Page:RBE Tom10.djvu/956

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


и ти, моя съдба мъдроока, която ме кали с изпитания дългогодишни —/за да ме подготвиш и причастиш с този върховен миг! Е. Багряна, ВС, 76.

НЕПОСТИЖЙМОСТ, -тта, мн. няма,

ж. Книж. Отвл. същ. от непостижим; не-достижимост. Дали неутолимостта на любовта към всичко се превръщаше в скръб, или непостижимостта на красотата ме натъжаваше? Ем. Станев, А, 97. И Лавката като всеки, който вече е постигнал щастието за себе си, внушаваше непостижимостта му за другите. К. Георгиев, ВБ, 38. А самият „връх“, .., се не види от тука: .. Тая му непостижимост раздразня повече желанието на туриста да стъпи на самото му теме. Ив. Вазов, Съч. XV, 78.

НЕПОСТОЯН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Непостоянен. Който не седи на един ум и няма нареда в работите си, той ся казува непостоян. П. Р. Славейков, ПЧ, 29. Тъй ингилишката народност представлява хладнокръвен, .. и спекулант народ; ..; испанската един страстен, отмъстителен и непостоян народ. ДЗ, 1868, бр. 19, 73. Климатът е влажен, непостоян и болестлив, а жителете ся предвардеват от неговото вредително действие с най-голяма чистота. Ив. Богоров, КГ, 115.

НЕПОСТОЯНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който не е постоянен в поведението си, не държи на думата си, често мени решенията си. Даскал Тодор около 60 год. .. Непостоянен и безхарактерен, нд наклонен към добродушна веселост. И. Йовков, А, 154. // Който е присъщ на такъв човек. Непостоянен характер.

2. Който не е постоянен, траен, който се изменя често. — Кадърът у нас е такъв непостоянен .. Ето, ударник, примерен работник и изведнаж моля, освободете ме. Защо? А. Гуляшки, МТС, 34. Баба Марта иши (казват за непостоянното време през марта, на което уподобяват поведението на жените и на децата). П. Р. Славейков, БП I, 33. Рибите имат променлива (непостоянна) температура на тялото. Зоол. VII кл, 69.

НЕПОСТОЯННО. Нареч. от непостоянен. Тия [дивите народи] повечето живеят непостоянно, т.е. местят ся от едно място на друго (шатьорници, чергари, кату-ни,..). Ив. Богоров, ВГД (превод), 105. Без единство вниманието ся колебае непостоянно между многото предмети, лица и дела. Д. Попов, СбРС (превод), 2-3.

НЕПОСТОЯННОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от непостоянен; непостоянство. Политическите му позиции се отличават с непостоянност.

НЕПОСТОЯНСТВО, мн. няма, ср. Липса на постоянство; непостоянност. Тя обичаше Галчева и чувствуваше, че го обича тъй както никога по-рано не е обичала. Тя вече не се укоряваше е непостоянство, както правеше по-рано. Й. Йовков, ЧКГ, 222. Разочарована до дън душа от мъжкото непостоянство, младата блондинка реши да се оттегли от бурния светски живот и да иде в манастир. Й. Попов, БНО, 114. Той [князът] не схващаше и истинските дълбоки мотиви на контрапреврата. Всичко, което бе станало в България, илюстроваше в неговия уплашен и мътен сега ум само едно: непостоянството на българите. С. Радев, ССБ II, 221. Като разсъждава върху непрестанния ток на живота и непостоянството на чувствата ни, женевският философ идва до убеждението, че няма трайно 1цас-тие или удоволствие. М. Арнаудов, Г, 68.

НЕПОТ м. Рядко. Братово дете, внук.

Тъй, тъй, дойдох да видя либератата България, да поида в Бяла Черква, да видя майка ти, .. непотите бъбреше старецът с разтреперан глас, като не намираше българските думи. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 106.

— Рум. пер(Я. — От Ст. Илчсв и др., Речник на редки, остарели и диалектни думи..., 1974.

НЕПОТЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. Покровителство, протекция на роднини и близки. При липсата на хора, при фаворитизма да се назначават любимци на непотизма, да се дават тлъсти плати на роднини, ние сме убедени, че в Лондон ще плащаме пари, за да изложим нашето невежество. Пряп., 1903, бр. 23, 2. Ако непотиз-мът (протежирането роднините си или приятелите си) е осъдителен при каквато и да било служба, в училището той е светотатство! Н, 1895, бр. 19-20, 1.53.

— От фр. псрои.чше.

НЕПОТРЕБЕН, -бна, -бно, мнг -бни, прил. 1. Който не е необходим, нуж!ен, потребен на някого, на когото никой не държи; ненужен, излишен. Противоп. необходим. И в този хан, гдето беше прекарал толкоз време, дядо Моско се усети отрит-нат и непотребен, усети се чужденец. Й. Йовков, В АХ, 91. Завърнал се вкъщи без-хлебен, / пиян пак бащата ругай: / и своя живот непотребен, / и своята мъка без край. Хр. Смирненски, Съч. I, 56. Непотребен човек.

2. Който не се употребява или не може да се употреби и не е нужен, потребен; ненужен. Противоп. Необходим. — Ганко, дай ми някоя непотребна хартия да завия писмото, да се не мачка. Ив. Вазов, Съч. XXII, 42. Вътре [в сандъка] имаше малко вълнена прежда, една стара фланела и няколко непотребни парцали. Г. Караславов, Тат., 199. Непотребни неща. Непотребен предмет. Непотребно листче. Непотребни книги.

3. Който се използува, употребява излишно, без нужда; излишен, ненужен. Противоп. необходим. Изобщо, обикновените поети

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл