, защото ние именно никога и ни най-малко не сме се отклонявали от установените начала на македонското революционно дело. Д. Талев, ГЧ, 263. — Докато управлява Селим хан, победата на оджака не ще бъде трайна — .. — Не познавате Селим, той е опасен в своята непоследователност. С това, че днес върши едно, а утре друго. В. Мутафчиева, ЛСВ II, All. Василев не разбираше, че тази непоследователност у жена му постепенно взима застрашителни за самата нея размери. Съвр., 1980, кн. 1, 51. Националният егоизъм се разбуди съвсем ненавреме и предаде на всичките военни действия една очевидна разбърканост и непоследователност. Ив. Вазов, Съч. VI, 98.
2. Обикн. мн. Проява, постъпка на непоследователен. От компрометирането на демократите печелят така също и народняци-те, затова и те грижливо изнасят във в. „Мир“ всяка непоследователност, всяко противоречие в делата и думите на демократите. Г. Георгиев, Избр. пр, 462. С оставеното ни наследство при всички непоследователности, слабости и противоречия Шишманов се издига като виден представител на демократическата, на мате-риалистично-реалистичната линия в развитието на литературната наука. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 29.
НЕПОСЛУШАНИЕ ср. Отсъствие, липса на послушание; непослушност. В магазина току-що е влязла мрачна семейна двойка .. Явно навън са се карали за пари ..; или са потиснати от опасното непослушание на децата. А. Мандаджиев, ЧЛНП, 120. Даскал Стефан често прибягва до евангелието или до библията .. Кой стана причина да потопи Бог земята? — попита той, .. — Причина стана — отговаря си той — грехът, .., непослушанието на добрите съвети... Д. Немиров, Б, 43.
НЕПОСЛУШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Който не е послушен; немирен. Рееха се непослушни деца с малки фесчета и дъ-нести шалвари; те шумно се ритаха едно друго и се замеряха с камъни. Ст. Дичев, ЗС I, 362. Аз станах непослушен, вироглав. Ако някой ме удареше, отвръщах му с два удара. К. Калчев, ПИЖ, 113. Ти ще да ожениш сина си и ще да доведеш в къщата си зла и непослушна снаха. Л. Каравелов, Съч. II, 9. Непослушни младежи. Непослушен син. Непослушно момиче. Непослушен ученик.
НЕПОСЛУШЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Непослушен; непослушничав. Това
НЕПОСЛЕДОВАТЕЛНО. Нареч. от
