тя [Николина] би вдигнала глас срещу човешката жестокост и неправда, би изляла мъката си в страшен бунт и изобличение срещу това общество и този град, които заробиха и почерниха нейната кротка ду-ша! Г. Райчев, ЗК, 91. Заедно с всички други хора те [писателите] трябва да осъдят глупостта на войната, на репресиите, на неправдата, на безправието. ЛФ, 1977, бр. 24, 1. Нека в ужас, в изненада рухне всяка черна сграда / на световната неправда, на сподавения стон. Хр. Смирненски, Съч. I,
79.
2. Обикн. мн. Проява на несправедливост, несправедлива постъпка. Първенците и по-старите хора, които някога уреждаха селските работи, гледаха да бъдат добросъвестни и справедливи, но вършеха и много неправди. И. Йовков, Ж, 1945, 53. На пръв поглед Въкрил беше спокоен и дори равнодушен, но., когато трябваше да разкритикува някоя неправда, той се разпалваше като оратор, говореше бързо и много гладко и сините му очи светеха. Г. Караславов, ОХ I, 424. Той [Христо] отбелязваше и се вълнуваше и от най-малките неправди, които за народа бяха ежедневие. Ст. Дичев, ЗС I, 505. Пропуснати биват именно местата, в които Неофит изобличава остро неправдите в турската държава и коварството на гръцката и на руската политика спрямо българите. М. Арнаудов, БКД, 219-220. Неправди царуват и вечни злини, / вериги дрънчат нестрошени. Ив. Вазов, Съч. III,
187.
НЕПРАВДЙВ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който не е правдив, не съдържа истината, не отговаря на действителността. Но и тоя отговор се видя на Коцо незадоволителен и неправдив. Т. Харманджиев, КЕД, 201.
2. Остар. Несправедлив. Докогато хората са грабители, неправдиви, .., убожеството не ще да се махне от земята. БКн, 1859, март, кн. 2, 192-193. Мнозина остават в онова поприще, което са избрали, .., але хваща ги гняв, защото виждат, че някое друго поприще докарова другиму по-голям почет, .. Когото те (такви безпокойни мисли) налегнат, .. той става високомерен, понякоги и смешен, като цени себе по-високо, отколкото е длъжен, става неправдив, като цени винаги по-ниско, отколкото е длъжен, оние, на които той завижда. Д. Тошкович, ДЧ (превод), 66-67.
НЕПРАВДЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неправдив. Ако от темата преминем към вънкашното изложение на повестта, ще намерим и там същата неес-тественост и неправдивост, не само в действията, но дори и в езика на лицата. К. Величков, Събр. съч. VIII, 59.
НЕПРАВДИНА ж. Остар. и диал. Неправда; неправина, неправица. А покварата в града, .., неправдините към париците усилваха смущението в душата му и там се надигаше вопиющ зов за правда. П. Константинов, ПИГ, 25. Неправдината и подкупването влязоха у съдилищата. М 1857, 78. Сиромашията, гладът, тежките работи и безпрестанните угнетения и притеснения са достаточни, за да убият най-силния и най-умния човек; но ние видиме, че българският народ, при сичките тия не-правдини, върви из ден на ден напред. БГ, 10.
НЕПРАВ ДИНКА ж. Остар. и диал. Умал. от неправдина; неправдица.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НЕПРАВДИЦА ж. Остар. и диал. Умал. от неправда; неправдинка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НЕПРАВДОПОДОБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Който не отговаря на действителността, на истината. Нима можеха да видят всичко от далечината на горите край селото? .. Невероятно, освен ако имаха някакви нови оптически уреди. Впрочем и това предположение изглеждаше съвсем неправдоподобно, защото никъде по другите сектори на фронта немците нямаха такова добро и точно наблюдение. П. Вежинов, ЗЧР, 86. Кметът се задоволи с някакво обяснение много или малко неправдоподобно. Ив. Вазов, ЗП, 40. Когато голям актьор произнася монолог, ние трептим душевно и само на безчувствения човек може да мине през ум, че това е неправдоподобно, че в живота никой не разговаря гласно, дълго със себе си, освен душевноболните.
Н. Лилиев, Т, 1954, кн. 3, 5. Неправдоподобен завършек на разказ. Неправдоподобен литературен образ. Неправдоподобни черти на характера. Неправдоподобно изображение на живота.
НЕПРАВДОПОДОБНО. 1. Нареч. от неправдоподобен. Произходът на Осман Пазвантоглу е неуточнен .. — неправдоподобно зазвучава версията, че той представлявал първо и дори второ поколение местен първенец. В. Мутафчиева, КВ, 70-71.
2. В най-висока степен; много, изключително, невероятно. А имаше за какво да й завиждат: художник-приложник с безброй поръчки от разни места .., неправдоподобно честен и възпитан. А. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1, 21.
3. Обикн. с гл. съм, изглежда, вижда ми се и под. Означава, че нещо се преценява като неотговарящо на действителността, на истината. Моторетката да прегази автомобил ми изглежда неправдоподобно. Ст, 1968, бр. 1182, 2.
НЕПРАВДОПОДОБНОСТ, -тта, мн. -и, ж. 1. Само ед. Качество, свойство на неправдоподобен. Неправдоподобност на литературния образ.
2. Обикн. мн. Неправдоподобни неща или
