МЪЧЕНЙШКИ 854 МЪЧЙТЕЛ
2. Обикн. ед. Всички мъчения, изтезания, изпитания, лишения и под., които понася мъченикът. Така в разказа за мъченичеството на християните в прабългарската държава делото на Борис се издига като предречено, внушено от върховен промисъл. Н. Драгова, КО, 149. но що е моята беда и в писателство, и в политика в сравнение с титаническото мъченичество на писателя Антон Страшимиров! П. Росен, СбАСЕП, 30. Това, което стана после, е страшно дори да се припомня. Всички сме смъртни, но на теб много рано се падна да понесеш голямото мъченичество... Сг. Си-вриев, ЗСБ, 259. Всяко мъченичество за правда и свобода води към безсмъртие. Д. Спространов, ОП, 393. Аз все още се надявах, че брат ми Лукан също може да се върне отнякъде. Знаех за четата му, настигната била, разбита била, а въпреки това си казвах: „Не, може поне брат ми да е жив!“ И очакването ме караше да забравям несгодите и мъченичествата, в които живеех. Ст. Дичев, Р, 12-13.
— Друга (остар. книж.) форма: мученйчество.
МЪЧЕНЙШКИ, -а, -о, мн. -и, прил, Мъченически. Бедният Белчо! Какъв мъчениииси изглед имаше и каква кротка душа носеше! Елин Пелин, Сьч. П, 27. Всеки ден нови бежанци идеха да ми потвърдяват ужасната истина с нови подробности за мъченишкия край на баща ми. Ив. Вазов, Сьч. IV, 44-45. За него бяха нужни столетни борби, мъченишки клади, реки кръв. П. Мирчев, Е, 70.
— Друга (остар. книж.) форма: мученйшки.
МЪЧЕНЙШКИ. Нареч. от прил. мъченишки; мъченически. „Веч го няма! Веч го няма! / Мъченишки той загина!“ / И тогаз от скръб голяма / ч\х, че плаче исполина. Ив. Вазов, Сьч. IV, 150. Тримата поети: / Гео Милев, / Сергей Румянцев / и Христо Ясенов /.. / убити мъченишки / от тилови фашистки бандити. Н. Хрелков, ДД, 259.
— Друга (остар. книж.) форма: мученйшки.
МЪЧЁТИНИ само мн. Диал. Мъчетинки.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от
Н. Геров, 1908.
МЪЧЕТИНКИ само мн. Диал. Заболяване по малките бозайници, при което в устата и по езика се появяват дребни бели пришчици; мъчетини.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МЪЧИЛИЩЕ, мн. -а, ср. 1. Място, където се мъчат, изтезават, инквизират хора. Всеки трябваше да обича царството си. То трябва да бъде стряха и светъл дом за всички. А не тъмница и мъчилище. Д. Та-лев, С II, 287. Влажните стени изглеждаха страшни, като стените на някакво средновековно мъчилище. Ем. Станев, ЯГ, 4\.Във други кът ми сочат / Мъчилището — страх вледенява ти умът! Ив. Вазов, Съч. III, 85. В затвора се намират мъчилища, където подлагат арестуваните на най-ужасни мъчения. Н Разш. Затвор, в който затворниците биват подлагани на мъчения, изтезания, инквизиране. Когато агентът каза на Младенов да си върви, той грабна палтото си и се спря чак на моста,.., плахо погледна към зажълтялото с прозорците си мъчилище, в което прекара цяла седми-иа, и дълбоко въздъхна. X. Русев, ПЗ, 160. навлизаме в красивата долина на р. Прахова.. Помрачава я само виждащият се от пътя, макар и доста далеч от него, известен затвор Дофтана, близо до Къмпина — мъчилище за политическите затворници отпреди 1944 година. Г. Велев, КР, 96-97. // Ирен. Място, където човек страда, чувствува се угнетен, подтиснат, онеправдан. — Защо искаш да бягаш, кажи? —.. Живееш си на богатство като господарка.. Русаля много пъти беше слушала и тези думи. Вече престана да му възразява, че никога не е живяла тук доб-е; че не му иска богатството и нищо — само етето да й даде, да се махне от това мъчилище! П. Славински, ПЗ, 14. Ех, велика лавро Теодосиева, духовна крепост и мъчилище човешко! Ем. Станев, 0,58.
2. Мъчение, мъчене, страдание, страдане. Стоях и я гледах как страда. Най-сетне реших да прекъсна това мъчилище. Ст. Мокрев, ЗИ, 257. Нямаше изход; гладът викаше отчаяно. Ставаше опасно; ако това мъчилище би продължило още ден-два, щяха да измрат от глад. Л. Стоянов, Б, 141. Сякаш душата му искаше да види още едно мъчилище, че да се насити. Свърна край плета и забърза след навързаните. М. Яворски, ХСП, 378.
3. Нещо, което създава трудности, предизвиква усещане за мъчене, усилие, напрежение и под. Люшкам се в разни люлки по вълните под Палещото слънце,.., завирам се в усойни подземия,.. Минавам стоически през всички мъчилища, може би защото през цялото време си мисля за своите работи. Б. Райнов, НН, 261. Тая [географска] карта непознатата, / четвъртитата, чудатата —/просто цяло е мъчилище, / просто страшно е страшилище. М. Лъкатник, ВП, 50. Избягал от училище — за него то било мъчилище.
— Друга (остар. книж.) форма: мучйлище.
мъчило, мн. -а, ср. Остар. 1. Мъчение, мъчене, страдание, страдане, мъка. Оттука после ги заведоха на мъчило, но всички, които преди малко ся хвалеха с постоянството си, сега от страх отрекоха ся от вярата си. ИХЦ (превод), 208. Теглила и мъчила / в земята ни растат! Ив. Вазов, Съч. I, 107. Докле няма мъчило, няма и доб-рило. Н. Геров, РБЯIII, 108.
2. Средство, начин за мъчене, изтезаване. Три мъчила, три символа: разпятие, торквемадов огън, бесило. Ив. Вазов, Сьч. VI, 74.
МЪЧИНКА ж. Диал. Мъчителка. Мъчин-ки са българките ревниви. П. Р. Славейков, Сл, 73.
МЪЧИТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Лице, кое
