гъна го непохватно и спъвайки се едва ли не на всяка дума, прочете го гласно. Д. Талев, ГЧ, 125. Бай Слави .., запали цигара. И Ге-ровски взе, дръпна непохватно няколко пъти. Т. Монов, СР, 178. Непохватно работи. А Непохватно мие съдовете.
НЕПОХВАТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на непохватен; несръчност, неуме-лост, неловкост. Синът с тенекян глас изкрещя: — Стига ми се бърка! — и преди да е проверил нещата си, тръгна, за да прекъсне непоносимия разговор.. В своята не-похватност майката не успява да се отдръпне от вратата и без да иска му препречва пътя. Бл. Димитрова, Лав., 165. Честитата Алтъна, .., тръпнеше от доволство и плахост, когато гигантът вземеше детето в ръцете и го милваше с мечешка Непохватност. Г. Манов, КД, 68. Ала Тинко и Въльока не го [Георги] оставяха на мира. Застанали до него, те му даваха съвети колко и как да реже и се смееха на неговата непохватност. Ст. Дичев, ЗСI, 347.
НЕПОЧЁКНАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Непокътнат. С тия условия ся съгласи да ся съхрани мир и люоов и занапред помежду двете царства и за уверение, че ще го пазят тъй непочекнат и от двете страни, закляха ся взаимно. Г. Кръс-тевич, ИБ, 242.
НЕПОЧЙСТЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е почистен, изчистен; неизчистен, мръсен. За едно незашито копче — еднодневна заплата глоба, за непочистени ботуши — три дена строг затвор. Чудомир, Избр. пр, 213. Училищната сграда бе изка-ляна и непочистена. К. Петканов, В, 239. Навсякъде из непочистения двор по дъски, рогозки и по голата земя бяха налягали ранени и бити, кой както намери. П. Михайлов, МП, 54. Непочистени семена.
НЕПОЧЙСТЕНО. Нареч. от непочистен. Обикн с гл. съм, изглежда, вижда ми се и под. Означава, че някъде не е почистено, изчистено и има нечистотии; неиз-чистено, мръсно. Около огнището беше непочистено — търкаляха се оглозганите кокали на печеното агне.
НЕПОЧЙТАНЕ, мн. няма, ср. Липса на почитане, почит; непочитание. Непочитане на възрастните хора. Непочитане на умрелите.
НЕПОЧИТАНИЕ ср. Непочитане. Ти, царю, не си добър тълмач, затова ти е трудно да разбереш, че философията служи на брат ти, за да изрази непочитание-то си към мене. М. Смилова, ДСВ, 129. Богомилите не почитали и светиите, .. Те признавали за свети само онези, за които се споменува в родословията на Лука и Ма-тея, апостолите и още мучениците, които са били предадени на смърт за непочитание-то кръста и иконите. ПСп, 1873, кн. 7-8, 86.
НЕПОЧТЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е почтен, постъпва нечестно, в противоречие с моралните норми; безчестен, безнравствен, нечестен, неморален. Нещастията, а заедно с тях и бедността се заредиха от оня ден, когато непочтен съдружник измами доверчивия гайтанджия. Ст. Дичев, ЗС I, 80. Непочтен човек. Непочтен играч.
2. Който противоречи на изискванията за чест, нравственост; безчестен, нечестен, безнравствен, неморален. Своето негодува-не от непочтените дела на Младена, .., Трайко започна сега вече открито да изнася пред самите селяни. Т. Влайков, Съч. III,
192. Непочтено държание.
3. Който е свързан с липса на почтеност, честност; нечестен. — Уверен съм, вуйчо, че и ти да беше на власт no-други избори няма да направиш. Властта замайва главата.
— Може... Но поне ищх да избера почтени хора. — Чрез непочтени средства? Хубави принципи. Ив. Вазов, Съч. XXI, 136. А в Александрия по онова време имаше повече безработни, отколкото във всеки друг пристанищен град ..; ако успееха да изкарат някой грош и да се нахранят по почтен или непочтен начин, чувствуваха се най-щастливите хора на земята. М. Мар-чевски, ОТ, 12. — Това дебнене е абсолют-но непочтена история. М. Радев, СР, 123. Непочтени занятия.
НЕПОЧТЕНО. Нареч. от непочтен.
1. По непочтен начин; безчестно, нечестно.
— Непочтено се изплъзваш млади човече!
— вдигна укоризнено пръст Виктор. — А според мене съвсем очевиднд е, че светът не може да се разделя на някакъв привидно неподвижен и непроменим фундамент и на събития или явления, които текат и се изменят. П. Вежинов, ЗНН, 67-68.
2. Обикн. с гл. съм,"изглежда, вижда ми се и под. Означава, че някой преценява, смята нещо за непочтено. Той не беше виждал Катя отблизо от оня ден. Знаеше, че тя го избягва, затова сметна за непочтено да я задирва. Ст. Чилингиров, РК, 271.
НЕПОЧТЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на непочтен; безчестност, нечест-ност. И той ведно с другите почна да допу-ща, че не току тъй е направил Смрикаров своите скъпи подаръци. А да вземе за другарка подозирана в непочтеност мома, не му се искаше, дори и ' когато тя би била чиста като ангел. Ст. Чилингиров, РК, 135. И той, който от дън душа мрази всяка непочтеност, .., той — и дипломация! Т. Влайков, Съч. III, 241-242.
НЕПОЧТЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който не се отнася с почит, с уважение към някого или към нещо. Множеството пред военното министерство все повече се увеличаваше .., тук още можеха да се видят здрави мъже на средна възраст. Доб
