Page:RBE Tom10.djvu/362
НАПАЛМ, мн. няма, м. Хим. Воен.
1. Смес от алуминиеви соли на органичните нафтенова и палметинова киселина, която развива температура от 800° до 1 000°, използвана за изготвяне на запалителни авиационни бомби. Горящият напалм [от авиобомбите] пада във вид на огнен дъжд и залепва здраво по предметите. Н. Иванов и др., ГО, 32.
2. Такава запалителна авиационна бомба; напалмова бомба. Стотици мирни жители бяха убити и ранени. Колонизаторите из-ползуваха танкове, самолети и напалм. П. Цолов, Т, 45. Бомбите „напалм“ избухваха като пламтящи гейзери и към небето се издигаха стълбове от пушек и кехлибарени пламъци. Т. Генов, Избр. пр, 241.
— Англ. napalm.
НАПАЛМОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Воен. Който се отнася до напалм. Напалмовата запалителна смес се получава от обикновен бензин или петрол и прахообразен напалм от 4 до 8%. Н. Иванов и др., ГО,
32.
◇ Напалмова бомба. Хим. Воен. Запалителна авиационна бомба за опожаряване на жива сила, техника и населени места, чието запалително действие се създава от сместа напалм; напалм.
НАПАЛУВАМ СЕ, -аш се, св., непрех. Рядко. Палувам до насита; наигравам се.
НАПАЛЯ. Вж. напалвам и напал ям.
НАПАЛЯМ, -яш, несв. (диал.); напаля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Напалвам. Там напаляме огън да се сгреем и подир хуквах надолу. Л. Александрова, ИЕЩ, 23. напа-лям се, напаля се страд.
НАПАЛЯНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от напал ям и от напалям се; напал ва-не.
НАПАНАГОН нареч. Диал. Отгоре на това, свръх всичко останало, в повече. Освен десетината общеобразователни предмети, с гръцкия и турския език напанагон, той въведе в горните класове и руския и френския езици. Ив. Вазов, Съч. X, 156. Се-демнадесятгодишни момци дошли на чуждо място, и все пак ги глядаш никак да ся не мислят тука'за чужденци, а напанагон, ко-корят ся и ся дръжат наголямо в обществото, без да им мигне око. Й. Груев, СП (превод), 7. Блести яката му, блестят маншети, / дори кога изут, през каловете / върви с подпретнати крачоли, със бастон / на рамо, важен, горд, а пък напанагон / пан-тофки лачени отзаде се люлеят. К. Христов, ЧБ, 32-33. Освен туреният товар, туря се още напанагон, т.е. още малко отгоре. СбНУ VI, 234.
— От гр. (в)лаг)(со) ’отгоре' +y6|iOÇ ’товар'. Друга (съкр. остар.) форма: н а и о г 6 н.
НАПАПАМ СЕ. Вж. напалваме е.
НАПАПВАМ СЕ, -аш се, несв.; напа-пам се, -аш се, св., непрех. Детск. Нахран-вам се, наяждам се1; напапквам се.
напАпване, мн. няма, ср. Детск. Отгл. същ. от напалвам и от напапвам се; нахранване, наяждане1; напапкване.
НАП АПК АМ СЕ. Вж. напапквамее.
НАПАПКВАМ СЕ, -аш се, несв.; на-папкам се, -аш се, се., непрех. Детск. На-хранвам се, наяждам се, напапвам се.
напАпкване, мн. няма, ср. Детск. Отгл. същ. от напапквам и от напапквам се; нахранване, наяждане1; напапване.
НАПАРВАМ, -аш, несв.; напаря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Паря, загрявам (с гореща вода, ракия и др.) някого или нещо колкото е необходимо, колкото трябва; на-парям. Баща ми седеше на столче по средата на стаята, .. Около него шетаха жени и топлеха вода в едно гърне, за да напарят майка ми. Ив. Мартинов, ПМ, 62. Тя бързо отиде и обади на баща й, който напарваше с горена вълна удареното си рамо. X. Русев, ПС, 205-206. — Тогава слушай, дъще — жената се наведе към нея, — ами ти вземи трици, напари ги във вряла вода и туряй компреса на болната страна, не бой се! А. Гуляшки, Л, 517. — Нищо нямаше да купя, Гица! — и Дойчин дигна бъкеЛчето да напари с ракия още веднаж гърлото си. К. Пет-канов, ЗлЗ, 257. — А бе скороти вълна донесете да напарим раните, бе тичайте за парцали, бе тичайте за балсам. Ил. Блъс-ков, ПБ I, 76.
2. Нажилвам някого или нещо с коприва; напарям. Ако има лошо некакво за мене, ще връзвам големия чан на дебелия коч, ще му напариш корема с коприва да се чеше, а пък звънецът ще бие и аз ще зная, че при тебе не бива да се идва. Н. Хайтов, ДР, 112.
3. Прен. Рядко. Разг. Създавам големи неприятности на някого, от което той си взема поука да се пази; напарям. — Ядат ли нашите момчета кашкавал по мандрите или жандармерията ги е напарила? Д. Кисьов, Щ, 48. напарвам се, напаря се I. Страд, от напарвам. II. Възвр. от напарвам в 1 знач.
— Ей сега ще ти мине, булка. Ще се напариш в коритото с топла вода и ще ти мине. Ст. Марков, ДБ, 374. Човекът си тръгнал по пътя и като минавал покрай банята, му хрумнало да влезе, да си допие, да де напари хубаво и след туй да се прибере. Й. Радичков, НД, 71.
НАПАРВАМ СЕ несв.; напаря се св., непрех. Разг. Обикн. с предл. от. Изпитвам големи неприятности, причинени от някого или от нещо, от което си вземам поука да се пазя; напарям се. Пурчел се позамисли, седна до него... Но тефтерчето си не му даде
— той беше се напарил от инспектори. Ст. Марков, ДБ, 437. Умря ми жената, .. Дирих да повторя, ама зема ли те някоя — всяка се напарила! Елин Пелин, Съч. II, 93. — Пи
