наказание изпитали неговите непослушли-ви синове. Л. Каравелов, Съч. II, 64. Майка ми е умряла, когато аз нямах още единадесет години, .. Преди да умре, аз я помолих да мя прости, задето понякога съм била непослушлива и своенравна и съм я наскър-бявала. ИЗ 1877, 105. Нима ний сме по-малко лоши и по-малко слепи от израилтяни,-те, когато сме непослуитиви Богу и не извършваме заповедите му? Кр. Пишурка, МК (побълг.), 240.
НЕПОСЛУШЛЙВОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Остар. Отвл. същ. от непослушлив; непослушание, непослушност.
— От Ал. Дювернуа, Словарь болгарскаго языка..., 1888.
НЕПОСЛУШНИК, мн. -ци, м. Мъж или момче, който проявява непослушание; палавник, немирник. Синът й беше най-големият непослушник в класа.
НЕПОСЛУШНИЦА ж. Жена, която проявява непослушание; палавница, немирница.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НЕПОСЛУШНИЧАВ, -а, -о, мн. -и,
прил. Остар. и диал. Непослушен; непослушлив.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
НЕПОСЛУШНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от непослушен; непослушание.
— Ще останем тук, докато дъждът престане и веднага ще продължим пътя си. Не забравяй, че загубихме цели два дни поради твоята непослушност и лекомислие. Ем. Станев, ПГВ, 101-102. И аз бях готов да прегърна сина си и да му простя неговата непослушност, която стана причина за това важно откритие. М. Марчевски, ТС, 115.
НЕПОСОЛЁН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е посолен* който не е поръсен със сол. Непосолена филия.
НЕПОСРЁДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който се осъществява, се намира, става или следва веднага, направо, без посредничеството на някого или на нещо; непосредствен, пряк, директен. На гърцизма са се поддавали, .., гражданите, които са били в непосредно общениё с гръцката среда. Б. Пенев, НБВ, 10. Животът му [на Яворов] като телеграфист, участието му в социалистическото движение, учението на социализма — всичко това го свързва с народа, обогатява го с непосредни наблюдения и впечатления, учи го да се взира в нуждите и копнежите на отрудените и работни хора. Г. Цанев, С, 1954, кн. 12, 138. Непосредното прилагане към човека на законите, които царят в животинския мир, е погрешна метода. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 170. Шишманов намира тук [при сравняването на „Любословие“ и „Български книжици“] голямо сходство, с известни предимства на по-старото списание, което е целяло непосредната народна полза. М. Арнаудов, БКД, 35. Непосредна връзка. А От книгата се извличат непосредни знания за събитията. А Непосредно възприемане на художественото произведение. Непосредно влияние. В непосредно съседство. 2. Прен. Който се проявява, разкрива, щом като човек следва вътрешните си подбуди, влечения, инстинкти; непринуден, естествен, непосредствен. Още през есента на 1923 година тя [Йорданова] се яви на тая сцена някак дадена, създадена да твори неповреден творчески живот — достойна представителка на едно ново изкуство, което имаше да се утвърждава в бъдещето. Н. Лилиев, Съч. III, 397-398. Опасност от страна на широката ерудиция на поета с чисто, непосредно вдъхновение не съществува в общ смисъл на думата. Това е басня, създадена за удобство. Р, 1927, бр. 242, 2. Неговата [на Н. Вапцаров] поезия е извънредно непосредна. Като че ли работите му са написани на един дъх. Г. Цанев, СИБЛ, 609. Като Захари Стоянов Симеон Радев е притежавал усет за хумористично-то. То се намесва при оценките с тънка ироничност в сравнение с непосредния хумор на Захари Стоянов. С. Радев, ССБ I, 7.
НЕПОСРЕДНО. Нареч. от непосреден; непосредствено. Ездачите бяха опрашени, .. Тъй като вятърът гонеше праха отдире, колесницата следваше непосредно след конниците. Ст. Загорчинов, ДП, 234. Авторът [С. Радев] внушава образно своите проучвания за обществено-политическите събития, разказва увлекателно, документирано, с похватите на литератор за напрегнатите години непосредно след Освобождението. П. Зарев, СРНИ (С. Радев, ССБ I), 6. Въпреки очакването си, той не можеше да заспи. Последните няколко часа, и всичко, което непосредно го окръжаваше тук, дей-ствуваше не само върху чувствата, но и на съзнанието му. К. Константинов, СЧЗ, 118. Литераторът, за когото на първо място е ценна естетическата страна, ще намери своя материал най-преко в онези песни, в които непосредно са излени личните чувства на певеца. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 48. Интересен е езикът на Вазов наистина! Като го четеш, струва ти се, като че той не е съставил някаква специална грижа на автора — най-обикновен и непосредно достъпен език. СбАСЕП, 520.
НЕПОСРЕДНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от непосреден (във 2 знач.); непосредственост. Той [Тончо Жечев] не само успя да съхрани непосредността на реакциите си, .., но и обогати критическия си инструментариум, при споделянето на това неповторимо общуване. Пл, 1979, кн. 8, 167. Непосредността на чувството.
НЕПОСРЕДСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил.
