могат да бъдат заличени, отстранени. Нямаше да се върне Велко никога при нея, .. Дона съзнаваше това, макар и да беше засенчвано съзнанието й от прекомерна горест, от една отчаяна непримиримост пред непоправимото. Д. Талев, И, 616. Няколко крачки след него падна Лазар, падна тежко, .. Тези, които го видяха, разбраха, че е станало нещо, но никой не допускаше непоправимото, защото никой не го желаеше. М. Яворски, ПОББ, 22. По едно време вдигнах глава .. и се намерих на земята ." магарето лежеше в краката ми .. Пред очите ми бялото мляко бързо превръщаше сивата прах в лепкава кал .. Сега беше станало непоправимото. Отхлупих гюмовете и видях млякото с цяла педя по-ниско. К. Момчилов, ЗК, 79.
НЕПОПРАВЙМО нареч. 1. По такъв начин, че да не може да се поправи, оправи или промени. Тази умна жена ое непоправимо чувствителна и само работата можеше да я изтръгне от меланхоличния и болезнен спомен за него [Данко]. Д’ Димов, Т, 698. „О, светът съвсем не е тъй непоправимо лош — мислех аз, вървейки към музея. — Напротив, той има и своите добри страни...“ Стр. Кринчев, СбЗР, Ъ1\-Ъ12. Животът в столицата непоправимо бе разглезил Катя. Тя се свърза с жени, които нищо не работеха, а само ходеха по модните магазини, разнасяха клюките, осмиваха себеподобните си. Кр. Кръстев, К, 40. Объркан непоправимо.
2. Обйкн. с гл. съм, изглежда, вижда ми сей под. Означава, че нещо случило се, станало, не може да се поправи, промени. Така, гледайки непогребания мъртвец, .., всичко ни се струва като тежък, кошмарен сън. Но когато скъпият покойник се скрие в тъмния гроб .. — сякаш едвам тогава сънят престава\л става всичко ясно и непоправимо... Й. Йовков, Разк. III, 58.
НЕПОПРАВЙМО СТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от непоправим. В първия миг той изпита силното желание да тръгне веднага към къщи, да хване дангалака си за тънкия врат и да го напердаши. Каква ще бъде ползата? Една трагична намеса на майката и едно огорчение за генерала от чувството за непоправимост. С. Северняк, ВСД, 58-59. Смелостта на журналиста му харесваше. Но щом се докосна Кольо до Бо-рисовото поведение, .., Борис веднага се разочарова. За сетен път се убеди той в не-поправимостта на паршивата интелигенция. К. Калчев, СТ, 175. — Та Найденов ме лъгал! Той е един подлец! — извика пак Ма-трапанчев, като съзнаваше сега всичката непоправимост на неблагоразумното си поведение днес. Ив. Вазов, Съч. X, 90-91.
НЕПОПУЛЯРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който не е популярен, не се ползува с широка известност. Непопулярната Яворова любов към сестрата на П. Ю. Тодоров, макар и най-голяма в живота му, турих на заден план. М. Кремен, РЯ, 24. // Който не се ползува с широка поддръжка. На турския посланик в Петербург, Шакир паша, дадени бяха даже заповеди да действува пред Гирса, за да оттегли тази непопулярна кандидатура. С. Радев, ССБ II, 541. — Господа представители, като се убедих в печалната истина, че вий сте натрапници на едно непопулярно вече правителство, аз не мога да гледам на вас, като изразители на народната воля. Ал. Константинов, Съч. I, 193. Страхът от войната, а особено от една непопулярна война, и то война на няколко фронта, е страшен кошмар в неговото съзнание и постоянно го [народа] души. Ал. Стамболийски, ДС, 27.
НЕПОПУЛЯРНО нареч. По такъв начин, че да не се разбира лесно от всички поради липса на простота и яснота; необщо-достъпно. Примерът с разпространението на някои книги, написани съвсем непопулярно и предназначени за no-избрани читатели, показва нагледно какво е могло да се постигне тук при влагане на повече ревност от автори или от редактори и издатели. М. Арнаудов, БКД, 41-42.
НЕПОПУЛЯРНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от непопулярен. Никой у нас не цени писателя .. Друга, не по-малка причина за непопулярността на българската литература е липсата на сериозна и честна критика. Р, 1925, бр. 195, 3. Ние сме убедени, че мнозина ще бъдат изненадани от скъпия дар, който се поднася на литературата ни чрез стихотворенията на Дим. Бояджиев, още повече, че неговата непопу-лярност до известна степен се дължи на късогледството на някои наши литературни критици. К, 1927, бр. 113, 2. Непопу-лярност на правителството.
НЕПОРОЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който няма пороци и чийто живот, действия, поведение са изпълнени с нравствена чистота и невинност; непокварен, невинен, чист. Както в древните римски храмове весталките са пазили неугасимия свещен огън, по същия начин днес пазят у нас урните. За пазители се избират обикновено хора с ангелски души, невинни и непорочни. Ал. Константинов, Съч. I, 184. Нима Бог няма да чуе гласа на непорочната девойка и да върне годеника й? Д. Рачев, СС, 273. През целия си [Бешков] живот желаех да бъда чист и непорочен. Ал. Гетман и др., Б, 242. Всичко у Каравелова бе ново и прелъс-тително за непорочната още румелийска интелигенция. С. Радев, ССБ I, All. „Tue, бунтовниците, бяха луди и неразбрани глави, нехранимайковци“... Да, но тие бяха честни и непорочни като ангели, идеални.
3. Стоянов, ЗБВ I, 5. Непорочни девици. Непорочна личност.
