ги яде многословието и непотребните прилагателни. П. П. Славейков, Събр. съч. V,
12. Непотребни думи.
НЕПОТРЕБИЦА ж. Рядко. Нещо непотребно. Пишеш понякога с часове, тракаш машината, .. Цялото това писане е бледа непотребица, в чиито редове няма искрица изкуство, то е само събиране на силите за скока в бездната на небитието.
0. Василев, ЖБ, 151. Ето отчет за разноските на харема му [на султанд] само за един месец:.. За подароци и други непотребици в средньо число .. гр. 3,520,000. НБ, 1876, бр. 51-52, 198.
НЕПОТРЕБНО нареч. 1. Без да е необходимо, потребно, нужно; ненужно, излиш-но. Противоп. необходимо. Непотребно се старах да спечеля на всяка цена.
2. Обикн. с гл. съм, изглежда, вижда ми се и под. а) Означава, че нещо не се смята за потребно, за нужно. Вегес, който е живял през четвъртий век, говори за такъв вид телеграф, като що е бил толкова добре познат по негово време, щото той съди непотребно да го описува. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 5, 25. б) Обикн. при лич. мес-тоим. в дат. Означава, че нещо не трябва, не е нужно, необходимо на някого. — Не жената мразя, а царицата, Мария Палеологова, която е заграбила властта и потиска народа. А какви са очите й, какво мисли за мене — това ми е непотребно. Ив. Вазов, Съч. XXI, 35.
НЕПОТРЁБНОСТ, -тта, мн. -и, ж.
1. Само ед. Качество на непотребен. Неиз-ползуването на вещите показва непотреб-ността им.
2. Рядко. Нещо непотребно. Най-голяма беше врявата около сергиите.., навалата около евреите беше най-голяма. Това им даваше възможност да придръпват спрелите около тях селяни и силом да пъхнат една или друга непотребност в ръцете им. Ст. Чилингиров, ПЖ, 10-12.
НЕПОТУШИМ, -а, -о, мн. -и, прил. За чувство, душевно състояние и под. — който не може да се потуши, потисне, заглуши. Този весел човек ще забравя бързо всичко мъчително, за да живее с радостите на часа и с надеждите си за по-добро време, ако не и с непотушимите си омрази, на които дава широк простор, за да му олекне. М. Арнаудов, БКД, 239. И не един път ропот против Бога се бе раждал в душата му [на Захарий].. Сега този ропот бе непотушим. Вл. Свинтила, СЗЗ, 430.
НЕПОХАБЁН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е похабен. Когато прожекцията свършила и светнало, Данчо и бай Михал видели събрана наоколо им, току-речи, цялата Борикова махала. Притегателната сила на непохабената им любознателност скъсала традиционните задръжки и оттук нататък бориковци станали най-запалени-те кинолюбители. Н. Хайтов, ПП, 133. И като всички непохабени, честни хора, .., тя реши да поправи грешката си. В. Нешков, Н, 37. Някои от руснаците, .., са плакали от възхищение, като са видели своя певец отново между себе си, все със същия глас и непохабен темперамент. Р, 1925, бр. 193, 4. Тук ще читателите ми още и друго да видят и чуят. Ще видят едновремешните ни чисти, непохабени — девствени сборове. Ил. Блъсков, ДБ, 100.
HEnOXABÈHOCT, -тта, мн. няма, ж. Качество на непохабен. Обществено важен въпрос е как да се даде преднина и разраст на тая младеж, която е запазила облика на свяст и непохабеност. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 252.
непохвАлен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Който не е похвален, не съдържа, не изразява похвала. Ний не можем да ся похвалим, .., не само за трудността на самата работа, но и за трудностите, които помежду нас ся раждаха .., които, Бога ми, ний не проумяваме и за които и в последне време ся появиха заявления непо-хвални. Ч, 1871, бр. 13, 395. Кам mue сравнения, непохвални за европейската система на общественото образование, ние дохождахме неволно, когато бивахме очевидци на онова благосъстояние и на онова задоволство, с което са наслаждават в Америка сичките класове на народа. Знан., 1875, бр. 20-21,323.
непохвАлност, -тта, мн. няма, ж. Остар. Отвл. същ. от непохвален.
НЕПОХВАТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който не е похватен, сръчен, умел в движенията си, действията си; несръчен, неловък, неумел. Васко разпалено хвърляше ножчето, забиваше го и печелеше игра след игра, защото Коке беше съвсем непохватен ии лесно изтърваше. В. Ченков, СНД, 137. Йоргов си представяше този нов богаташ [Каев] като обикновен селендурин, дързък и нахален, непохватен в най-обикновените обноски, но страшно обигран и безцеремо-нен в смелите нечисти сделки. Г. Карасла-вов, Т, 5.
2. Който е присъщ на такъв човек; несръчен, неловък, неумел. Радомир се изправи бързо и бутна шлема си назад все още сънен; по детски мило и непохватно беше движението на едрата му ръка. Д. Талев, С II, 176.
НЕПОХВАТНО нареч. Без похват, сръчност; несръчно, неумело, неловко. Лицето му бе мокро от сълзи. Той го бършеше непохватно с дланите си, устните му неудържимо трепереха. П. Вежинов, ЗНН,
186. Зад стената се чу пиано. Някой засвири непохватно, с чести повторения на отделните фрази. Ем. Станев, ИК I и II, 153. Единият от четниците зад него пристъпи, взе писмото от ръката на Йосифа, раз
