1. Който се осъществява, се намира, става или следва веднага, направо, без посредничеството на някого или на нещо; непосре-ден, пряк, директен. Учителите имаха най-широк и непосредствен допир с народа, който им доверяваше несгодите, болките и копнежите си. Д. Казасов, ВП, 118. Непосредствен сътрудник на Вл. Василев в неговата редакторска работа [в „Златорог“] беше Боян Пенев. К. Константинов, ППГ, 342. Бонев, който държеше главно да бъде с победителите, които и да са те, се постави веднага в услуга на кбнтрареволюци-ята. Но за да се огради от всяка отговорност, той съобщи на непосредствения си началник Филдва в Русчук, че е арестуван от Стамболова. С. Радев, ССБ Н? 81-82. Той [Ст. Бъчваров] много напомняше непосредствената сила на въздействието на един Васил Кирков, на една Адриана Будев-ска. Т, 1954, кн. 2, 52. Непосредствено ръководство. Непосредствен контакт с природата. В непосредствено съседство. Непосредствена връзка. Непосредствено влияние. Непосредствени впечатления. Непосредствена опасност. В непосредствена близост.
2. Прен. Който се проявява, разкрива, щом като човек следва вътрешните си подбуди, влечения, инстинкти; непосреден, непринуден, естествен. Васил виждаше неговата къ-сичка, широкоплещеста снага да се губи в тъмнината .. „Чуден човек, сърдечен, .. непосредствен...“ Ст. Дичев, ЗСI, 127. Възто-чни песни може да пей само човек с възточ-на душа, първобитна, непосредствена. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 84. Речта му [на Й. Йовков] бликаше от непосредствен хумор, изпъстрен с тънки, едва уловими отсенки, които само окото на автор с богат дар на наблюдение може да приеме и предаде. Н. Лилиев, Съч. III, 26. Непосредствен лирик. Непосредствен лиризъм.
— От рус. непосредственный.
НЕПОСРЕДСТВЕНО. Нареч. от непосредствен; непосредно. Непосредствено след операцията преместиха Петьо в друга стая и той престана да бъде наш герой. Н. Стефанова, ОС, 35, Малко по-надолу, почти непосредствено до аптеката, беше къщата на генерала. К. Константинов, ППГ,
44. — Понякога трябва да се вслушваме и в мнението на младежта, .. — Ние старите твърде много умуваме, а младежта възприема по-непосредствено красотата... П. Незнакомое, БЧ, 82. Много често, вместо да посещава лекции, предпочитал непосредствено да се задълбочава в трудовете на Кирхов, Максвел, Херц и др. Матем., 1965, кн. 5, 2.
НЕПОСРЕДСТВЕНОСТ, -тта* мн. няма, ж. О тел. същ. от непосредствен (във 2 знач.); непосредност. Двете жени се пленя-ваха от тая искреност и непосредственост на чувствата у младия момък. Ив. Вазов, Съч. XII, 183. Творчеството е мъка... Това са думи на Йордан Йовков и тях искам да сложа в началото на тая си бележка за него — за автора, чиито произведения са написани с такава простота и непосредственост, с такава топлота и човечност. СбАСЕП, 536. След като седна на машината и прочета написаното вчера, аз продължавам. Така според мен се получава една непосредственост и откритията се раждат спонтанно. Ив. Сарандев, ЕС, 139. Най-дивното е непосредствеността на образа, на символа. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 15-16.
НЕПОСТИЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Поет. Непостижим. В човека се крият /пайни, непостижны за ума. А. Страши -миров, Съч. V, 292. И сфинкс един ме гледа
— камък неподвижен, / с коварство притаено в поглед без лъчи, / унесено замръзнал, странен, непостижен: / сърце ми всичко знае — вечно ще мълчи... П. К. Яворов, Съч. I, 125. Лампа негасима в храма, / непостижна висота, /глъбина, що дъно няма —/туй е мисълта. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 157.
НЕПОСТИЖИМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който не може да се постигне, осъществи; недостижим. Мисля си как преди години много неща изглеждаха непостижими, но аз още тогава вярвах, че са постижими. Да се пусне вода в Добруджа, .., това ми се виждаше далечна и неосъществима работа. И. Петров, ОЗап., 54. Тия деца [дошли от село] гледат големите витринни изложби на магазините и навярно всичко им се вижда приказно и непостижимо. А. Каралийчев, С, 292. // До който не може да се стигне, достигне; недостъпен, недостижим. И старият ловец, като въздъхна, почна да ми разказва спокойно и равно, .., дивна легенда за тия Самодивски скали, .., високи, далечни, непостижими. Елин Пелин, Съч. I, 104. И още веднъж тя осъзна, че нямаше нищо по-непостижимо от този мъж. Д. Димов, ОД, 229. Като не са се сбъднали, кажи ми — / нима мечтите са непостижими? В. Раковски, ПСС, 29. Непостижими височини. Непостижими блянове.
— От рус. непостижимый.
НЕПОСТИЖИМО. Книж. Нареч. от непостижим; недостижимо. Ния беше чужда жена и как би се осмелил той [Вардарски] да дигне открито поглед към нея! .. Щом беше непостижимо далечна за него и толкова хубава и честна, защо не бяха и мислите му за нея винаги чисти, та да се радва с чисто сърце на своята скрита обич? Д. Та-лев, ПК, 711. Пътувал съм из Швейцария, гледал съм Алпите със сините езера, с вечните ледници на чуките им, възвисили челата си непостижимо високо в небесата. Ив. Вазов, Съч. XV, 119. Бъди всякога благословен и ти живот, непостижимо велик, /
