опаки. И понеже оная нощ било наваляло сняг, страх го било да го не изявят стъпките му; затова като хитър, обул си кале-врите наопако. ВУХБ (превод), 71. Когато в северното полукълбо е лято, то в южно-то е зима, и наопако. Ив. Момчилов, МПЗ,
13. Павел проси Алема девойкя, / Павел проси, она шега бие./... / Павел оди по Бу-дин от мъка, / морав кожух наопако носи. Нар. пес., СбНУ XLIII, 321.
НАОПАЦЕ нареч. Диал. Наопаки.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАОПЕКА. Вж. наопичам.
НАОПЙЧАМ, -аш, несв.; наопека, на-опечёш, мин. св. наопёкох, наопёче, прич. мин. св. деят. наопёкъл, -кла, -кло, мн. -кли, св., прех. Разг. Опичам много, голямо количество от нещо. наопичам се, наопека се страд.
НАОПЙЧАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от наопичам и от наопичам се.
НАОРА1. Вж. наоравам1.
HAOPÄ2. Вж. наоравам2.
НАОРАВАМ1, -аш, несв/, наора, -ёш, мин. св. -ах, св., прех. 1. Изоравам определено количество или голяма площ. До вечерта наораха толкова, че почти не остана за другия ден.
2. Диал. Изоравам и обработвам, засявам с нещо определена площ. „Та хорижи ми, Боже ле, / едничко моско [мъжко] детенце, / .. / Та га големо нарасте, 7 на петнадесте години, / да наоре бела пченица, / та че го шта курбан заколи.“ Нар. пес., СбНУ III, 38. Па ораа /девет сина/ и на лево, / и на лево, и на десно, / наораа жито просо. Нар. пес., СбВСтТ, 39. наоравам се, наора се страд.
НАОРАВАМ СЕ несв/, наора се св., непрех. Ора много, дълго, до насита.
НАОРАВАМ2, -аш, несв/, наора, -ёш, мин. св. -ах, се., прех. Диал. Трупам, ора2 нещо в голямо количество; натрупвам. По нивите нямахме нито люцерна, нито фий, каквито по-заможните нашоселци си нао-раваха, струпваха цели купи и подхранваха добитъка си. Кр. Григоров, Н, 205-206. „Дал му Господ до два вола, като два сиви гълъба, по небето фъркали, по земята орали, та наорали на големи ниви чести големи кръстци.“ СбНУ I, 11. наоравам се, наора се страд.
НАОРАВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от наоравам1 и от наоравам се.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАОРАВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от наоравам2 и от наоравам се; натрупване.
НАОРЛЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от наорля се като прил. Диал. Настръхнал, наежен, наперен. Той подсвирна на двамата наорлени пуяка и те изведнъж проточиха шии и се провикнаха. К. Петка-нов, ДЧ, 171.
НАОРЛЯ СЕ. вж. наорлямее.
НАОРЛЯМ СЕ, -яш се, несе. ; наорля се,
-иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Диал.
1. За петел, пуяк и др. — придобивам нападателен вид с щръкнала перушина, гребен и др.; напервам се, наежвам се.
2. Прен. Заставам срещу някого със заплашителен вид; наежвам се, настръхвам. Ка-дански излезе две крачки напред, наорли се и с широк замах разсече въздуха: — Лалко-вице, ти си едно нищо. К. Петканов, ДЧ, 372.
НАОРЛЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от наорлям се.
НАОСТРЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от наостря и от наостря се като прил. 1. За брадва, коса, нож и под. — който е остър колкото трябва. С наострен нож трябва да се работи внимателно.
2. За уши — който е изправен, щръкнал нагоре. Насред полето с наострени уши седеше Марко, старото магаре, и гледаше към гората. А. Каралийчев, ПС I, 134. Конете познаха двора и с наострени уши, доверчиво и радостно се засилиха навътре. Й. Йовков, ЧКГ, 298. Глиганът трепна.. И се изправи с наострени уши. П. Бобев, ГЕ, 25. // За мустаци — който е изправен, щръкнал встрани. Генерал Варлаам, .., с наострени подстригани мустаци, .., ходеше бързо на-зад-напред по двора. Ив. Вазов, Съч. VIII,
31.
3. Прен. Рядко. За очи, поглед — който следи с особено внимание. Наострените очи,.., хванаха като под острие на нож снагата на момата. Д. Вълев, Ж, 25.
4. Прен. Ядосан, сърдит. Никой от селяните не пристъпи.. Наострените лица омекнаха и се заизтягаха в добродушие. Ст. Даскалов, БМ, 33.
НАОСТРЯ. Вж. наострям.
НАОСТРЯМ, -яш, несв.; наостря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Остря, точа колкото трябва (брадва, коса, нож и под.); наточвам, изострям. Тъпият предмет не може да премине през препятствие — него трябва да наострим и той ще прониже всичко. Ст. За-горчинов, ДП, 219. В огнището лежи чуден ятаган .. Скрива го [Кости] под дрехата си и излиза да го наостри. К. Петканов, X,
180. Косачът наостри лютата зъбата коса да коси разноцветно миризливо сено за гладното си стадо на зимовище. Ц. Гинчев, ДТ, 4-5. О стара стомана си ножа наостри. П. П. Славейков, КП ч. III, 293.
2. В съчет. с уши, козина, косми и др. За животно — инстинктивно изправям уши, козина и др., тъй като съм неспокоен, напрегнат; наежвам. Поручик Манев усети как животното трепна и наостри нервно уши.
