МЪЧИТЕЛНО 856 мъчник2
• Обр. КрачеиХе той през полето,.. По токовете на ботушите му лепнеше кал, събираше се на топки и кривеше краката. Но да спре, да отпочине, да почисти тия буци, мъчителки, това значи да загуби ценно време. А. Гуляшки, МТС, 221.
— Друга (остар. книж.) форма: мучйтелка.
МЪЧИТЕЛНО нареч. 1. С мъка, страдание или с усилие; трудно, тежко. Станка се дигна мъчително, отвори старата посивяла и изтъркана ракла,.., измъкна черга и възглавница, довлече се с мъка до миндерче-то и се строполи върху него. Г. Карасла-вов, ОХ И, 456-457. От тополчани най-мъ-чително посрещна смъртта на бате Коле глухото Кости. Като дете плака на гроба му. К. Петканов, X, 178. Времето течеше мъчително бавно, сякаш минутите бяха часове. П. Вежинов, СО, 135. Мислейки дълго и мъчително, без да се доверява на своята жена, царят взе едно решение, което щеше да съобщи днес на великия болярски съвет. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 431. Детето лежеше с притворени очи и мъчително дишаше. X. Русев, ПЗ, 254.
2. Като сказ. опред. Обикн. при лич. место-им. в дат. пад. Означава, че от някого се изпитва мъка, страдание; тежко, трудно, болезнено. А хората питат къде е, кога ще се върне и съвсем не се интересуват, че ми е мъчително да лъжа. Ст. Христозова, ДТСВ,
19. Прощавайте, мои предишни дни и вечери! Но колкото и да е мъчително сега, не бих заменила с вас това, което е дошло в живота ми. Л. Александрова, ИЕЩ, 214.
— Друга (остар. книж.) форма: мучйтелно.
МЪЧИТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който се отнася до мъчител. Ние сме се подигнали не против мирното население, не, ние искаме от правителството да ни признае като народ и докато не стане това, няма да се вдадем в мъчителските ви ръце. Д. Марчевски, ДВ, 192. Кога нашите окаяни братя българе раи знаят добре, ако изкажат сърдечните си болки, какво добро ги чака от турското мъчителско правителство, как би можал гореречений дипломат да издири истината? ДЗ, 1868, бр. 24, 90. Мъчи-телска власт. Мъчителски закони.
2. Остар. Мъчителен. Бяхме принудени, при славното си имя, да ся явяваме помежду си с чуждо имя .. Сичко това время беше за нас едно время мъчителско. Й. Касабов, Б, 10. Такава бе смъртта на смръщений Хъшлак, / мъчителската смърт на гордия юнак, / мърцина не живял и не умрял мърци-на. П. П. Славейков, КП ч. III, 49.
— Друга (остар. книж.) форма: мучйтелски.
МЪЧИТЕЛСКИ нареч. Остар. 1. Като мъчител, жестоко. В последните си години Иван IV.. почнал да ся обхожда с народа си мъчителски и от това добил название Иван Грозний. ВИ, 152. С учениците си Димитрий св1обхождал всякога учтиво и благо,.., обхож-дание, необикновено у дотогавашните учители, които обхождали се били тирански, мъчителски към крехкагпа младенческа възраст. К. Шапкарев, МЖБМ, 13. Човек пакостник ти ся приближи смеешком и тайно мъчителски ти гризе дроба. Кр. Пишурка, К, 125.
2. По жесток начин; жестоко. Старо, младо, жени и деца без милост са изклани; много моми и млади невести — насилствено обезчес-тявани от варварите, а после са посечени мъчителски. НБ, 1976, бр. 4, 15. Едно момче са научило да лови врабчета и като им изчо-върквало очите, пущало ги пак живи да хвърчат.. "Докато е йоще малко момче, като е толкоз немилостиво към птичките, то като порасте, ще ослепява человеци и ще ги убива мъчителски " У, 1870, бр. 3,34.
— Друга форма: мучйтелски.
МЪЧИТЕЛСТВО, мн. -а, ср. Остар.
1. Мъчение; мъчило. Зафанало се отвратително, зверско, нечуто в историята клане, придружено с луксуса на изтънчени предварителни мъчителства: рязане членове, из-въртяване очи. Ив. Вазов, Съч. XVI, 106. Трябва да умре от най-болезнени мъчителства; да му свържем ръцете, краката и да го хвърлим жив в огъня на кулата му. Р. Блъсков, ТПД (превод), 96-97. Един черкезин, за да си опита камата, обесил надолу с главата една мома и я разсякъл на две части .. — такива мъчителства стават по цяла Европейска Турция. НБ, 1876, бр. 47,185.
2. Само ед. Постъпки, дела, поведение на мъчител (в 1 знач.); тирания, тиранство. Но в този пост,.., той са отнесе с таквази наглост, щото жителите, като не щяха да търпят вече неговото мъчителство, изгониха го из града. Т. Шишков, ИБН, 192. Пъшкаше и стенеше някога си градът Сиракуза под мъчи-телството на Дионисия. Пч, 1871, кн. 6,92.
— Друга форма: мучйтелство.
МЪЧИТЕЛЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от мъчител; дете мъчител. Тези деца са истински мъчителчета — така жестоко мъчат котката.
— Друга (остар. книж.) форма: мучйтелче.
МЪЧНЕЯ, -ёеш, мин. св. мъчнях, прич. мин. св. деят. мъчнял, -а, -о, мн. мъчнёли, несв., непрех. Диал. С предл. за. Изпитвам мъка, страдание, болка за някого или нещо; страдам, боли ме, мъчно ми е. Година вече как беше напуснал кооперативното стадо. Мъчнее-ше.. за овцете, напъти заобикаляше овчарника, но се примири. П. Велков, СДН, 303. МЪЧНЕЕ МИ несв., непрех. Мъчнея.
— Личи, че ти е селски коренът... Мъчнее ти за земята, боли те. П. Велков, СДН, 263.
МЪЧНИК1, мн. -ци, м. Диал. Мъченик (в 1 знач.).
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
МЪЧНИК2, мн. -ци, м. Диал. Брашнен-ка (във 2 знач.); мъчняк.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
