МЪЧЕНИЦА 853 МЪЧЕНИЧЕСТВО
се искаше да иде да ги види, да се запознае с тях, да им помогне, ако може, с нещо. Впечатлителен и чувствителен, Орфей мислеше за тези мъченици на крайнините. Г. Караславов, Избр. съч. V, 268. Изгнаници клети, отломка нищожна/от винаги храбър народ мъченик,/../ Те пият; а тънат сърцата им в рани. Г1.К. Яворов, Съч. I, 58. // Лице, което е претърпяло мъчение заради свои идеи, вяра, разбирания. Окървавен поведоха Георгя Кратовчето към площада пред древната черква „Света София. “ Когато минаваха край черковната врата, отвътре изскочи отец Пейо с кръст в ръце и благослови мъченика. На площада съблякоха осъденото момче по риза и го хвърлиха в огъня. А. Каралийчев, ПГ, 113. Зарязах всичко и се захванах да съчинявам стихо-творения за герои и мъченици, които умираха, преди да изрекат последните си думи. К. Георгиев, ВНП, 21. Мъченикът Петлешков бил турен от солдатите между два огньове,..; той изгорял на два разпалени огньове. 3. Стоянов, ЗБВ III, 305.
2. Църк. При християнството — канонизиран от църквата светец, който е бил подложен на мъки, изтезания заради вярата, заради християнската религия. Във втората църква, посветена на св. Севастияна, заслужава да се види статуята на светеца, хубаво произведение, направено по модела на Бернини. Младият мъченик лежи промушен със стрели. К. Величков, ПССъч. III, 62. Пишеше жития за мъченици и пустинници, живели праведния си живот в песъчливата Стружка долина. П. Константинов, Г1ИГ, 25.
— Да поменем тука, братя, да ги благослови господ: отца Софрония Врачански,., и всички други, мъченици за нашата свята църква. Зл. Чолакова, БК, 119. Кръста святост никому не дава —/ мъченика кръста осветява. П.П. Славейков, Събр. съч. IV, 39.
— Друга (остар. книж.) форма: м у ч е н й к.
МЪЧЕНИЦА ж. Жена мъченик. Преди да умре, тя беше дошла на себе си, сякаш лудостта, уплашена от смъртта, бе напуснала тая мъченица в сетните мигове от живота й. Ем. Станев, ИК III и IV, 350. Ако аз съм зает в стана, тя ще и да снове; па не стига това, ами - да припомогне за вкъщи
— зима и чужди дрехи, та пере и глади: ще си изпогнои от това пусто пране ръцете и гърдите... Цяла мъченица, ти казвам! Т. Влайков, Съч. II, 187. Майко жална, мъче-нице клета, / откъде се зе у тебе сила / да изтърпиш таз съдба проклета, / да пренесеш толкова теглила? Ив. Вазов, Съч. III, 45. • Обр. Допреди няколко години стояха до тъмно по кафенетата и приказваха, че и гърци, и румънци, и сърби са свободни, само България е още мъченица... П. Сгъпов, ЖСН, 123.
— Друга (остар. книж.) форма: мученйца.
МЪЧЕНИЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от мъченик (в 1 знач.); дете мъченик. Детето плачеше из дрипите си, гласецът му се разсяваше и умираше из едрите късове сняг, които премрежваха измръзналия въздух и вероятно засипваха мекото теменце на малкото мъчени-че. Ив. Вазов, Съч. VIII, 164.
— Друга (остар. книж.) форма: мученйче.
МЪЧЕНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до мъченик, мъченица и мъченичество; мъченишки. Булаиреца си миеше краката в един зеленясал бакърен леген. Когато ходилата му се показаха над пяната, Веселин се обърна настрана, за да не гледа тия мъченически нозе, черни като горени корени. Ив. Давидков, КХ, 28. — Тате... — обажда се след малко той с изтънял мъченически глас, в който има и молба, и горест, и една неочаквана нотка на твърдост. Др. Асенов, СВ, 16. От седем години Раковски почиваше в чуждата земя в един вид посмъртно изгнание, като да не беше се свършила за него, и подир смъртта му, тежката и мъченическа участ, на която го беше изложила през живота му пламенната му любов към отечеството. К. Величков, ПССъч. VIII, 7. Бенковски стоеше настрана и гледаше своето последно поражение. Беше изсъхнал, брадата му беше пораснала, което придаваше на лицето му болезнен и мъченически вид. Л. Стоянов, Б, 153. Мъченическо съществуване. Мъченически образ. Мъченическо лице. Мъченическа смърт. Мъченически живот.
— Друга (остар. книж.) форма: мученйчески.
МЪЧЕНИЧЕСКИ. Нареч. от прил. мъченически; мъченишки. Върху нивите и беззащитните села на тези неуморни труженици се изливала най-често яростта на нашествениците. Техните бедни огнища били най-много изложени на изстъпленията на завоевателя и били заливани с кръвта на мъченически погиналите техни жени и деца. ТВ I, 137. Мъченически загинаха и останалите членове на революционния комитет. Г. Дръндаров, ВЗ, 68.
— Друга (остар. книж.) форма: мученйчески.
МЪЧЕНИЧЕСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Живот, състояние, участ на мъченик. През това време [1657 г.] станало потурчв-ането на някои краища в Средните Родопи, отзиви на което се слуигат в някои устни легенди, каквито са родопските легенди за мъченичеството на еп. Висарион. Б. Ангелов, ЛС, 111. Има много места и много средства за увековечаване на мъченичествата, подвизите и големите дела. И. Йовков, Съч. III, 100. Като се има предвид болезнената чувствителност на Лора, нейното вродено предразположение да преживява нещата трагично и да превръща всичко в мъченичество, не може да не се повярва в мрачната сила на тия клетвени заплахи. М. Кремен, РЯ, 603. Велешаните-гемиджии увенчаха своя роден град, чудния Велес,.., с ореола на мъжеството, себеотрицанието и мъченичеството. Д. Спро-странов, С, 361.
