ре облечени, .., но особено развълнувани, жестикулиращи, дори непочтителни в изразите си към княза. В. Геновска, СГ, 403.
2. Който е лишен от почтителност, уважение. — Ние наистина мечтаем за обединението на южните славяни,.. Но без Милана и Александра. При тия думи Найден скочи червен като рак. — Как може да си позволявате такива непочтителни изрази за Негово височество? В. Геновска, СГ, 443. Тя извикваше неучтиви подигравки и непочтителни кикотения между зрителите. Ив. Вазов, Съч. XI, 127. Сичките воспита-ници или почти сичките, са твърде религиозни; непочтителната дума би ги оскърбила чувствително. Знан., 1875, бр. 1, 11. Непочтителни изказвания. Непочтителен смях.
— От рус. непочтительный.
НЕПОЧТЙТЕЛНО. Нареч. от непочтителен; с непочитание, с неуважение. Околийският не можа да се сдържи, накрая из-кряска твърде непочтително и се изсмя на собствената си дързост. Ём. Станев, ИК I и II, 251. Морзовият апарат не работеше.
— Какво става тук? — попита околийският началник строго, ...— Нищо — отвърна сухо и непочтително Алексов. Г. Карасла-вов, ОХ III, 372. Той [Садък] се обърна към втори [българин], после към трети, като искаше да ги смути и по тоя начин да спечели от това село поне един единствен войник за наемната армия от шляхргичц-те; ала всеки намираше оправдание и непочтително, дори както се струваше на генерала, тъпо отказваше. Ст. Дичев, ЗС I,
63.
НЕПОЧТИТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Качество или проява на непочтителен; неуважение. Вие постоянно се присмивахте на бароните Римерт, помните ли? Но въпреки вашата непочтителност към тях, аз винаги се възхищавах от вашето остроумие... П. Славински, ПЩ, 270. Керавмен отново хвърли поглед към нея и не можа да го откъсне от лицето й, въпреки че беше хц-тър и вече стар, въпреки че не можеше да покаже по-голяма непочтителност и дебе-лащина пред императора. А. Дончев, СВС, 48.
НЕПОЩАДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Книж. Безпощаден. Загуба нямало; само невинната гадина, конът .., бил замерен и убит от турската войска. Ех ми ти непощадна варварщина. НБ, 1876, бр. 38, 149.
НЕПРАВ, -а, -о , мн. -и, прил. 1. Който не схваща правилно нещата, не разсъждава и не постъпва правилно спрямо някого или нещо. Тебе не те разбирал баща ти, не те разбират синовете ти, никой не те разбира. Ти обаче не си казваш — щум всички не ме разбират, значи аз съм неправ! Й. Вълчев, СКН, 471. — Моля да ме извините за репликата! — Моля ви! Неправият в случая бях аз! Г. Друмев, УКР, 34. По принцип, той не е толкова неправ. В края на краищата ние никога не сме поощрявали просията. Ем. Манов, ДСР, 432. Сега, когато не само препрочитам, но и преписвам тая част от речта му [на Т. Влайков], намирам, че той не е бил толкова неправ поне по отношение на мене, .. Аз наистина нито имах някакво обществено признание като поет, нито бях смятан от колегите си поети за някакво надеждно явление в нашата литература. Ст. Чилингиров, СбЦГМГ, 351.
2. Който не е в отвесно, право положение, а е крив или наклонен. На мястото, дето днес се красува княжеският дворец, на 1871 година стоеше старият валийски конак, със своите лоши, сбутани, с неправи стени здания. Йв. Вазов, Съч. XII, 155.
Ъ. Остар. Който не отговаря на истината, не съдържа истина и затова е лишен от справедливост; несправедлив. Защо й се сърдеха те [зълвите й], защо бъбреха такива укор-ни, неправи думи? Но нека бъде тя по-ра-зумна от тях. Д. Талев, И, 412. — Винаги, когато гледам влюбена двойка, изпитвам безкрайна тъга,..; виждам всичките им измами, разочарования и недоволства един от други, слушам всичките им взаимни, разбира се, неправи, упреци. Г. Райчев, Избр. съч. II, 221. Отвсякъде се слушат оплаквания: „няцаме хора, хора нямаме“. Дружеството намира тие оплаквания неразумни и неправи. ПСп, 1876, кн. 11-12, 228. Под всякакви прави и неправи предлози този малък народ [черногорците] често докачаше господарските правдини на султана над съпределните албански окружия. С. Бобчев, СОИ (превод), 188-189.
4. Остар. Неправилен, неточен. Но, като видях най-подир, колко негова милост развали важността на книгата с неправия си превод, роди ся в меня Укелание да напечатам и аз моята —че нека съди публиката между едина и другш. Т. Шишков, ПХ (превод), III.
5. Остар. Нереден. Най-сетне ако напрега-нието надуха е вредително за него и неправо, то не е по-малко вредително от друга страна, кога ся накарват децата да стоят все на едно място и не им ся дава да си играят и да ся упражняват. А. Начев, (превод) Лет., 1872, 151. Парите са съединени и с много злоупотребления и отвратителни качества на человеците, Като: измама, неправда, .. и пр., — това е неправо употребление на парите и води към несполука. А. Цанов, Напр., 1875, кн, 4, 27.
НЕПРАВДА ж. 1. Само ед. Липса на правда; несправедливост. Ние сме хора от два свята, сър. Това, което за вас е истина, за мене е лъжа, което за вас е справедливо, за мене е въпиеща неправда. М. Марчевски, ОТ, Ъ\Ъ. Ако можеше да мисли, да говори —
