явления. Сибир поразява човешкото въображение. Лишен от всякакво съчинител-ство, той с колосален произвол натрупа пред вас неправдоподобности, тъй че е невъзможно нито да ги отместите, нито да ги преодолеете. Й. Радичков, НД, 5.
НЕПРАВЕДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Чиито мисли и дела, чийто начин на живот не е в съгласие с изискванията на църковния морал за праведност; грешен2, греховен. Неправеден мъж.
2. Който не е в съгласие с изискванията на църковния морал за праведност; грешен2, греховен. Неправедни дела.
3. Остар. Несправедлив; неправедлив. След малко — отчислиха и Милка от учителската длъжност в гимназията,.. Милкино-то неправедно отчисление беше една беда за Хрусановото семейство. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 39. Помняше дома си като място за жестоко и неправедно наказание и наумил беше никога да ся не завръща. П. Р. Славейков, CK, 37. Нравоучителите днес няма да кажат против войната нечто повече, отколкото са казвали тогава: насилната война е неправедна, отбранителната е праведна. Лет., 1874, 110. Като току ся научи за тяхното злощастие, доде при тях, мъмреше ги с неправедни клетви и укоризни. Р. Блъсков, ТПД (превод), 35.
НЕПРАВЕДЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Несправедлив; неправеден. Народните трибуни те могли да произно
сят своето вето против неправедливите постановления. Н. Михайловски, РВИ (превод), 303. Платон.. рекъл, че нищо няма по-долнйо и по-злочестно освен един неправедлив княз. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 6, 15.
НЕПРАВЕДЛЙВО. Остар. Нареч. от неправедлив; несправедливо, неправедно. Нашите граматикослови неправедливо пишат, че българский език има 35 букви, наместо 35 слова. Ив. Богоров, ВУБЁ, 9.
НЕПРАВЕДЛЙВОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Остар. Отвл. същ. от неправедлив; несправедливост, неправедност. Първите му опити да говори от катедрата били неспо-лучни; публиката му подсвирнала.. Демо-стен наченал горко да се оплаква за непра-ведливостта на народа. Н. Михайловски, РВИ (превод), 165.
НЕПРАВЕДНИК, мн. -ци, м. Неправеден човек; грешник. Той [Патриарх Евтимий] се обърна към турчина и му рече: — Защо, неправеднико, унижи така безумно величието на моето достойнство?.. Най-напред трябваше моята глава да вземеш. Вземи я сега! А. Каралийчев, В, 155. Българският писател може да има за образец все тоя безсмъртен Ботев, който не седна на съвета на злите и нечестивите и с не-праведниците не пребъде, а окръжи олтара на своя бог на разума, защитника на робите. Г. Бакалов, Избр. пр, 387.
НЕПРАВЕДНИЦА ж. Неправедна жена; грешница.
НЕПРАВЕДНО. 1. Нареч. от неправеден (в 1 знач.); грешно2, греховно. Живея неправедно.
2. Остар. Несправедливо; неправедливо. — Ако бъде за пред хората, за твоя хатър и за хатъра на приятелите ни, аз външно ще се примиря, но ще му кажа, че душата ми не може да се съгласи с външното примирие; тя го не прощава, защото е неправедно наранена. Ц. Гинчев, ГК, 159. Сичките кълняха турското царство и оплакваха миналите тежки съдбини на България, като човек, който довчера е стоял вързан в синджири неправедно и чак сега са е освободил. 3. Стоянов, ЗБВ II, 29. Дакито,.., пожела да си уварди правото на съдия, което Иван Аспазиевич Дормидолски тъй неправедно му го присвояваше. Ив. Вазов, Съч. VII, 24. „Лouio ще бъде отпосле, че тъй ще ме вкараш във свада/с Хера и тя ще начене с обидни слова да ме сърди, / Че и без туй сред безсмъртните всеки ден тя ми се кара / и ми неправедно казва, че в боя троянци закрилям.“ А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 21.
НЕПРАВЕДНОСТ, -тта, мн. няма, ж.
1. Отвл. същ. от неправеден (в 1 знач.); греховност.
2. Остар. Несправедливост; неправедли-вост. Възторжествуванието на правдата върху неправедността е дело на целий българский народ. Ч, 1871, бр. 11, 323. Наполеон без всякоя причина отнял Хановер от пруския крал и върнал го на англичанете. След такава неправедност Наполеонова, кралят обявил Франции война. Г. Йошев, КВИ (превод), 331. Само републиканските вестници и републиканските депутати в законодателното тяло ся противяха на тази война и доказваха нейната неправедност. Лет., 1871, 209.
НЕПРАВИЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който не съответствува на действителността, на истината; неверен, погрешен, грешен1. Противоп. верен, истински, действителен. — Вие, в Европа, имате неправилна представа за Америка. Тук не всички са богати. Г. Белев, КВА, 302. // Който съдържа грешка; грешен1, погрешен. Противоп. верен. — Няма да бъдете щастливи!.. — понякога си мисля, че такива като нас не бива да бързат! — Неправилна теория — каза Асен. А. Гуляшки, СВ, 84. Изтъквайки заслугите на емиграцията от някои близки страни за възраждането и освобождението на съответните народи, сърби, гърци и т. н., Друмев порицава българската емиграция за бездействието или неправилната й ориентация. М. Арнаудов, БКД, 127. Д Вземам неправилно решение. Д Заемам неправилна позиция. Д Създавам си неправилно мнение. Д Давам неправилен отговор.
