2. Който е присъщ на нравствено чист, не-покварен човек; невинен, непокварен. Той беше истински божи служител, човек с непорочно минало. И. Йовков, Ж 1945, 90. Владиката трябва да е баща и наставник на людете, животът му, свят и непорочен, пример за всинца. М. Смилова, ДСВ, 201. Непорочна душа. Непорочна любов. Непорочна страст. II Който не изразява порочност, поквара; невинен, непокварен. Той гледаше с непорочен поглед движенията на смешника като дете, което следи играта на огъня. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 468.
НЕПОРОЧНО. Нареч. от непорочен; непокварено. Священството само тъй може да отговори впълно на своя душепопе-чителен задатък, ако ся погрижи за просвещението на народа, .. А всичко това нашето священство може постигна, ако живее то само примерно: непорочно и трезвено. Лет., 1871, 175.
НЕПОРОЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. О тел. същ. от непорочен; невинност, не-поквареност. Черните му [на девойчето] като смола плитки висеха отпред върху бялата рокля, която придаваше на високата му моминска снага непорочност и чистота. Ем. Станев, ИК I и II, 230. Една друга София живееше отвъд, прекрасна в своята непорочност и щастлива от своето неведение. Призракът на нейния предишен живот трептеше на златния кръст на кубето, като жълтия пламък на недогаряща свещ. Ст. Загорчинов, ЛСС, 141. Ще си призная тоя грях, че залових две писма на онази до Мони и ги прочетох.. Писмата й, пропити от престорена наивност и демонстративна непорочност, целят само едно — да внушат на Мони, че тя е единствената. Й. Попов, СЛ, 157-158. А аз от своя страна, макар и да бях уверен напълно в непороч-ността на мисията си, макар и да знаях, че секи един беше в състояние да оцени това, се пак ми стана грозно, като са видях вързан сред града. 3. Стоянов, ЗБВ II, 387.
НЕПОРЯДЪК, мн. -дки, м. Остар. Книж. 1. Само ед. Безпорядък, безредие. Латинската войска ся срещнала с римската в планина Везувия. В това отчаятелно сражение римский консул Деций Мус отвед-наж ся хвърлил въз неприятеля, влезнал в тесните негови рядове и в такъв непоря-дък довел латинската войска, чтото рим-лянете били тогава в състояние да ги победят. Г. Йошев, КВИ (превод), 103.
2. Обикн. мн. Нарушение на реда, порядъка. Царът рече: зато и аз молим ве да оставите старите обичаи, .., и дивите войнически непорядки. ЦВ, 1852, бр. 91, 138.
— От рус. непорядок.
НЕПОРЯДЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. За човек — който не е порядъчен; непочтен, развален. Непорядъчна жена. Непорядъчни хора. Непорядъчно момиче.
2. Който е присъщ на такъв човек. Непорядъчно поведение. Непорядъчен живот.
— От рус. нспорядочнмй.
НЕПОРЯДЪЧНО. Нареч. от непорядъчен; непочтено. Живее непорядъчно.
НЕПОРЯДЪЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от непорядъчен; непочтеност.
НЕПОСВЕТЕН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Обикн. с предл. в. Който не познава добре, в достатъчна степен или никак нещо. Тук е Константинополис, не знаеш какво може да се случи и каква шега може да изиграе градът на непосветения в тайните му човек. Д. Добревски, БИ, 40. Искаше да го утеши с някоя топла дума, но само преглътна. Какво можеше да му каже тя, непосветена в тази голяма и сложна политика? Г. Караславов, ОХ III, 105. Малко по-късно, вече излязъл от канцеларията, непосветеният в кооперативните работи Мино се помъчи да разбере какво значи трудоден. Ст. Марков, ДБ, 476.
2. Като същ. непосветеният м., непосветените мн. Непосветен човек. Неизброими тълпи хора се лееха по улицата като река в тесни брегове и почти всички се блъскаха, ..На непосветения би се сторило, че днес е голям празник, на който са се стекли хора от цял свят, а това беше само един от дните, определени за търгуване. А. Дончев, СВС, 15. Тяхното [на творенията на Гьоте] съвършенство често пъти смущава непосветените; за тях тези творения са хладни. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 60. Някога ти ме насочи не само към концертните зали, а — и към книги, които биха могли да помогнат на непосветения да проникне в тайната на най-мъчното творчество — драматургическото. Н. Ли-лиев, Сьч. III, 419. Книгата е написана не само за читатели с археологически и исторически познания. Тя запознава с фактите и непосветените. О, 1977, кн. 11, 43.
НЕПОСВЕТЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от непосветен. Непосветеност на масите.
НЕПОСИЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. За работа и др. — който е много тежък, труден, изисква големи усилия и напрежение и не е по силите на някого или нещо. И самият Атанас, някога левент момък, на четирийсет и пет години вече приличаше на старец. Сломи го непосилният труд по свое и по чуждо. Н. Тихолов, ДКД, 38. В ония дни на война, усамотен във Фур-ка, близо до Дуйран, Райнов пише своите книги.. За това огромно дело, непосилно за един човешки живот, е било необходимо не само дарба, а — и познания. Н. Лилиев, Съч. III, 60. Когато четата на Таню войвода била обкръжена в местността „Но-жот“, битката бцла непосилна. Хр. Бръзи-цов, НЦ, 269. Непосилна работа. Непосилна задача. Непосилен пювар. Непосилна борба.
