МЪЧЕН 852 МЪЧЕНЙК
ността на тая пряспа. Ние я заобиколихме и излязохме на седловината капнали, сломени от тоя мъчен вървеж. Ив. Вазов, Съч. XV, 62-63. Слабо е женското тяло, мъчен е трудът! Л. Каравелов, Съч. VII, 78.
2. Който поражда или е свързан с много трудности, усилия, с физическа и душевна мъка; тежък, труден. Противоп. лек, лесен. При всичко това той [Рилският манастир] е развивал най-полезна деятелност в най-мъчните времена, като е делегирал по цяла България своите таксидиоти и духовници Ив. Вазов, Съч. XV, 49-50. В тези мъчни за Стойча дни Илий-чо идваше редовно, сядаше, както винаги, на края на тезгяха или направо в талаша. Б. Ченков, ПС, 14. Ниви не стават по стръмните й склонове, истински гори няма, и паша няма, та поминъкът е мъчен и крайно оскъден. Ив. Вазов, Съч. XVII, 22. Нерадостно и безнадеждно тече мъчния и оскуден живот на Пан-чови. Т. Влайков, Съч. II, 145. Сяко начало - cè мъчно. П.Р. Славейков, БП II, 152. Мъчни години. Мъчно начинание.
3. Който затруднява с някаква своя сложност разбирането, проумяването, запомнянето му или осъществяването му; сложен, труден. Противоп. лесен, лек, прост. Прочете го [писмото], замисли се и почна отново. Никога не е готвила тъй най-мъчния урок. Научи го наизуст. Скри го под възглавницата. Г. Стаматов, Разк. II, 41-42. Името на третия, който се обади само веднъж, ми се видя мъчно и не го запомних. Л. Александрова, ИЕЩ, 28. През есента съселите затлъстяваха и Златката се залови с усърдие за този мъчен лов. Ем. Станев, ПЕГ, 48.
4. Прен. За човек и неговия характер, вкус и под. — който труд но може да бъде удовлетворен, на който трудно може да се угоди; капризен, труден. Противоп. лесен. Погледът му се закова на портрета на покойната му жена,.. Образът на Йорданка,.., все пак стоеше като жив на мукавата.. Мъчна, затворена жена беше тя и в гърдите на Чо-бана се навдигна желание да спори с нея. С. Северняк, П, 41-42. Обикновено мълчалив и твърде мъчен човек, когато биваше разположен, той обичаше да се отдава понякога на спомени. СбАСЕП, 409. Болярин Деси-мир бе богат и алчен човек, но сприхав и мъчен за общуване. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 227. Добре, ама началникът ми се случи един такъв мъчен човек! Три пъти съм му държал палтото, все му се усмихвам, а той ме гледа, сякаш не ме познава. СбСт, 393. Нашите „аристократи“, излез-нали из селяшките и балкански колиби на бащите си, са хора с мъчни вкусове. Тям трябва чарующа гледка на кадифени кресла и канапета по паркетите в манастирските килии. Ив. Вазов, Съч. XVII, 53. // Който трудно се поддава на възпитание, на подчинение, на някакъв ред, системност, дисциплина; труден. Кривошиев беше от онези хора, за които обикновено казват, че са мъчни. Мъчнотията на характера му се състоеше в неговата неразбираема непоследователност. А. Наковски, МПП, 151. В класа има няколко мъчни деца и затова изостава по дисциплина и успех.
МЪЧЕНЕ ср. Отгл. същ. от мъча и от мъча се; мъчение. Цяла една колекция от инструменти за дърпане и мъчене, които само инквизицията смяла би да употреби на человеческото тяло! Ив. Вазов, Съч. VI, 172. Но скоро такваз участ и мъчене/ ще дойдат и до твоята глава:/ живота ти из-гнане ще отрови/ преди йош пъти петдесет и два/ луната бледна лик да земе нови. К. Величков, Ад (превод), 98.
МЪЧЕНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Мъчене, измъчване, физическо изтезаване. Тръшна се на сламата и почна да обмисля какво ще говори на разпита. Главно да не се обърка. А ако има мъчения, ще стисне зъби и ще мълчи. М. Грубешлиева, ПИУ, 265-266. Ти убиваш по царска воля и предаваш на мъчения. Самият ти мъчиш и убиваш виновни и невинни с огън и желязо. Д. Талев, С, 257. Ан-дон смутено заобяснява, че нё е имало мъчение; Асаров, Перо и Марчев престорено ревели в мазето, уж ги бият с камшик. Д. Вълев, Ж, 84. Имаше нещо тъжно, понякога страшно, в последните дни на старите хора — тогава, когато ги налягаше „невяр-на“ и продължителна болест. Липсата на всякаква лекарска помощ превръщаше последните им дни в мъчение и ги караше да жадуват за покоя на смъртта, Ив. Хаджийски, БДНН I, 111.
2. Душевно страдание, терзание, мъка. Бойка ое магьосала сърцето му и то не можеше да живее без нея. То търпеше всичките мъчения и чезнеше. Елин Пелин, Съч. 1, 94. — Това не е живот, Лазаре — поклати главата тя. — Това е мъчение за цялото ти семейство. Плюй на злоезичните слухове и сложи край на тази глупост. X. Русев, ПЗ, 102. Дните се пак минаваха по-лесно. Но нощите бяха страшно мъчение за Елка. Щом навън изчезнеха сенките на стрехите и мрак напълнеше стаята, душата на Елка изпитваше смъртно безпокойство. Елин Пелин, Сь. Ш, 76-77. След цял век неволи, борби и мъчения/ угасна той тъй огорчен.../ Ах не, не плетете венци и хваленя,/прахът не сквернете свещен. К. Христов, ПВ, 33.
— Друга (остар. книж.) форма: м у ч ё н и е.
МЪЧЕНЙК, мн. -ци, м. 1. Човек, който много се мъчи, страда; страдалец. Хъш значи да се мъчиш, да гладуваш, да се биеш, с една дума да бъдеш мъченик. Ив. Вазов, Съч. VI,
17. Лазар се притъкми да си върви, но Вардарски сложи ръка на коляното му: — Стой. Нема да си отиваш — И той продължи,.. — Идват те тука понекога, приказваш си,.. Добри люде са те, селски люде, мъченици... Д. Талев, ПК, 455. Той постоянно мислеше за тези бедни хора, за тези гладни мъришви деца и му
