всички отроци и парици из болярските ба-щйни. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 455. Преди още да отпечата своя „Неделник“ и със съзнание за мъчнотиите, които неми-нуемо ще се изпречат отпреде му, Софроний разпраща един позив,.., до набелязани от приятелите му щедри сънародници. М. Арнаудов, БКД, 7. Още от малък останал сирак, той трябваше да преодолява страшните мъчнотии на суровия живот самин, без чужда подкрепа. Стр. Кринчев, СбЗР, 346. Но тук имаше друга мъчнотия: дългите преходи, непрестанното катерене, усойната влага и планинските течения изискваха желят зно здраве. Д. Димов, Т, 417. Запазил ли е г. Пърличев духа на Омировата поезия в своя превод? Несъмнено е, че той е имал пълно съзнание за мъчнотиите и опасностите, които е представлявал предприетия труд и е положил сериозни усилия да ги избегне и надделее. К. Величков, ПССъч. VIII, 115.
МЪЧНОТОПЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който мъчно, труд но се поддава на топене; труд потопим. Противоп. леснотопим. Най-мъчнотопимият земен елемент — волфрамът — ври при 4 830°. Ст. Волев, МС; 20.
МЪЧНОУЛОВЙМ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който мъчно, трудно може да бъде уловен, заловен, хванат; трудноуловим. Противоп. ле-сноуловим. Мъчноуловимият Апостол обикаляше селата и будеше революционния дух на българите. А За властта той беше опасен и мъчноуловим конспиратор.
2. Който мъчно, трудно се долавя, възприема със слуха или зрението; мъчнодоловим, труд-нодоловим, трудноуловим. Противоп. лесноу-ловим, леснодоловим. Усещаше, че някакви мъчноуловими звуци се носеха в далечината. А Много голямата скорост прави движението мъчноуловимо за човешкото око.
3. Прен. Който мъчно, трудно се поддава на художествено пресъздаване, претворяване; трудноуловим. Аз се питах как трябва да постъпя, за да обрисувам портрета на Яворов: да се наредя ли и аз в кръга на неговите омагьосани тълкуватели, като се опитам да прибавя нови данни за мъчноуловимия образ на поета и човека, или да го дам такъв, какъвто го зная? М Кремен, РЯ, 32.
МЪЧНЯК, мн. -ци, м. Диал. Брдщненка (във 2 знач.); мъчник*. г \ *
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МЪШЕЦ, мн. няма, м. Умал. от мъх1; мъхец, мъхче. Листата й [на крушата] бяха малки, заострени на върховете, с бял мъшец по гърбовете им. Кр. Григоров, Н, 124. А ето че сега бузите на момчето хлътнаха и русият мъшец по тях му придава мършав вид. Цв. Ангелов, ЧД, 124. Докато говореше, Киро гледаше ту белите й пълнички крака,.., ту златния мъшец по тила й. И. Петров, MB, 12.
МЪЩЕНИЕ ср. Остар. Книж. Отмъщение, мъст. Мъщение за майчината му смърт, спасение сестрино, силно сега викат в неговото [на Васил] сърце. Ил. Блъсков, ИС, 50. Той въздъхна и се реши да върви напред в своето мъщение. Ц. Гинчев, ГК, 314. „А? Псета! Вий мислите, че аз никога нема да видя отечеството си, та ми грабяхте имотя. Сега ще ви стигне моето мъщение.“ Н. Михай-ловски и др., ОИ (превод), 118.
МЪЩЕНИЦА ж. Диал. Мътеница (в 1 знач.), айран; бутаница, бърканица, матан. Се попарил от млякото, дува и на мъщени-цата. ТГ. Р. Славейков, БП И, 111.
МЮДЮР м. Истор. Мюдюрин. От някое време в селото имаше мюдюр, който управляваше селата по целия Железник, Д. Талев, И, 383-384. Откъм Карлово в галоп се носеха взвод заптии. Начело яздеше мю-дюрът. Ст. Дичев, ЗС I, 99.
— От араб. през тур. тйсШг. — Други (диал.) форми: мюдур, мюдйр.
МЮДЮРИН, мн. мюдюри, м. Истор. У нас през османското владичество — управител на най-малка адмйнистративна единица; околийски управител, началник. Турската власт в Копривщица се представлявала от един мюдюрин с няколко заптиета и панду-ри. П. Теофилов, К, 17. Като се въоръжихме, отправихме се към конака, когото нападнахме, и убихме мюдюрина с няколко заптии. Л. Стоянов, Б, 83.
— Други (диал.) форми: мюдйрин, мюдурин.
МЮДЮРЛЪК, мн. -ци, м. Истор. Най-малка териториално-административна единица у нас през османското владичество; нахия.
— Други (диал.) форми: мюдюрлйк, мюдюрлйк.
МЮДЮРСТВО, мн. -а, ср. Истор. 1. Само ед. Занимание, длъжност на мюдюрин.
2. Само ед. Управление на мюдюрлък, нахия; нахийство.
3. Сграда, в която се помещава такова управление. Както винаги, и тая сутрин мюдюри-нът Синан ефенди се разходи по селския площад, поспря се под старите върби край реката и се прибра в мюдюрството. Д. Талев, И, 505.
МЮЕЗЙН м. Низш духовен мохаме-дански служител, викач от минаре за молитва В Дорщьол мюезинът викаше провлаче-но: — Да бъде благословен аллах, който чертае пътя на човека и го насочва към пристанището. Ст. Дичев, ЗС I, 108. Славейков е познал до омерзение неуютните къщи и голите стени на този световен град, еднообразния каменен пейзаж на стройните минарета с плачливия глас на мюезините привечер. Т. Жечев, БВ, 439.
— От араб. през тур. тйеггт. Друга (диал.) форма: м ю з е й н, м у е з й н.
МЮЕЗИНИН, мн. мюезйни, м. Просто-нар. Мюезин. Внезапно на минарето на голямата Улук джамия се понесе викът на мюезинина: — Правоверни! Правоверни!...
