Истор. Доктрина на адамитството.
— От фр. adamisme.
АДАМИ`Т м. Истор. Привърженик на адамитството. Царицата се влачи с адамити! / Лудяла по Кирила Босота`! К. Христов, В, 63.
— От евр. собств.
АДАМИ`ТКА ж. Истор. Привърженичка на адамитството.
АДАМИ`ТСКИ, -а, -о, мн. -и. Истор. Прил. от адамит и от адамитство. Адамитска ерес.
АДАМИ`ТСТВО, мн. няма, ср. Истор. Религиозна ерес, разпространена в България през средата на XIV в., начело на която стоял монахът Теодосий и чиито привърженици проповядвали, че обществените различия са създадени от хората, а не от бога и че всички хора се раждат равни (затова на проповед се събличали голи като първия човек Адам, според библейското предание).
АДА`МОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на Адам. Адамово ребро.
◇ Адамова ябълка. Анат. Горната изпъкнала част на гръкляна у мъжете. Откъм портата се зададе възрастен мъж, .. тънкият му врат изглеждаше още по-дълъг, с изпъкнала, ръбеста адамова ябълка. Д. Талев, ЖС, 50.
◇ В Адамово облекло. Разг. За мъж — съвсем гол. — Извинявай, бях в адамово облекло, у нас е адски горещо — рече той, когато отвори вратата и пусна Ивана при себе си. Ем. Станев, ИК I, 218. От (дядо) Адамово време. От незапомнени времена, от много отдавна. Скрити в гората между високи буки, накладоха огън в един кух дънер, останал от адамово време. Л. Стоянов, Б, 63.
АДА`МОВЕЦ, мн. -вци, м. Рядко. Адамит. Потопът на безверието залива света.* Ето исихасти, ето адамовци… Ив. Вазов, Съч. XIII, 124-125.
АДА`МОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Присъщ на Адам. Той [Кирил Босота`] ходеше из търговските улици съвсем гол, .. В такава адамовска голота той проповядваше на народа безсрамието и разюздаността на страстите. Ив. Вазов, Съч. XIII, 130.
АДАПТАЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Книж. Прил. от адаптация. Адаптационна способност.
АДАПТА`ЦИЯ, мн. няма, ж. 1. Биол. Приспособяване на организъм или на сетивните органи към околната среда, към окръжаващите условия. // Разш. Приспособяване на някого към някаква среда, някакви условия на живот.
2. Книж. Приспособяване, нагаждане на текст с оглед да се направи по-достъпен за читателите и слушателите. Адаптация на романа „Фауст“ за учебни цели..
3. Преработка на един жанр в друг, за да се приспособи за друга цел. Телевизионна адаптация на романа „Тютюн“.*
— От лат. adaptatio ’приспособяване’.
АДА`ПТЕР м. Техн. 1. Адаптор.
2. Печатна платка, която се поставя в слотовете за разширение на компютър за осигуряване на комуникация с външно устройство (монитор, твърд диск и др.) или мрежа. Неотдавна се появиха също твърди дискове, а се разработват и мрежови адаптери. Кеш, 1993, бр. 23, 31.
— Англ. adapter.
АДАПТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. Който има свойството да се приспособява към околната среда, към окръжаващите го условия.
АДАПТИ`ВНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Качество на адаптивен; приспособимост.
АДАПТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Приспособявам, нагаждам;* адаптирам се страд.
АДАПТИ`РАМ СЕ несв. и св., непрех. За организъм или сетивен орган — приспособявам се, нагаждам се към условията на околната среда. // Разш. Приспособявам се, свиквам в определени условия, с определени хора и под.
АДАПТИ`РАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от адаптирам и от адаптирам се.
АДА`ПТОР м. Спец. 1. Електромагнитен уред, с който чрез високоговорител се възпроизвежда звуков запис.
2. Приспособление във фотографически апарат, позволяващо да се използуват по-тесни ленти или по-малки касети от размера на апарата.
— От англ. adapter.
АДА`Ш м. Разг. Едноименник, съименник. Вика се, адаши сме, и мене ме викат Иван. Ив. Вазов, Съч. XVII, 48. — Добър вечер. Иван Серафимов. „Адаши“ — горчиво си помисли Иван Андреев. В. Пламенов, ПА, 64.
— Тур. adaş.
АДВЕНТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Бот. За корени и пъпки, развити на несвойствени места при растенията — придатъчен, добавен. Адвентивен корен. Адвентивни пъпки.
— От лат. adventus ’пристигане, дохождане, появяване’.
АДВЕНТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Рел. Протестантско сектантско учение, което проповядва близко второ пришествие на Христос.
— От лат. adventus ’пришествие’.
АДВЕНТИ`СТ м. Привърженик на адвентизма.
АДВЕНТИ`СТКА ж. Привърженичка на адвентизма.
АДВЕНТИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
