Който е свързан с адвентизъм. Адвентистка църква.
АДВЕРБИА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Грам. Който е със значение на наречие; наречен. Адвербиален израз. Адвербиална употреба.
— От лат. adverbialis.
АДВЕРБИАЛИЗА`ЦИЯ, мн. няма, ж. Грам. Преход на дума от някаква граматическа категория в категорията на наречията.
АДВЕРБИАЛИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Грам. Употребявам като наречие дума от друга категория на речта;* адвербиализирам се страд.
АДВЕРБИАЛИЗИ`РАМ СЕ несв. и св., непрех. Грам. Придобивам значение на наречие.
АДВЕРБИАЛИЗИ`РАНЕ ср. Грам. Отгл. същ. от адвербиализирам и от адвербиализирам се; адвербиализация.
АДВЕ`РБИУМ м. Грам. Наречие.
— Лат. adverbium.
АДВЕРБИАЛИЗИ`РАНЕ ср. Грам. Отгл. същ. от адвербиализирам и от адвербиализирам се; адвербиализация.
АДВОКА`Т м. 1. Лице, завършило юридическо образование, с права да представя официално, да защищава страна в съдебен процес и да дава съвети по юридически въпроси. Адвокатът беше му казал, че ако не се съберат доказателства и не намерят сигурни свидетели, делото е изгубено. Й. Йовков, Ж, 1945, 71. — От София е дошъл един много голям адвокат, ще ида да се допитам до него за дела. Г. Караславов, Тат., 227. Беше решила [майката] на всяка цена да ожени своята дъщеря точно за тоя гост, .. Вярно, провинциален адвокат, .., но пък човек с бъдеще. Д. Бегунов, ЧОД, 26.
2. Прен. Човек, който защитава* някого. Тая идея тъй дълбоко бе загнездена в него, че от румелийската революция до избирането на новия княз той ще бъде най-ревностният адвокат на българите пред Европа. С. Радев, ССБ II, 495. — Знам кой те учи тебе! — ревна отново Юрталана. — Знам кой ти е новият адвокат! Г. Караславов, С, 156.
— От лат. advocatus ’призован’ през нем. [Advokat]. Други (остар. и простореч.) форми: авока`т фр., абока`т, авука`т.
АДВОКА`ТИН, мн. адвока`ти, м. Остар., сега простонар. Адвокат. — Умно момче.. добър адвокатин е тоз Радков — .. — Дай му каквото щеш дело — ще го спечели. Й. Йовков, ПГ, 240-241. Аз трябва да занеса някои нужни документи и други сведения на адвокатина. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 49-50. Тогаз той намислил да изучи правоведение и да стане адвокатин. П. Р. Славейков, Пч, 1891, кн.* З, 40. „Ама вий .. защо се обаждате, вий адвокатин ли на ректора ще ставате!“ Ал. Константинов, БГ, 73.
АДВОКА`ТКА ж. Жена адвокат. — Да беше поне учителка, лекарка, адвокатка. .. всичко друго, но не и актриса! … Д. Димов, ЖСМ, 10.
АДВОКАТЛЪ`К, мн. няма, м. Остар., сега простонар. Адвокатство. — Ти не разбра ли, че от потънала гемия и от адвокатлък в Турция пари не се изкарват! Ст. Дичев, ЗС II, 273. Кметът беше хитър… Времената бяха тежки, положението се влошаваше. Искаше му се да напусне и да си подхване пак адвокатлъка, но знаеше, че точно сега няма да го освободят. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 253.
АДВОКА`ТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Адвокатски (в 1 знач.).
АДВОКА`ТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на адвокат или е свързан с професията му. Адвокатска професия. Адвокатски съвети. Адвокатска защита. Адвокатска практика. Адвокатски стаж. Адвокатска кантора.
2. Който е съставен от адвокати. Адвокатски колектив. Адвокатска колегия.
3. Присъщ, свойствен на адвокат. — Обвиняват ме, че съм нарушавала адвокатската етика и съм се опитвала да използувам частни връзки със съдиите. .. Д. Димов, ЖСМ, 21. — Не бързай, помисли си, имаме достатъчно време за това. Но всяка дума да е на място — аа, не искам излишни фрази и адвокатски игрословия. П. Михайлов, МП, 57.
АДВОКА`ТСКИ. Нареч. от прил. адвокатски; по начин, присъщ на адвокат. — Добре, защищавайте както знаете, по адвокатски, но в съда няма да ми противоречите. Защитата си аз сам ще изнеса, тъй както се полага на комунист. Д. Добревски, БКН, 245.
АДВОКА`ТСТВАМ и АДВОКА`ТСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. 1. Упражнявам професия на адвокат. — Отворено момче, способно момче. Една година как адвокатствува — и пари направи, пари. .. Й. Йовков, М, 17. Нина: Значи, адвокатствуваш? Мери: О, и да знаеш как!. .. Кантората ми гъмжи от клиенти! Д. Димов, ЖСМ, 16. По онова време Светозар Дионисиев адвокатствуваше в окръжния град. А. Гуляшки, ДМС, 55.
2. Прен. Разг. Застъпвам се за някого, защищавам го от нападки, обвинения, обикн. без да е необходимо или без да имам право. Тези хора не познават това село. А щом не го познават, по-добре да замълчат и да престанат да адвокатствуват все от името на турските селяни. РД, 1950, бр. 223, 2.
АДВОКА`ТСТВАНЕ ср. Отгл. същ. от адвокатствам; адвокатствуване.
АДВОКА`ТСТВО, мн. няма, ср. Професия на адвокат. Той се занимаваше и с адвокатство,
