душно делото, .., Стоянов е нападнал буйно както противниците си отдясно, така и тия отляво. М. Арнаудов, БКД, 161. От всички страни нападнаха Гьоч-Коля: пиян бил, задявал се с когото прилича и с когото не, вършел диви работи. Й. Йовков, ПГ, 184. За Славейкова и тука сме на едно мнение с Вас, че не трябва да напада така на владиците. АНГI, 299.
6. Прен. В съчет. с крат. лич. местоим. във вин. За чувства, мисли, състояния — завладявам, обвземам някого; обхващам, обладавам. В оня миг нападна ме малодушие, ужас... Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 77. Вместо да се успокои, останал сам в лекарския си кабинет, нападна го още по-голям страх. Д. Ангелов, ЖС, 498. Мисли една от друга по-бързи и ненадейни я нападаха. К. Петка-нов, МЗК, 28. Веч мръква; дрямка ме нападна, /аз от денят съм уморен. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 49. // За болест, беда, зло — обхващам изведнъж, внезапно някого или нещо, връхлитам върху някого, разпростирам се върху нещо. Блъскаше си главата, но не можеше да разбере промяната в мъжа си, все й се искаше да вярва, че невяр-на болест го е нападнала. К. Петканов, МЗК, 137. Освен по ходилата болестта може да нападне и кожата на пръстите на ръцете (дланите). РД, 1966, бр. 247, 2. Пък и бирникът дошъл .. Господи, каква беда нападна добрия Гюлчето. Ц. Церковски, Съч. III, 231. нападам се, нападна се
I. Страд. от нападам1. Индже още не дрва-ше знак да се нападне някое село. Й. Йовков, СЛ, 119. — Много говорят в нашия век против женитбата, напада се семейният живот. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 93. Причинителят на тази болест е една гъбичка, която се загнездява и развива вътре в клетките на листата; ..; плодовете се нападат много рядко. Гр, 1906, бр. 9, 131. И. Взаим. от нападам1 в 1, 2 и 5 знач. Едни други се нападаха, обвиняваха се в лакомство за земя. К. Петканов, ЗлЗ, 138.
НАПАДАМ2. Вж. нападвам1.
НАПАДАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от нападам1 и от нападам се; нападение. Бяла Черква сега беше нащрек, всеки ден плашена от зловещи слухове за нападане от башибозуци... Ив. Вазов, Съч. XXIV, 22. Те ги критикуват и нападат за неспосо-бностите им. А това нападане часто не е от злоба или от зло намерение, а от неопитност. А. Цанов, Напр., 1875, кн. 4, 16-17. Още от дванадесетия век наченаха ся срещу духовенството нападания. Ч, 1871, кн. 24, 765.
НАПАДАТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м 1. Лице, което извършва нападение, което напада някого, за да го унищожи, ограби, набие и др. В сбдричкването благодарение на ловкостта си той [Левски] се отскубва, .., но палтото му остава в ръцете на нападателите. Ив. Унджиев, ВЛ, 128. Понеже не приеха никакъв отговор от воденицата, нападателите се осмелиха повече. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 222. Десетина активни членове на Работническата партия бяха арестувани като нападатели на овчаря и пребити в околийското управление. Г. Караславов, СИ, 184-185. Императорът, понеже нямаше доволно войска, за да отпъди нападателите на столицата му, принуди ся да иска мир. Д. Войников, КБИ, 4. // Животно, птица, насекомо, което напада някого или нещо, за да го захапе, клъвне, ужили, за храна и под. Той [кучето] едвам си сгърчи муцуната. Нападателят се спря с настръхнала козина на гърба, с набърчен нос. Ив. Вазов, Съч. XV, 128. [Птицата].., връхлетя настръхнала върху синегушката .. Нападателят се оказа нашата добра позната — кукувицата. Ем. Станев, ЯГ, 89. Нещо го щи-пеше [Стъргача]. Той стисна нападателя победоносно между двата си изцапани с вишнев сок пръсти с кални нокти .. Беше една мравчица. Ем. Коралов, ДП, 10.
2. Само ед. Войска, военна единица и др., която първа започва военни действия (война, бой, битка). Той вярваше, че Съветският съюз има огромен военен потенциал, .. И беше сигурен, че Червената армия ще се окопити от изненадата, ще спре нашествието на нападателя и ще го бие. Д. Ангелов, ЖС, 87. Войниците се притискаха в тесните окопи, .. и си мечтаеха за момента, когато ще прогонят нападателя зад Драва. Ив. Мартинов, ДТ, 103-104.
3. Спорт, Играч от нападението при игра на футбол, баскетбол и др. Всеки отбор се състои от 11 играчи, .. — един вратар, четирима защитници, двама полузащитници и четирима нападатели. В Ангелов и др., Ф,
5. Кратките комбинации между двама нападатели срещу двама бранители в баскетбола са ефикасно средство за пробиване на противниковата защита. НС (превод), 1965, кн. 2, 19. Играеха по система, която те бяха създали: с оттеглен полузащитник .. с четирима защитници и четирима нападатели. НС, 1958, бр. 64, 3.
О Централен нападател. Спорт. При игра на футбол — нападател, който играе в центъра на футболното поле; център-напада-тел. Районът на действие на централния нападател обхваща почти цялото противниково полуполе към стената, в която той играе. В. Ангелов и др., Ф, 170. Мисълта за добре построена и постоянна атака към вратата на съперника с участието на двете крила и централния нападател, ... сякаш бе оставила на заден план мисълта за защита. О, 1977, кн. 11, 42.
НАПАДАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който се отнася до нападение, до въоръжени действия срещу противника. Противоп. отбранителен. Мястото, наистина, представяше сгоден нападателен
