П. Вежинов, ВР, 226. Уханието на току-що извадения от пещта пшеничен хляб примами кучето и то клекна срещу вратата, наострило уши. А. Гуляшки, СВ, 137. Като мине котаракът през двора, те [кукумявките] почват да крякат тревожно.. Понякога се спущат над него, а той се вгърбя и наостря козина. Ламар, ГМ, 22. // Прен. Рядко. В съчет. с вежди. За човек — свивам, навъсвам вежди, придобивайки напрегнат или сърдит, ядосан израз. — А бей, я се размислих... Съдията наостри вежди. Пак ли ще разиграва този човек комисията, нова ли земя ще иска! Ст. Даскалов, ЕС, 52.
3. Прен. С предл. срещу, против и (ос-тар.) въз. Настройвам враждебно, неприязнено някого към другиго или към нещо. Това произшествие наостри още повече бае Гета срещу дяда попа, по адрес на когото захванаха да се сипят цяла върволица епитети и хули. М. Георгиев, Избр. разк., 147. Животът на село, .., засили мъката й и я наостри срещу всички. К. Петканов, В, 223. Чрез жестоки до кръвожадност репресии Хакъ [паша] не само наострил против себе си аяните, мирното население, но и се оказал изолиран от всякаква подкрепа в Румелия. В. Мутафчиева, КВ, 145. Цял свят него си мисляше за убийца и дотолкова ся бяха ядосали и наострили въз него, чтото едва тъмницата го избави от народна ярост. Й. Груев, СП (превод), 184. наострям се, наостря се страд. Винаги намираше разумни, убедителни причини, понеже и сам виждаше, че не беше редно да се връща всеки ден. Ето секирата се е притъпила и трябва да се наостри. Д. Талев, И, 260. Да ся наострят и да ся надъхат работници с дух, за да ся сдържат, то е една от най-първите потреби. Й. Груев, СП (превод), 210.
НАОСТРЯМ СЕ несв. \ наостря се св., неп-рех. 1. За уши, козина, косми — щръквам, изправям се като израз на неспокойствие, напрежение; наежвам се. Тя [лисицата] може би предугажда опасността и колебливо се върти ту на една страна, ту на друга, .. Изведнъж ушите й се наострят. И. Петров, ЛСГ, 104. г
2, Разг. Обикн. с предл. срещу, против. Настройвам се враждебно, неприязнено срещу някого или нещо; наежвам се. Като прехвърляше през ума си разни мисли, Манол се наостряше все повече срещу брата си. Ем. Станев, ИК I и II, 203. След тоя разговор Прангата още повече се наостри против Трайка и още повече му опротивя той. Т. Влайков, Съч. III, 269. // Давам външен израз на враждебно отношение, настроение; наежвам се, наперушинвам се. А сега се наежил, наострил се, всичко му е криво. И. Петров, НЛЛ, 168-169. // Повишавам вниманието, бдителността си, готов за отбрана или нападение. Той схвана накъде ще избие разговорът и се наостри. Г. Караславов, Избр.
съч. VI, 156.
3. Прен. Остар. и диал. Изпитвам силно желание да извърша, да направя нещо; настройвам се. Кога ся остави на младий ум да опитва и да лучи сам что бива и что не бива, .., тогава той много наякне и ся наостри на работа. Й. Груев, СП (превод), 248.
4. Остар. За чувства, сетива — изострям се, развивам се. Сетивата могат да ся наострят и изтънчат, ако ся обучават постоянно и прилично. А. Начев, (превод), Лет., 1873, 145.
О Наострям / наостря уши (слух). Разг. Съсредоточавам вниманието си, за да доловя със слуха си, да чуя нещо; започвам внимателно да слухтя. Задумка ли той барабана, за да прочете някоя кметска или министерска заповед, всички наостряха уши. Д. Казасов, ВП, 46. — Какво има още? — .. — обадиха се няколко нетърпеливи гласове и всички наостриха уши да чуят това ново нящо. Т. Влайков, Съч. III, 102. — Какво има? Какво се е случило? Попитах изненадан и наострих слух да чуя нещо неприятно. Н. Попфилипов, РЛ, 26.
НАОСТРЯНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от наострям и от наострям се.
НАОТВАРЯМ, -ЯШ, несв.\ наотворя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Отварям много неща. Хората наотвориха прозорците си. наотварям се, наотворя се страд. Наотвориха се особено много „менялни лавки“. Ив. Вазов, Съч. XI, 45.
НАОТВОРЯ. Вж. наотварям.
НАОТКРЙВАМ, -аш, несв.\ наоткрйя, -йеш, мин. св. -йх, прич. мин. страд. наот-крйт, се., прех. Разг. Откривам много неща. Вчерашните сиромаси се превърнаха в крезове, .., наоткриха банки и си заживяха охолно. Г. Бакалов, Избр. пр, 294. наоткри-вам се, наоткрйя се страд.
НАОТКРЙЯ. Вж. н а о т к р и в а м.
НАОХКАМ СЕ. Вж. наохквамсе.
НАОХКВАМ СЕ, -аш се, несв.\ наох-кам се, -аш се, се., непрех. Разг. Охкам дълго и много, колкото мога. Не мина много време и като се навикаха, наахкаха и наох-каха, селяните сами се умълчаха и зачакаха да чуят какво ще им каже председателят на кооператива. Б. Обретенов, С, 178.
НАОЧНИЦИ мн., ед. (рядко) наочник м. Приспособления, които се слагат отстрани на очите на впрегнат кон (рядко на друго животно), за да гледа напред и да не се плаши. Стрелбата от амбразурите на бункерите и на зазиданите прозорци имаше определен обсег — стрелците приличаха на коне, на които са поставени наочници, за да гледат само напред. П. Славински, П1Д, 448. Върху очите на делфина са поставяли каучукови наочници, така, че зрителната ориентация на животното да бъде изключена напълно. Ц. Цанев и др., ЧП, 46.
