О <Като> <кон> с наочници, съм и под. С много тесни интереси или ограничени разбирания съм и не се интересувам от нищо друго, не се съобразявам с нищо друго. Като кон с наочници е, .. Не вижда накъде вървят работите. Не знае, че тук са Родопите, а не Анадола. А. Дончев, ВР, 132. — Марксисти с наочници, догматици — има ги навсякъде. А. Гуляшки, МТС, 6.
НАПА, мн. няма, ж. Спец. Кожа за ръкавици, която се произвежда от агнешка, ярешка или овча кожа. Агнешките кожи, освободени от косъма, се дъбят за „гласе“ и „напа“, от които се шият мъжки и дамски ръкавици. Ст. Младенов и др., ОТК, 23. За зимата се предвижда производството на ръкавици с плетена вълнена подплата, мъжки ръкавици от свинска напа и свински велур с вълнена подплата.
НАПАД м. 1. Поет. Нападение. В стръвната буря на вихрения напад траця-ха мечове и копия, свистяха стрели, ехтяха отчаяни викове и болезнени стонове на обезумелите византийци. Д. Линков, ЗБ,
17. А силни бяха ромейските пълчища .. А в стръвната буря на вихрения напад гърмяха кожени тъпани. Н. Райнов, В ДБ, 61-62. Във Търново вси са готови, / нащрек са и чакат ми знака — / за напад въз царски дворове. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 76. И ти [Петроград] стоиш сега над хиляди съдби — / символ на крепката десница неуморна, / и не един напад по тебе се разби, / и не една вълна, престъпна и позорна. Хр. Ясенов, Събр. пр, 104.
2. Воен. Стойка на войник, готов за нападение, при която единият крак е свит в коляното, а тялото наведено напред. Тук [на картината] германец с правилен напад за бой с нож мушкаше в корема излязъл насреща му французин. Т. Харманджиев, КЕД, 220.
3. Спорт. Отсечено движение, при което единият крак се свива в коляното, а другият в същото време се изпъва, а тялото се привежда напред. В този случай се извършва полушпагатово движение напред (напад) с маховия крак, при което трупът се изнася силно напред. В. Ангелов и др., Ф, 45. При женските групи поради характера на облеклото (тесни рокли и поли) не е възможно изпълняването на напади. Ив. Мангъров и ДР-, ПГ, 19.
НАПАДАМ1, -аш, несв.\ нападна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, нападнат, св., прех. и с предл. на (остар.) непрех. 1. Спускам се, връхлитам, нахвърлям се върху някого или нещо с цел да му нанеса зло, да окажа насилие и под. Веднъж, преди година и половина беше, .., нападнахме ние един скит към приморието татък. Ст. Загорчи-нов, ДП, 103. Еднаж той [Баланът] с дяда Стоилка и със селския пандурин тръгнаха да носят 8 000 лева данъци, но по пътя ги нападнаха хайдути, пандурина убиха, тях извързаха и отнесоха парите. А. Страши-миров, ЕД, 47-48. От близките снопи се отделиха двама души и дойдоха при него. Без да го разпитват, нападнаха го и го набиха, да помни кога е ходил да ги издава. К. Петканов, МЗК, 165. Латинка го прегърна, целуна го, па грабна сърпа си и нападна на Хасана. Л. Каравелов, Съч. И, 149. Някои си разбойници нападнали еднъж един керван... Христом. ВВ I, 55. // За животно, птица, насекомо — спускам се, връхлитам върху някого, за да го захапя, разкъсам, клъвна, ужиля. В двора ни нападат няколко едри зли кучета. Л. Стоянов, X, 128. Изведнъж към него се приближила една акула, която го нападнала. Д. Кисьов, Щ, 151. Кукувицата се притайваше в клоните на едно дърво, .. Ала синегушките я откриха и авлигите я нападнаха. Ем. Станев, ЯГ, 89. Куна се отдели от плета, .. и отиде при пчелите. Баща й извика да не приближава кошерите, за да не я нападнат пчелите. К. Петканов, МЗС,63.
2. При военни действия — настъпвам срещу противника, започвам бой, битка, сражение. Прочее, Тосун-бей щеше да нападне утре Клисура с една сила от около две хиляди души. Ив, Вазов, Съч. XXIII, 141. Те избягваха да нападат нощем и дори прекъсваха започнала вече битка, щом паднеше мрак над земята. Д. Талев, И, 590. Най-много приказваха и спореха за това, дали Германия ще нападне Русия и ако я нападне, ще може ли да я бие. Г. Караславов, Тат., 188. Планът и намерението ни да нападнем на турския лагер, ставаше вече невъзможен и неосъществим при подобни условия. 3. Стоянов, ЗБВ II, 168.
3. Спорт. При игра на футбол, баскетбол и др. — бързо, енергично настъпвам срещу противника; атакувам. През цялото второ полувреме противниковият отбор нападаше.
4. За паразити, насекоми и под. — плъзвам, полазвам или се развъждам по някого или нещо. Пънчушката е опасен паразит, който напада горските дървета, умърРгвява дървесината им и тя започва да свети с една невидима отблизо химическа светлина.
Н. Хайтов* ПГ, 91. — Само с цвеклото не ни провървя! Нападна го хоботникът. Н. Стефанова, РП, 38. След две седмици голяма част от площите бяха нападнати от памуковата листна въшка. ОП, 387. Напролет през март-април те [гъсениците] напущат зимните си гнезда и нападат на младите листа и на цветовете. Гр, 1906, бр. 8, 114.
5. Прен. Отправям към някого някакво обвинение, обидни думи, хули и под.; нахвърлям се. На пръв поглед Въкрил беше спокоен и дори равнодушен, но когато нападнеше своите политически противници .., той се разпалваше като оратор. Г. Караславов, ОХ I, 424. Решен — .. — да не напуска мало-
