таш ли ме, по колко нощи наред съм се стряскал?.. Напарил съм се, че как да не ме е страх? Ц. Гинчев, ГК, 99. По-напреж пен-дик ми бяше да ся обвярвам на слугата си и нему да давам да разплаща; нъ аз ся напа-рих и сръце ми вече не дава да правя така, откогато една заран дойдоха та ми поискаха да наплртя длъгове, забрати от една-две години. Й. Груев, СП (превод), 217.
НАПАРВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от напарвам и от напарвам се; напаряне.
НАПАРФЮМИРАМ, -аш, св. и (рядко) несв., прех. Напръсквам някого или нещо с парфюм или одеколон; парфюмирам. Исках ... да я поканя да отидем в хотелската ми стая, .., да напарфюмирам ръцете й с розово масло и да ги целувам, целувам до забрава. Кр. Белев, РСК, 38. напарфюмирам се страд, и възвр. Обръснах се, напарфюмирах се. К. Калчев, ДНГ, 140. Добре е стаята да се напарфюмира с дезодорант.
НАПАРФЮМИРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от напарфюмирам като прил. По който има парфюм, който ухае на парфюм. Кой знае защо мислех, че ще видя наконтени и напарфюмирани хора в скъпи дрехи, с бижута и украшения. J1. Станев, ПХ, 84. Жените, с леко подпухнали очи, уморено прелистваха илюстрациите и се прозяваха в напарфюмираните си кърпички. Г. Белев, КВА, 93. Жорж се казваше белият пудел на Слоновете, белият напарфюмиран пудел с панделка и кожена каишка със сребърна ключалка. Ст. Стратиев, СВМ,
29. Тя дочита малкото напарфюмирано тъмносиньо писъмце на г. поручика. Хр. Смирненски, Съч.Ш, 126.
НАПАРЯ. Вж. напарвам и напарям.
НАПАРЯМ, -яш, несв. (рядко); напаря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Напарвам. напарям се, напаря се страд, и възвр. НАПАРЯМ СЕ несв. (рядко); напаря се св., непрех. Напарвам се.
НАПАРЯНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от напарям и от напарям се; напарва-не.
НАПАСА. Вж. напасвам1.
НАПАСВАМ1, -аш, несв.] напаса, -ёш, мин. св. напасох, прич. мин. св. деят. напа-съл, -ела, -сло, мн. -ели, се., прех. Паса добитък, докато се насити. Дядо Габю, облечен с бяла риза, без антерия, без наметка, напас-вал биволите в горите под Витата стена. М. Яворски, ХСП, 10. — Ще идеш да откараш на паиш воловците .. Хубаво да ги на-пасеш! А. Каралийчев, ПС III, 105. Детето бе влязло в черковния двор да напасе козата си. О. Василев, ЖБ, 167. Авраам имаше йедно голямо количество говеда и нужно му беше много пасища, за да ги напасва. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 110. Овчар се раде-ва / овци да напасе, / кози да набръсти, / млеко да надои. Нар. пес., СбВСтТ, 740. напасвам се, напаса се страд.
НАПАСВАМ СЕ несв.] напаса се св., непрех. За добитък — нахранвам се, насищам се с паша. Давидко спря овцете си край един път и тъй като те бяха се напасли, налягаха. И. Йовков, АМГ, 88. Конете се напасоха добре със сочна и тлъста трева и задрямаха един срещу друг на слънцето. К. Петканов, ЗлЗ, 219. Биволите се бяха напасли и сега гледаха водата, колебаейки се дали да влязат вече да си направят своята баня. И. Радичков, ГП, 19. „Я дай ми, Боже, я дай ми, / я дай ми вири [вихри] ветрове, / и тиа буйни даждеве, / та да се стопат снегове — /да никне трева зелена, /сурии да се напасат.“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 163.
НАПАСВАМ2, -аш, несв.] напасна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, напйснат, св., прех. Разг. Съединявам две неща така, че да съвпаднат добре едно с друго. — Ще можем да констатираме къде точно и как е бил закрепен [радиокасетофонът] и да напасва-ме всичките проводници. Д Напасвам райетата на ръкава и предницата на сакото. напасвам се, напасна се страд.
НАПАСВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от напасвам1 и от напасвам се.
НАПАСВАНЕ2 ср. Разг. Отгл. същ. от напасвам2 и от напасвам се. От горните два примера става ясно, че трябва да се постигне напасване [на зъбците]. HT, 1999, бр. 47, 11.
НАПАСНА. Вж. н а п а с в а м2.
НАПАСТ, -TTà, мн. -и, ж. 1. Голяма беда (война, природно бедствие, епидемия), която засяга обикн. много хора; бедствие, нещастие, злина. Градушка ли убиваше нивята или пък друга някоя тежка напаст се над-висвашеинао хората, дядо Добри не роптаеше. Й. Йовков, Ж 1945, 192-193. В село за-върлува невярна болест — .. — Това е напаст божия! — говореше той [попът]. Елин Пелин, Съч. I, 71-/2. Па и всеки — бил прост или зналец, бедняк или имотник — даваше, .. — за обители и църкви, защото сещаше напастта близо до градските стени. Н. Райнов, ВДБ, 61. Серумът и анти-токсинът против дифтерията са днес мощно оръжие в ръката на лекаря в борбата с тази страшна напаст за човечеството. Пр, 1952, кн. 6, 84. Във время на неговото царувание три напасти постигнали римский народ: пожар в Рим, чума по цяла Италия и извръгание из Везувия. Й. Груев, КВИ (превод), 53.
2. Някой или нещо (нашественик, покори-тел, идеология и др.), което представлява опасност за едно общество, което носи нещастия, беди, злини на много хора. Дързък е бил Ивайло Бърдоквата, .., който дигна народа срещу татарската напаст. ЛФ, 1958, бр. 48, 1. Лихтенфелд съзнаваше вече
