МЪЧНИНА 857 МЪЧНОПОДВЙЖБН
МЪЧНИНА ж. Диал. Мъчнотия, трудност, затруднение; мъчнота.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МЪЧНИЧКО нареч. Умал. от мъчно. Противоп. лесничко. Тинка мъчничко върти мотиката и скоро се изморява. Т. Влай-ков, Съч. I, 1925, 256. —Да, ти трябва да станеш севастократор. По вашему то ще рече, владетелен княз. Знай само, че севас-тократорството мъчничко се постига. О. Василев, 33, 49. — Ей го на, Живко., учих го едно време, мъчничко приемаше и все на своя глава караше, ала зная, че дето са го запитали кой му е майсторът, мене е прославил. Р. Стоянов, М, 11. Нему бе малко мъчничко, дето Тинка, без да си е доспала добре.. трябваше сега да става толкова рано. Т. Влайков, Съч. 1,1925, 238. Лесно било на дявола да потъне [в езерото], нъ да изплува - мъчничко малко, защото той е дявол, а дяволът е тежък. Христом. КМ II, 187.
МЪЧНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от мъчен. Противоп. лесничък. Сега ми е отредил малко по-мъчничка съдба, отредил ми е да си гледам децата. Това ми е пак дарба от бога. Т. Влайков, Сьч. II, 223.
МЪЧНО нареч. 1. По начин, който изисква много усилия; трудно. Противоп. леко, лесно. Мислеше си да вземе брадвата, но брадвата се носи мъчно, трябваше да я държи про-виснапигна ръката си, не може и да се подпира с нея. Й. Йовков, ЖС, 54. — Знам, мъчно свързваш двата края, работиш, колкото да не умреш от глад. Д. Спространов, С, 160. В село човек хвърли ли тридесет лазарника, мъчно може да се ожени. Елин Пелин, Съч. 1,167. Противоречивата и мъчно уловима Яворова личност занимаваше и мен още от деня на запознаването ни до последната вечер у д-р Тихое. М. Кремен, РЯ, 22.
2. Като сказ, опред. а) При глаг. съм в 3 л. ед. и с лич. местоим. в дат. Означава, че някой е много затруднен и е необходимо да положи много усилия, за да направи, постигне нещо; трудно ми е. Противоп. леко ми е, лесно ми е. Тука ни завари и Сръбската война, но мъчно ми е да определя сега какви чувства възбуди у нас. К. Величков, ПССъч. I, 70. Може и мъчно да й [на жената на Мито] е било, но пред жените, пред хората се държеше гордо и насърчаваше по-малодушните..„Сега ни идва трактор, па по вършитба ще ни дойде и вършач-ка.“ Сг. Даскалов, БМ, 259. б) При гл. съм и ставам вЗ л.ед. и с лич. местоим. в дат. Означава, че от някого се изпитва мъка, скръб, жал, болка; тъжно ми е, жално ми е, тежко ми е, болно ми е. Противоп. весело ми е, радостно ми е, драго ми е. — Цвето, сестрице, прощавай, миличка. Аз ти направих голямо зло,.. Много ми е мъчно, сестрице. Елин Пелин, Съч. III, 140-141. —Ах, нищо, нищо... Горкия ми баща, #ъуно ми е за него. И за къщата ми е мъчно. Й. Йовков, ЖС, 198. — Свиди ми се, како Ниновице, за момчето ми се свиди, че ще се разсипе. Па ми е мъчно и дето не ме по-питва. Т. Влайков, Сьч. I, 1925, 247. Гунка слушаше веселцте думи, но знаеше, че й е страшно мъчно. Г. Райчев, ЗК, 140. От устата си съм отделял, да му купя нещо, да му направя дреха, nia да не му е мъчно като гледа другите. Й. Йовков, В АХ, 111. Велика тихичко я попита: — От какво ти стана толкова мъчно? Да не те изпъди свекърва ти? Дочка поклати отрицателно глава. К. Петканов, МЗК, 36. Ради лежеше до баща си,.. Долавяше хълцанията на жените, позна плача на майка си и му стана мъчно. Сг. Мокрев, ЗИ, 21.
3. Като сказ, опред. При гл. съм в 3 л. ед. със следв. изр. със съюз да. Означава, че съществува някаква трудност, че има затруднение за извършването, осъществяването на нещо. Чувствуваш колко е мъчно, колко е невъзможно да предадеш с писани думи красотата на една подобна местност. Ив. Вазов, Съч. XI, 48. — Ако ви е мъчно да повярвате, погледнете на таблата, и той стана и й посочи окачената на стената черна дъска с имената на гостите. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 131. Инджеи стана по-весел. Мъчно е да му се угоди. Й. Йовков, СЛ, 124.
МЪЧНО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се характеризира с трудност, който é труден; трудно-, напр, мъчнозабележим, мъчнопре-носим, мъчнопроизносим и др.
мъчнодоловйм, -а, -о, мн. -и, прил. Който мъчно, трудно се долавя, възприема със слуха или зрението; мъчноуловим, трудно-доловим, трудноуловим. Противоп. леснодо-ловим, лесноуловим. Мъчнодоловими звуци.
МЪЧНОДОСГЬПЕН, -пна, -пно, мн -пни, прил. Който се постига трудно, мъчно; труднодостъпен. Противоп. леснодостъпен. Но в миналите смутни времена селото се е преместило и задънило навътре в глухата, тясна и мъ-чнодостъпна клисура. Ив. Вазов, Сьч. XTV, 9. Населението в мъчнодо-стъпните за външно влияние планински места е могло много по-свободно да живее и пази народността си. Б. Пенев, НБВ, 4. Момчил ще да е кръстосвал не само мъчнодостъпните, а понякога и леснодостъпните гори. Н. Хайтов, П, 188. Мъчно-достъпни урви. Мъчнодостъпен пролом. Мъ-чнодостъпен връх.
МЪЧНОДОСТЪПНОСТ, -ттй, мн. няма, ж. Отвл. същ. от мъчнодостъпен. Това, впрочем, ще остане само мечта, като се вземе предвид отстранеността и мъчно-достъпността на тая висока планинска котловина. Ив. Вазов, Съч. XVI, 67.
МЪЧНОЗАБЕЛЕЖИМ, -а, -о, мн. -и,
прил. Който трудно се забелязва, вижда; труднозабележим. Противоп. леснозабележим. В далечината се мяркаха мъчнозабе-лежими фигури. А Камъчето съдържа мъчнозабележими зелени частици.
МЪЧНОПОДВЙЖЕН, -жна, -жно, мн.
