Page:RBE Tom1.djvu/252
Който е свързан с адвентизъм. Адвентист-ка църква.
АДВЕРБИАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Грам. Който е със значение на наречие; наречен. Адвербиален израз. Адвербиа-лна употреба.
— От лат. adverbialis.
АДВЕРБИАЛИЗАЦИЯ, мн. няма, ж. Грам. Преход на дума от някаква граматическа категория в категорията на наречията.
АДВЕРБИАЛИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Грам. Употребявам като наречие дума от друга категория на речта, адвербиа-лизирам се страд.
АДВЕРБИАЛИЗИ`РАМ СЕ несв. и св., непрех. Грам. Придобивам значение на наречие.
АДВЕРБИАЛИЗИ`РАНЕ ср. Грам. Отгл. същ. от адвербиализирам и от ад-вербиализирам се; адвербиализация.
АДВЕРБИУМ м. Грам. Наречие.
— Лат. adverbium.
АДВЕРБИАЛИЗИ`РАНЕ ср. Грам. Отгл. същ. от адвербиализирам и от адвербиализирам се; адвербиализация.
АДВОКАТ м. 1. Лице, завършило юридическо образование, с права да представя официално, да защищава страна в съдебен процес и да дава съвети по юридически въпроси. Адвокатът беше му казал, че ако не се съберат доказателства и не намерят сигурни свидетели, делото е изгубено. И. Йовков, Ж, 1945, 71. — От София е дошъл един много голям адвокат, ще ида да се допитам до него за дела. Г. Караславов, Тат., 227. Беше решила [майката] на всяка цена да ожени своята дъщеря точно за тоя гост, .. Вярно, провинциален адвокат, .. , но пък човек с бъдеще. Д. Бегунов, ЧОД, 26. 2. Прен. Човек, който защищава някого. Тая идея тъй дълбоко бе загнездена в него, че от румелийската революция до избирането на новия княз той ще бъде най-рев-ностният адвокат на българите пред Европа. С. Радев, ССБ II, 495. — Знам кой те учи тебе! — ревна отново Юрталана. — Знам кой ти е новият адвокат! Г. Караславов, С, 156.
— От лат. advocatus ’призован’ през нем. [Advokat]. Други (остар. и просторен.) форми: авокат фр., абокат, авукат.
АДВОКАТИН, мн. адвокати, м. Остар., сега простонар. Адвокат. — Умно момче. . добър адвокатин е тоз Радков — .. — Дай му каквото щеш дело — ще го спечели. Й. Йовков, ПГ, 240-241. Аз трябва да занеса някои нужни документи и други сведения на адвокатина. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 49-50. Тогаз той намислил да изучи правоведе-ние и да стане адвокатин. П. Р. Славейков, Пч, 1891, кн.З, 40. „Ама вий .. защо се обаждате, вий адвокатин ли на ректора ще ставате!“ Ал. Константинов, БГ, 73.
адвербиален
АДВОКАТКА ж. Жена адвокат. — Да беше поне учителка, лекарка, адвокатка. .. всичко друго, но не и актриса! ... Д. Димов, ЖСМ, 10.
АДВОКАТЛЪК, мн. няма, м. Остар., сега простонар. Адвокатство. — Ти не разбра ли, че от потънала гемия и от адвока-тлък в Турция пари не се изкарват! Ст. Дичев, ЗС II, 273. Кметът беше хитър... Времената бяха тежки, положението се влошаваше. Искаше му се да напусне и да си подхване пак адвокатлъка, но знаеше, че точно сега няма да го освободят. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 253.
АДВОКАТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Адвокатски (в 1 знач.).
АДВОКАТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който е на адвокат или е свързан с професията му. Адвокатска професия. Адвокатски съвети. Адвокатска защита. Адвокатска практика. Адвокатски стаж. Адвокатска кантора.
2. Който е съставен от адвокати. Адвокатски колектив. Адвокатска колегия.
3. Присъщ, свойствен на адвокат. — Обвиняват ме, че съм нарушавала адвокатската етика и съм се опитвала да използувам частни връзки със съдиите. .. Д. Димов, ЖСМ, 21. — Не бързай, помисли си, имаме достатъчно време за това. Но всяка дума да е на място — аа, не искам излишни фрази и адвокатски игрословия. П. Михайлов, МП, 57.
АДВОКАТСКИ. Нареч. от прил. адвокатски; по начин, присъщ на адвокат. — Добре, защищавайте както знаете, по адвокатски, но в съда няма да ми противоречите. Защитата си аз сам ще изнеса, тъй както се полага на комунист. Д. Добрев-ски, БКН, 245.
АДВОКАТСТВАМ и АДВОКАТ-СТВУВАМ, -аш, несв., непрех. 1. Упражнявам професия на адвокат. — Отворено момче, способно момче. Една година как ад-вокатствува — и пари направи, пари. .. И. Йовков, М, 17. Нина: Значи, адвокатству-ваш? Мери: О, и да знаеш как!. .. Кантората ми гъмжи от клиенти! Д. Димов, ЖСМ, 16. По онова време Светозар Дионисиев ад-вокатствуваше в окръжния град. А. Гуляшки, ДМС, 55.
2. Прен. Разг. Застъпвам се за някого, защищавам го от нападки, обвинения, обикн. без да е необходимо или без да имам право. Тези хора не познават това село. А щом не го познават, по-добре да замълчат и да престанат да адвокатствуват все от името на турските селяни. РД, 1950, бр. 223, 2.
АДВОКАТСТВАНЕ ср. Отгл. същ. от адвокатствам; адвокатствуване.
АДВОКАТСТВО, мн. няма, ср. Професия на адвокат. Той се занимаваше и с адво-
адвокатство
252
