МЪЧИТЕЛЕН 855 МЪЧЙТЕЛКА
то подтиска, угнетява, което причинява мъка, неволи, страдания на другите. Владетелят повика Орфея. Малкият музикант, на-кипял от ненавист, влезе при своя мъчител. Той мразеше града, мразеше двореца, сред който живееше,.., но най-много мразеше този сух черен, зъл тиранин, който го взе с измама и го държи тук насила. Г. Ка-раславов, Избр. съч. V, 309. — Ще ви водя срещу болярите и властителите, това е така. Те са и мои, и ваши мъчители. Ст. За-горчинов, ДП, 326. „Богат е“ — казва, па го не пита / колко е души изгорил живи, / си-роти колко той е ограбил /../ и на обществен тоя мъчител / и поп, и черква с вяра слугуват. Хр. Ботев, Съч. 1929, 26. // Лице, което физически изтезава, мъчи, инкви-зира някого. Колко продължи това, Казакът не знаеше. Той изгуби представа за времето, пъшкаше само дълбоко и страш-но,.. Уморени, наситени като животни, на които е паднала тлъста дългоочаквана плячка, мъчителите спряха боя и се'измъкнаха навън. Г. Караславов, СИ, 172. Улових онзи месец един, мъчители чак от Свър-линг докарах — не проговори. По упоритостта разбрах — Самуилов човек беше! А. Дончев, СВС, 142. — Не познавам никакъв човек — повтори Ванко есе така твърдо и този път погледна мъчителя си в очите. М. Грубешлиева, ПИУ, 272. Папа Йоан VIII се вижда принуден да пусне Методий и да накаже мъчителите му. Н. Драгова, КО, 51.
— Друга(остар. книж.)форма: му чйтел.
МЪЧИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който измъчва, който причинява физическа или душевна мъка. След втория опит той усети как пред очите му светна
— .., чувствуваше се много по-бодър и болката в ръцете не бе вече така мъчителна. П. Вежинов, ДБ, 169. И докато ни милваше по главите, изведнъж ни побутна настрана и цялата се преви от дълга мъчителна кашлица, която отне сякаш всичките й сили. Д. Бозаков, ДС, 42. Ванко си спомни за Бистра,.., за набързо направената сватба и отново в гърдите си почувствува оная остра мъчителна болка, която го спохож-даше от много дни. М. Грубешлиева, ПИУ, 44. „Братко, най-после!“ Не беше ли това облекчителна въздиицса след дълго и мъчително страдание. Й. Йовков, Разк. II, 119. Той бързаше по-скоро да излезе из тъмната каменлива уличка, сякаш можеше с това да от-бегне мъчителния спомен, който му навея запитването на Маня. X. Русев, ПЗ, 102. Но когато поглеждам към дома си, изведнъж изпитвам едно мъчително усещане, сякаш някой е стиснал с жестоки пръсти стомаха ми. Ягуарът е изчезнал. Б. Райнов, ГН, 167. Мъчителен труд. Мъчително очакване. Мъчителна Неизвестност. Мъчително чувство.
2. Който е свързан с някаква неприятност и трудно, с усилие се понася, издържа; тежък, неприятен, тягостен. Погледна дъщеря си, изпита жалост към нея, въздъхна дълбоко да наруши мъчителната тишина и я докосна с ръка. К. Петканов, ДЧ, 357-358. И все пак един трябваше да прекъсне мъчителното тягостно мълчание. Д. Калфов, Йзбр. разк., 395. Ние изслушахме това заявление мълчаливо. Князът остана изненадан от тази наша студенина. Настъпи една дълга мъчителна пауза. С. Радев, ССБ I, 217. Мъчителни догадки. Мъчителни обяснения.
3. Който е съпроводен с мъка, страдание или с усилие, трудност; труден, тежък.
— Сякаш ми премина — задъхано процеди през зъби и направи още един мъчителен опит да преглътне. Ст. Чилингиров, РК, 166. Това страшно видение беше се продължило цели часове, през които бях прекарал мъчителна и извън силите ми борба с вярата, в която живеех с всичката мощ на най-хубавите си и светли чувства. К. Величков, ПССъч. I, 12-13. И някой път, изморен от дългото превеждане на Тита Ливия или отегчен от мъчителното изучаване на гръцките неправилни глаголи, взема, та за-фърля настрана латинския автор или гръцката граматика на Курциуса. Т. Влайков, Съч. III, 44. Такова мъчително търсене на истини, такава фина духовност не може да се сравни с наставническия тон на Славейков или с друг първенец в една млада литература и култура. В. Йосифов, Избр. тв I, 16. Мъчително боледуване. Мъчително състояние.
4. Който е резултат на мъка, страдание или изразява" мъка, страдание; болезнен. В тишината се отронват мъчителни стонове. Л. Стоянов, X, 113. На хубавото му гладко избръснато лице бе застояла мъчителна гримаса. П. Славински, ПЩ, 65. Бълнуването му [на Раковски] беше неразбираемо, прекъсвано от задух, от кашлица и кръв, от мъчителни гърчове и несвестни погледи към отвъдното, към празното. Ст. Дичев, ЗСI, 548. И той чу мъчителни и безпомощни въздишки. Върху окървавени носилки и платнища, върху шума и сено лежаха десетина ранени. К. Петканов, МЗК, 100. Стоил чувствува прекъснатото му и мъчително дишане, оргвреме-навреме той едва чуто изохква, Й. Йовкбв, Разк. I, 92. Новината за смъртта на Йордан Пинтов се пръсна из цялото село., Йорданица падна върху баба Пин-товка и се раздруса в задавен мъчителен плач. Г; Караславов, ОХ П, 386-387. От всичките човешки страдания, физически и душевни, лудостта най-много се отразява в мъчителни конвулсии по физиономията. Ив. Вазов, Съч. XV, 76. Мъчително задъхване.
— Друга (остар. книрс.) форма: мучйтелен.
МЪЧЙТЕЛКА ж. Жена мъчител. Кралицата била своенравна и жестока, истинска мъчителка и за народа, и за придворни-те. А Мащехата се държеше грубо с детето, биеше го често и жестоко дори за най-незначителното провинение и затова то постепенно намрази своята мъчителка.
