пункт. Ив. Вазов, Съч. XXII, 194. Шумът, .. около македонския въпрос не трябваше да заглъхне .. А това можеше да се постигне, само ако революционната организация преминеше в борба нападателна спрямо турските власти. П. К. Яворов, Съч. II, 235. Когато вече са смръквало, турските войски зели нападателно положение и сполучили да нанесат страшно поражение на сърбите. СПл, 1876, бр. 14, 54. Ограничаване на стратегическите нападателни въоръжения. Нападателни действия.
2. Който е свързан с нападение или с желание, готовност за нападение. В цялата му външност личеше нападателна стреми-телност, по измачканата му дреха се виждаха засъхнали кървави петна. Д. Талев, ПК, 719. Замфирица я засипа с цял поток оскърбления и хули, а слисаната селянка,.., викаше само: „Чакай, баба!“ и се дърпаше към вратнята, пред нападателните движения на младата. Ив. Вазов, Съч. XXV, 61. До вечерта на първия ден от немското настъпление Трета балканска дивизия сама преломи нападателния дух на неприятеля. П. Славински, МСК, 72. Нападателно изражение.
3. За думи и под. — в който има обвинение към някого или към нещо, с който се напада някой или нещо. Привечер те се събират в салона на областния комитет да репетират новите сценки, които непрекъснато добавят към първоначалната програма — все no-злъчни и нападателни, винаги злободневни. Др. Асенов, ТКНП, 230. Приех за отговор едно писмо по-малко нападателно, но не по-малко докачително. Др. Цанков, ТМ (превод), 99. Оскърбителните нападателни думи пропъжоаха сички честни граждане от сградата на изборите. Ил. Блъсков, КУ, 33. // Който се отнася до нападки, нахвърляне с думи, обвинения и под. Политическите им противници възприели по събранията и по страниците на вестниците нападателна политика спрямо тях.
4. Който действа враждебно, напада с думи или дела някого или нещо; агресивен. На събранието противниците на директора бяха особено нападателни. II Разш. Който е дързък, настойчив в поведението си обикн. по отношение на лице от другия пол; агресивен. Даваше си дума да бъде no-смел и по-нападателен и, .., — да предложи ръката си на Маруся. Й. Йовков, ПК, 111. Офицерът е пълен, охранен, цял препасан с колани, енергичен, нападателен. Л. Стоянов, X, 79. // За животно, птица, насекомо — който напада, който се спуска да хапе, кълве, жили. Докато е малък, еленът лесно се опитомява, а щом застарее, става зъл и нападателен. К. Петков, СП, 53. Пешевски реши, че ще е по-добре да спят в градината. Никой не би могъл да гарантира, че сред развалините на училището дървениците са по-малко нападателни от хотелиерските. Ст.
Марков, ДБ, 342.
5. Спорт. Който се отнася до нападение при игра на футбол, баскетбол и под. От предишната им игра — бърза и комбинативна — сякаш беше останало само светкавичното изнасяне на топката в нападателното поле. А. Мандаджиев, ОШ, 61. При нападение играчите от всички линии — защитна, по-лузащитна и нападателна, се стремят .. да преодолеят защитата на противника, да го надиграят и да реализират гол. В. Ангелов и др., Ф, 6. След нападателната петор-ка следваха двамата полузащитници, а след тях умело се придвижваха тримата крайни защитници, което осигуряваше нападателния стил в играта.
НАПАДАТЕЛКА ж. Жена нападател. Станка й събори ръченика и вкопчи пръсти в косата й. Но буля Николйца замахна с тежката си ръка и нападателката политна към пода. Ст. Марков, ДБ, 289. • Държава, която извършва нападение. Мирният договор задължава Германия, призната за нападателка, да заплати грамадни репарации в злато, в стоки. Ист. X кл, 179.
О Централна нападателка. Спорт. Жена централен нападател; център-нападателка.
НАПАДАТЕЛНО нареч. 1. Като се напада, с нападение. Сравняват се, анализират се и се преценяват тия данни [за правилника] с оглед на нашите възможности и нашите сили и тогава се решава как да се действува — нападателно, с отбрана или оттегляне. П. Илиев, ЛВ, 128. Отборът игра подчертано нападателно и за разлика от други път — по-самоуверено.
2. С готовност, желание за нападение, обвинение и под. И вие ли, другарю Мечков, се уплашихте? — обърна се той и застана нападателно към директора. Д. Кисьов, Щ, 319.
НАПАДАТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество или проява на нападателен. Дирех опора, но както тревожната изтънченост на единия не можеше да ме успокои, така и дразнещата нападателност на другия не ме разгневяваше достатъчно. А. Наковски, БС, 160. Особено на по-млади години той [Божан Ангелов] показва в критиката доста голяма темпераментност. Някъде тя прераства в непримиримост, в нападателност. Ив. Богданов, СП, 53. Българский бунт не само не угасна, не само не ся избиха до един народните наши въстаници — нъ ся съживиха, още по-много ся умножиха, защото от бранителност минаха на нападателност?!!! ДЗ, 1868, бр. 40, 148.
НАПАДАТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който е присъщ на нападател. Напа-дателските позиции били по-неуязвими.
НАПАДВАМ1, -аш, несв. \ нападам, -аш, св., непрех. Само мн и 3 л. ед. Падаме мнозина, много неща или нещо в голямо количество. Децата, които често влизаха да бе
