рат сливи, щом го видеха, и не слизаха, а просто нападваха и бягаха. Й. Йовков, СЛ, 20. На осмия ден обаче се наложило да се оттеглят и румънецът успял все пак да ги нашари с картечницата. Нападали всички, само дядо останал жив. И. Петров, ПР, 28. Пътят тръгна надлъж по реката. В нея бяха нападали от върховете канари от колосални размери. Ив. Вазов, Съч. XV, 71. От възбуда и ветреца дългата му руса коса беше нападала чак по носа и устата м\ и той я одухваше, за да може да говори. Ём. Коралов, ДП, 121. Нападал е от небето сняг — един човешки бой. А. Каралийчев, ПС1,6.
НАПАДВАМ2, -аш, несв. (остар.); нападна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, нападнат, св., прех. и с предл. на непрех. Нападам!. ЛаКедемоняните продължавали да нападват на Месения, но без да я опустошават. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 166. Българите,.., със сичките си сили нападват на града, заграждат го. Т. Шишков, ИБН, 220: Той най-сетне сполучи да изпълне адското си намерение, като ненадейно нападва на царя. Д. Войников, РК, 48. Никаква опасност не можеше да го отклони от намеренията му..; всуе бури и виелици го нападваха. П. Кисимов, О А I (превод),
112. нападвам се, нападна се страд. Някой си търговец, като тръгнал с талига от Сливен за тука и като достигнал отсам Ени-3аараг нападва ся от разбойници, които му вземат животеца. ЦВ, 1861, бр. 34, 2.
НАПАДВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от нападвам1.
НАПАДВАНЕ2, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от нападвам2 и от нападвам се; нападение, нападане. В техните походи са съгледва един вид тактика, един план за нападване, чрез който да могат да прихлупят неприятеля. С. Бобчев, Ч, 1874, бр. 3,
74. В общото събрание на депутатите от сичките страни на Гърция, .., единодушно назначили Филипа за предводител в предполагаемата война срещу персите — тях желаяли да накажат за прежните им напцд-вания на Гърция. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 236-237. Треба да ся трудим да утвердяваме тялото,.., щото да не угажда действията и нападванията на тия причини [за заболяване]. С. Доброплодни, 3 (превод), 3.
НАПАДЕНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Настъпване срещу противник или противникова позиция с военни действия; атака. Без точни сведения за неприятеля —- ние очаквахме нападение от всяка една страна. Й. Йовков, Разк. II, 120. На другата сутрин нападението върху конака трябваше да стане, макар и без Лазара. Д. Талев, ПК, 676. От първото наше нападение паднаха двама убити и двама ранени. П. Хитов, МР, 22.
2. Спускане, нахвърляне върху някого или върху нещо с цел да бъде унищожено, ограбено и под. — Днес се гледа онуй сензационно дело — нападението на госпожа Линга-рова в Борисовата градина. Г. Стаматов, Разк. II, 132. Утринна картина на сеч и гонения. Нападение и убийство на Белина. П. П. Славейков, КП ч. III, 315. Всяка гъста шубрака може да изкара едно нападение, всеки шумак — да донесе едно престъпление. Ив. Вазов, Съч. VII, 87. // Спускане, връхлитане на животно, птица и под. върху някого или нещо, за да го захапе, разкъса, клъвне, ужили. Дълго време вълците се скитаха сред виелиците из полето .. Кървавите им нападения дотегнаха най-после на селяните, излезе хайка и ги прогони. Й. Йовков, АМГ, 84. Вълците, .., по снега вървят в ред, един след други.. Тоя походен ред те го нарушават, когато съгледат нещо за нападение и грабеж — напр. някое стадо. Н. Попфилипов, РЛ, 98. Здравковата решителност се върна. Той не биваше да изчаква нападението на пъстрия звяр. Цв. Ангелов, ЧД, 214. Нападенията на така наречените моржове .. и на китовете е много по-опасно, нежели на тюленете. Знан., 1875, бр. 17, 262.
3. Спорт. Настъпване на играчи от спортен отбор срещу противниковия отбор при игра на футбол, баскетбол и под.; атака. Играта започна със светкавични нападения срещу двете врати. Д Бързата игра допада добре на нашите състезатели. Но иска се още повече издръжливост, по-бърз преход от отбрана в нападение.
4. Събир. Спорт. Съвкупност от играчите от футболен, баскетболен или др. отбор, които осъществяват настъпването на отбора срещу противника. Той ме изгледа иронично и каза: —.. „Ботев“ е добър отбор, с много силно нападение. А. Мандаджиев, ОШ, 15. И когато даваме незадоволителна оценка за хората от средата на терена и нападението, то защитниците получиха направо „слаб“, Отеч., 1977, кн. 11, 42. Радостното в отбора е дисциплината, съзнанието и голямото желание за победа. Обезпокоява ни нападението, което още не е в бойна форма. НС, 1958, бр. 29, 3.
НАПАДКА ж. Обикн. мн. Нахвърляне, нападане с думи, укори, обвинения на някого. Той [Левски] стои над личните обиди и отговаря на хулите и нападките спокойно, без разоразнение. Ив. Унджиев, ВЛ, 267. Въпреки протестите и предупрежденията на социалистите, въпреки нападките на опозиционния буржоазен печат, властта остана в ръцете на демократите. М. Кремен, РЯ, 221. По всички трибуни почнаха да се размахват ръце, не. закъсняха и острите препирни и нападки. Д. Калфов, Избр. разк., 128. Думата „критика“ и „критикувам“ значат отделяне, различаване, търсене истината, .., ясно е, че тук си има място не хулата, неоправданата нападка, а
