и с политика. Ив. Вазов, Съч. VII, 10.
АДВОКА`ТСТВУВАМ. Вж. адвокатствам.
АДВОКА`ТСТВУВАНЕ ср. Отгл. същ. от адвокатствувам; адвокатстване.
АДВОКАТУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Адвокатствувам.
АДВОКАТУ`РА, мн. няма, ж. 1. Събир. Всички адвокати, адвокатското съсловие като цяло. // Професионално адвокатско сдружение, колегия.
2. Помещение на адвокатска управа.
АДВОКА`ТЧЕ, мн. -та, ср. Умал. обикн. ирон. от адвокат. — Състари ме този мой син .. Събрал се е с тайфа от офицерчета и адвокатчета .. Нощ през нощ по бардаците осъмват. В. Геновска, СГ, 135. На друга, четвъртита маса в срещния ъгъл до тезгяха се редеше друга постоянна група. В нея влизаха останалите млади учители, .., три нови адвокатчета и неколцина безработни интелигенти. Г. Караславов, Избр. съч. II, 44.
АДВОКА`ТЩИНА ж. Неодобр. Похват за доказване на нещо с хитро извъртане, усукване, смятан като присъщ на адвокат. — Адвокатщината, както ти я наричаш, е същинско зло и не се знае докога — започна Сотиров, .. — По-рано и аз негодувах против твоите приказки, смятах ги несправедливи, но сега виждам, че си прав. Ем. Станев, ИК I, 77.
АДЕКВА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Равностоен, напълно съответствуващ. Хаос от самовластие, многовластие, но и безвластие [по време на кърджалийството] заливал земите ни. Затуй, че такова съотношение не може да бъде изразено с достатъчно адекватен нему термин, ще го означаваме все пак като „анархия“. В. Мутафчиева, КВ, 38. Адекватни понятия. Форма, адекватна на съдържанието.
От лат. adaequatus.
АДЕКВА`ТНО. Книж. Нареч. от адекватен. Едничкото поведение, което му [на Пазвантоглу] позволявали обстоятелствата, бил неутралитетът. Въоръжен неутралитет, постепенно превърнал се в глух конфликт между самовластника и местните християни. Точността изисква да признаем, че този конфликт бил подет не от Осман Пазвантоглу, .. Но самият факт, че близо до Видинско пламнала борба, която изразявала по-адекватно интересите на поробените християни, отколкото туй постигнало отцепничеството на Пазвантоглу — този факт станал вододел в размириците из разглеждания край. В. Мутафчиева, KB, 283-284.
АДЕКВА`ТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. книж. Качество на адекватен.
АДЕКТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Езикозн. 1. Който е свойствен на прилагателното име; адиективен. Адективна функция.
2. Който има функция, служба на прилагателно име; адиективен.
— От лат. adjektivus ’прилагателно’.
АДЕНИ`Т м. Мед. Възпаление на лимфните възли; лимфаденит.
АДЕ`НО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: жлеза, напр.: аденовиден, аденовирусен и др.
— Гр. ἀδήν ’жлеза’.
АДЕНОГРАФИ`Я ж. Мед. Описание, снимка на жлезите.
АДЕНОИ`Д м. Мед. Разрастване на лимфните възли в носоглътката във вид на подутина.
АДЕНОИ`ДЕН, -дна, -дно, мн.* -дни. Мед. Прил. от аденоид. Аденоидна тъкан.
АДЕНОКАРЦИНО`МА ж. Мед. Злокачествено образувание на жлеза.
— Лат. adenocarcinoma.
АДЕНО`М м. Мед. Доброкачествен тумор от жлезиста тъкан. Аденом на щитовидната жлеза.
АДЕНОПАТИ`Я ж. Мед. Заболяване на лимфните жлези.
— Лат. adenopathia.
АДЕ`ПТ м. Книж. 1. Убеден последовател, привърженик на някакво учение или течение. В 90-те години символизмът намира своите адепти в другите страни, включително в руската литература. ЛФ, 1958, бр.* 11, 2. Адепти на философията. Адепти на толстоизма.
2. Лице, което е било посветено в тайните на алхимията през средните векове.
— От лат. adeptus ’спечелен’.
АДЕ`Т м. Простонар. 1. Обичай, ред, приет в дадена среда. — След войната народът се промени, .. Иска да яде повече, не пости, не държи за старите адети. Ем. Станев, ИК I, 199. Софра като се сложи — / ще има ядене. Адетът е такъв. К. Христов, ЧБ, 90. Днес е Ивановден и ние по селата имаме адет да квасим, кого де срещнем, за здраве. Ил. Блъсков, ПБ III, 53. А Марко му тиом отговара .. / Фала тебе, Яно коюмджиа, / зер по вазе дали адет нема / млади булки рака да цаливат. Нар. пес., СбНУ XLIV, 11. На вето село нов адет не бива. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 279. Във всяко село и адет, във всяка къща и табахет. Погов.
2. Навик, нрав на някого. Едрю: Върви ти, аз ще дода. Васил Ваклин: Не! Напреде да те видя аз! Знам ти адета аз тебе — се назад се връщаш. Й. Йовков, Б, 16. — Ти имаш обичай на всекиго ум да даваш, а не виждаш, че си вчерашно хлапе! Много ще има да пати главата ти от тоя ти адет.
