МЪЧНОПРЕНОСЙМ 858 мъчнотия
-жни, прил. 1. Който се движи мъчно, трудно, с големи усилия; трудноподвижен. Противоп. лесноподвижен. Положението бе такова, че вече можеше да се мисли дори за оттеглянето на мъчноподвижния и болен от задух Шишко. Д. Димов, Т, 614. Мъчноподвижен, тежък и як, той [Али] предпочиташе близката борба. Г. Манов, КД, 99.
2. Който много трудно, мъчно, с много големи усилия може да бъде преместен, отместен, придвижен до някъде; трудноподвижен. Противоп. лесноподвижен. Не можем да преместим биб-лотеката, без да я разглобим, защото е мъч-ноподвижна, заради тежестта на талашите-ния материал, от който е направена.
3. Прен. Рядко. Който е бавен, мъчен, труден в мисленето и в решенията си; трудноподвижен, нерешителен, муден. Мъчнопод-вижният Абоул-Керим паша не намираше сгодно още да се изпита, да даде някакъв решителен удар. Ив. Вазов, Съч. V, 98.
МЪЧНОПРЕНОСЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който мъчно, трудно може да се пренася от едно място на друго; труднопреносим. Противоп лес-нопреносим. Мъчнопреносими товари. Мъч-нопреносим измерителен уред.
МЪЧНОПРЕОДОЛЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който мъчно, трудно може да бъде преодолян; труднопреодолим. Противоп. лесно-прёодолим. Мъчнопреодолимо препятствие.
МЪЧНОПРИСГЬПЕН, -пна, -пно, мн. -пни, прил. Рядко.До който мъчно, трудно се достига, пристъпва; труднопристъпен, труднодостъпен, мъчнодостъпен. Противоп. леснодостъпен. На нейните [на баба Мария] услуги аз и роднинското семейство дължим всичките улеснения и удобства в живота, възможни в тия затънтени и мъч-нопристъпни планински пущинаци. Ив. Вазов, Съч. XVII, 81. Мъчнопристъпна урва.
МЪЧНОПРОИЗНОСЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който мъчно, трудно се произнася; труднопроизносим. Противоп. леснопроиз-носим. Струпването на съгласни в една думая правят мъчнопроизносима.
МЪЧНОПРОХОДИМ, -а, -о, мн. -и,
прил. През който мъчно, трудно се преминава; труднопроходим. Противоп. лесно-проходим. Велеградскотд~жупанство се намираше в средата на държавата^ в планин-ска мъчнопроходима местност. И. Вълчев, СКН, 333. Те [върховете] са обрасли с вековни мъчнопроходими букови гори, прорязани от безброй слънчеви поляни, усойни долове и буйни планински потоци. П. Теофилов, К,
7. Тоя път, макар и труден, й мъчнопроходим, беше безлюден и даваше заслона. Ив. Вазов, Съч. XXII, 199.
МЪЧНОПРОХОДЙМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от мъчнопроходим; труднопроходимост. Едно, тяхната от-страненост и мъчнопроходимост, друго — мохамеданското там население,.., правели са пътуването из тях пълно с трудности и премеждия. Ив. Вазов, Съч. XVI, 4
МЪЧНОРАЗБИРАЕМ, а, -о, мн. -и,
прил. Който мъчно, трудно се разбира, схваща, проумява; трудноразбираем. Противоп. лесноразбираем. Говореше хубаво и про-тарваше речта си с руски и старочерковни изрази. И така я правеше високоучена и мъчноразбираема. Зл. Чолакова, БК, 117. Мъчноразбираем текст.
МЪЧНОРАЗРЕШЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. За задача, проблем, загадка и под. — който мъчно, трудно може да бъде разрешен; трудноразрешим. Противоп. леснораз-ешим. За вечно недоволната дъщеря, го-еница, съпруга и приятелка бягството е служело като самовластен подвиг, който ще я изправи пред мъчноразрешимите проблеми на сърцето. М. Кремен, РЯ, 456.
МЪЧНОСВАРЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. За някои видове меса, зеленчуци — който мъчно, трудно се сварява; трудносварим. Противоп. лесносварим. Съдове, известни под името автоклави, се употребяват в химическата индустрия, домакинството — за приготвяне на консервирани храни, за варене на мъчносвари-ми продукти. Физ. X кл, 1951,83.
МЪЧНОСМИЛАЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. За храна - който мъчно, трудно се смила, усвоява от стомашно-чревния тракт при човека; трудносмилаем. Противоп. лесносмилаем. Зелето е мъчносмилаема храна и не се препоръчва при гастритно заболяване.
мъчност, -тта, ж. Остар. Книж. Трудност, затруднение, мъчнотия. Що е член? Потребен ли е член на един кой-годе язик? .. Тези са въпросите, които беше предложил и г-н Кръстевич в едно от своите „Писма за някои мъчности на българското правописание.“ Т. Шишков, ПХ (превод), XI. Едвам прекарахме неизбежните мъчности на тригодишната люта война, като понесохме търпеливо сичките нужни на верно-поданичество повиновения. ЦВ, 1856, бр. 294, 70. Но като се случи., да изгори и зданието монастирско, ако и с много мъчност й велико разсмотрение, решиха се наконец да доградят друга наместо нея. Н. Рилец, ОМР, 49. Человеческото трудолюбие поборява обикновено Нд-многбто мъчности, които произхождат от природата. Ч, 1870, бр. 5,137.
МЪЧНОТА ж. Остар. и диал. Мъчнотия, трудност, затруднение; мъчнина. Мъчнотата на плуванието за человека зависи от неустойчивостта на равновесието му, кога главата е вън от водата. И. Гюзелев, РФ, 86. Мъчноти-те трябва да удвоят заляганепю ни. Щото ние не достигнем, внуци и правнуци щат догони. Н. Бончев, Съч. 1,102.
мъчнотйя ж. Разг. Трудност, затруднение. Ивайло не се уплаши от мъчнотиите, защото зад гърба си имаше една предана и калена вече в боевете народни войска и
