Page:RBE Tom10.djvu/362

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


НАПАЛМ, мн. няма, м. Хим. Воен.

1. Смес от алуминиеви соли на органичните нафтенова и палметинова киселина, която развива температура от 800° до 1 000°, използвана за изготвяне на запалителни авиационни бомби. Горящият напалм [от авиобомбите] пада във вид на огнен дъжд и залепва здраво по предметите. Н. Иванов и др., ГО, 32.

2. Такава запалителна авиационна бомба; напалмова бомба. Стотици мирни жители бяха убити и ранени. Колонизаторите из-ползуваха танкове, самолети и напалм. П. Цолов, Т, 45. Бомбите „напалм“ избухваха като пламтящи гейзери и към небето се издигаха стълбове от пушек и кехлибарени пламъци. Т. Генов, Избр. пр, 241.

— Англ. napalm.

НАПАЛМОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Воен. Който се отнася до напалм. Напалмовата запалителна смес се получава от обикновен бензин или петрол и прахообразен напалм от 4 до 8%. Н. Иванов и др., ГО,

32.

Напалмова бомба. Хим. Воен. Запалителна авиационна бомба за опожаряване на жива сила, техника и населени места, чието запалително действие се създава от сместа напалм; напалм.

НАПАЛУВАМ СЕ, -аш се, св., непрех. Рядко. Палувам до насита; наигравам се.

НАПАЛЯ. Вж. напалвам и напал ям.

НАПАЛЯМ, -яш, несв. (диал.); напаля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Напалвам. Там напаляме огън да се сгреем и подир хуквах надолу. Л. Александрова, ИЕЩ, 23. напа-лям се, напаля се страд.

НАПАЛЯНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от напал ям и от напалям се; напал ва-не.

НАПАНАГОН нареч. Диал. Отгоре на това, свръх всичко останало, в повече. Освен десетината общеобразователни предмети, с гръцкия и турския език напанагон, той въведе в горните класове и руския и френския езици. Ив. Вазов, Съч. X, 156. Се-демнадесятгодишни момци дошли на чуждо място, и все пак ги глядаш никак да ся не мислят тука'за чужденци, а напанагон, ко-корят ся и ся дръжат наголямо в обществото, без да им мигне око. Й. Груев, СП (превод), 7. Блести яката му, блестят маншети, / дори кога изут, през каловете / върви с подпретнати крачоли, със бастон / на рамо, важен, горд, а пък напанагон / пан-тофки лачени отзаде се люлеят. К. Христов, ЧБ, 32-33. Освен туреният товар, туря се още напанагон, т.е. още малко отгоре. СбНУ VI, 234.

— От гр. (в)лаг)(со) ’отгоре' +y6|iOÇ ’товар'. Друга (съкр. остар.) форма: н а и о г 6 н.

НАПАПАМ СЕ. Вж. напалваме е.

НАПАПВАМ СЕ, -аш се, несв.; напа-пам се, -аш се, св., непрех. Детск. Нахран-вам се, наяждам се1; напапквам се.

напАпване, мн. няма, ср. Детск. Отгл. същ. от напалвам и от напапвам се; нахранване, наяждане1; напапкване.

НАП АПК АМ СЕ. Вж. напапквамее.

НАПАПКВАМ СЕ, -аш се, несв.; на-папкам се, -аш се, се., непрех. Детск. На-хранвам се, наяждам се, напапвам се.

напАпкване, мн. няма, ср. Детск. Отгл. същ. от напапквам и от напапквам се; нахранване, наяждане1; напапване.

НАПАРВАМ, -аш, несв.; напаря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Паря, загрявам (с гореща вода, ракия и др.) някого или нещо колкото е необходимо, колкото трябва; на-парям. Баща ми седеше на столче по средата на стаята, .. Около него шетаха жени и топлеха вода в едно гърне, за да напарят майка ми. Ив. Мартинов, ПМ, 62. Тя бързо отиде и обади на баща й, който напарваше с горена вълна удареното си рамо. X. Русев, ПС, 205-206. — Тогава слушай, дъще жената се наведе към нея, ами ти вземи трици, напари ги във вряла вода и туряй компреса на болната страна, не бой се! А. Гуляшки, Л, 517. — Нищо нямаше да купя, Гица! и Дойчин дигна бъкеЛчето да напари с ракия още веднаж гърлото си. К. Пет-канов, ЗлЗ, 257. — А бе скороти вълна донесете да напарим раните, бе тичайте за парцали, бе тичайте за балсам. Ил. Блъс-ков, ПБ I, 76.

2. Нажилвам някого или нещо с коприва; напарям. Ако има лошо некакво за мене, ще връзвам големия чан на дебелия коч, ще му напариш корема с коприва да се чеше, а пък звънецът ще бие и аз ще зная, че при тебе не бива да се идва. Н. Хайтов, ДР, 112.

3. Прен. Рядко. Разг. Създавам големи неприятности на някого, от което той си взема поука да се пази; напарям. — Ядат ли нашите момчета кашкавал по мандрите или жандармерията ги е напарила? Д. Кисьов, Щ, 48. напарвам се, напаря се I. Страд, от напарвам. II. Възвр. от напарвам в 1 знач.

Ей сега ще ти мине, булка. Ще се напариш в коритото с топла вода и ще ти мине. Ст. Марков, ДБ, 374. Човекът си тръгнал по пътя и като минавал покрай банята, му хрумнало да влезе, да си допие, да де напари хубаво и след туй да се прибере. Й. Радичков, НД, 71.

НАПАРВАМ СЕ несв.; напаря се св., непрех. Разг. Обикн. с предл. от. Изпитвам големи неприятности, причинени от някого или от нещо, от което си вземам поука да се пазя; напарям се. Пурчел се позамисли, седна до него... Но тефтерчето си не му даде

той беше се напарил от инспектори. Ст. Марков, ДБ, 437. Умря ми жената, .. Дирих да повторя, ама зема ли те някоя всяка се напарила! Елин Пелин, Съч. II, 93. — Пи

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл