честното издирване на достойното за показ или за осъждане. М. Арнаудов, БКД, 221.
НАПАДНА. Вж. нападам1, напад-вам2 и нападнувам.
НАПАДНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); нападна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. нападнат, се., прех. и с предл. н а (остар.) непрех. Нападам*. Много пути черкезите собраха ся с голяма сила и нападнува-ха на русите. ЦВ, 1855, бр. 256, 11. Пречес-тний отче, говорят ми, извести ни с кой повод и начин злобата усвои цялата земя; а аз за това нещо исто толкова известно знам, колкото и ония мя нападнуват с такива въпроси. БКн, 1859, кн. 10, 320. Изцели мнозина: щото нападнуваха на него да му се прикоснат, които имаха рани. Н. Рилски, НЗ (превод), 71. нападнувам се, нападна се страд. и взаим.
НАПАЗАРУВАМ, -аш, св., непрех. и прех. Направям необходимите покупки, пазарувам обикн. много неща или нещо в голямо количество. Почти никога не си ходеше сам, жена му идваше да го вземе, хващаше го под ръка, търсеха да напазаруват. Ст. Поптонев, НСС, 186. Сложили на глава голяма кошница, .., зарзаватчиите канят домакините да напазаруват, докато не се е свършила пряспата стока. Т. Кюранов, АП, 16. Виолета облече нарядната си бас-мена рокля, .., взе чантата да напазарува нещо от София и се качи на влака. Д. Кисьов, Щ, 133. Сгоденикът, .. отива в Пазарджик да напазарува едно друго за сватбата. СбНУ VII, 47. напазарувам си възвр. напазарувам се страд. напазарува се безл.
НАПАЗАРУВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от напазарувам и от напазарувам се.
НАПАЗАРЯ. Вж. напазарявам.
НАПАЗАРЯВАМ, -аш? несв.; напазаря,
-йш, мин. св. -йх, св. 1. Прех. Пазаря, наемам много, мнозина. Ще напазарим десетина хлапета, .., да изглеждат като русначета. Ал. Константинов, БГ, 131.
2. Непрех. и прех. Диал. Напазарувам, напазарявам се, напазаря се страд.
НАПАКОН нареч. Диал. Напокон. Той след 1840 лято достигна да сваля и да вдига игуменът манастирски, докле се наситил .., та най-напакон определили него за игумен. Н. Хайтов, А, 33.
НАПАКОСТЯ. Вж. напакостявам.
НАПАКОСТЯВАМ, -аш, несв.; напакостя, -йш, мин. св. -йх, св., непрех. 1. Направям, причинявам пакост, злина на някого; навреждам. Хрумна й да събере подписи от всички в селото и да ги изпрати до съдиите нека видят, че момчето й е добро и хрисимо и че никому в селото не е напакостило досега. Г. Караславов, Т, 46. Ако върнеше заптието с празни ръце, аянинът щеше да го вземе под око, щеше. да се помъчи по всевъзможни тайни и явни начини да му напакости. Г. Дръндаров, ВЗ, 14. Явно, двамата конници са болярски хора, а селянинът е опгрок и нещо е напакостил на болярина си. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 221. 2. Пакостя много (Н. Геров, РБЯ). напако-стява се, напакости се безл. Нали е работата да се напакости? А Славейков е от дете пакостник, и вече изпекъл тоя занаят. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 67.
НАПАКО.СТЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от напакостявам; навреждане.
НАПАЛВАМ, -аш, несв.; напаля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Направям да пламне, да гори (огън); запалвам, наклаждам. Страясите напалиха из сокаците огньове; нахвърляха козяци и се натъркаляха по тях. Ст. Смвриев, ПВ, 181. Напалиха огън под сянката на една акация. Гр. Угаров, ПСЗ, 293.
2. Направям да гори огън в печка, камина, пещ и др., за да се нагорещи и да топли или да пече; запалвам, наклаждам. Станка ставаше много рано, напалваше печката. Г. Караславов, ОХ И, 488. Като замесихме тестото, слязох долу да напаля фурната. И. Радичков, ББ, 75. — .. Аз ще напаля од-жака, хайде! Кр. Велков, СБ, 85. „Та ти не можеш ли да напалищ кюмбето и, коги он спи, да фърлиш тава [кожата] да изгори?“ Нар. прик., СбНУ XLI, 456. Бог да бие крал-ьо Латинино, / .. / Напалил е една жежка фурня, / та горела три дни и три нощи / и тогай си на сватове дума. Нар. пес.г СбНУ XLIII, 175. // Правя да се затопли някакво помещение, като паля огън в печка, пещ и др. Тя ме отведе в своята квартира. Напали банята, напълни ваната с топла вода.
О. Василев, ЖБ, 143.
3. Запалвам много неща. Напалили свещи.
Н. Геров, РБЯ III, 194. напалвам се, напаля
се страд. След това се изкопава един трап, напалва се огън в него и когато въглените започват да тлеят, изрива се жартЬ и в топлото огнище се поставя агнето. М. Гръбчева, ВИН, 209-210. Сладката тиква се пече на жарава, като се напали добре' огнището. К. Видински, НП, 36.
НАПАЛВАМ СЕ несв.; напаля се св., непрех. Обикн. св. Паля много, до насита. Скоро майци ми кажете, /../ да пали свещи ло-йови, / да пали, да се напали. Нар. пес., СбНУ XIV, 51.
НАПАЛВАНЕ, мн. -ия ср. Отгл. същ. от напалвам и от напалвам се.
НАПАЛЕОН м. Простонар. Наполеон. Народът няма да яде, а ти ри jipaeuui кеф да броиш лири и напалеони. И. Йовков, ЖС,
101. Средствата за пътуване и за други разни потребности, около стотина напалео-на, биле поверени на Бенковски. 3. Стоянов, ЗБВ I, 241.
