Няма друг бог освен аллах и Мохамед е неговият пророк!... — Не чуваш ли, време е за молитва, Али! Ст. Дичев, Р, 98-99.
— Друга (диал.) форма: муезйнин.
МЮЖДЕ, мн. -та, ср. Диал. Награда за първо съобщаване, донасяне на някаква вест, обикн. приятна, радостна; мущулук.
— Какво Тинке! — Какво има? Какво си се запъхтяла. Какво си се засмяла? — Дай мюждето, како Тинке.. — Е, казвай де!
— Бай Драгия си дойде. А. Каменова, ХГ, 250. — Давай мюждето, бригадире! Овчарят седнал, а неговата новина обиколила моментално задименото помещение. Първите агънца в стопанството! Близнета! Ст. Поптонев, ОБЛ, 137. Тъй беше сега и с майка й, тя като че се беше подмладила от самата дума „мир“, която чу от хаберджи-ята и му спусна в ръката едно чарклия ру-бие мюжде. Ц. Гинчев, ГК, 167.
2. Вест, съобщение, новина.
О Вземам / взема мюждето. Диал. Пръв съобщавам някаква радостна, приятна вест. Вчера, щом Калчо излезе из бай Мичови, запъти се тиришката на улицата, за голямо учудване на минувачите, за да иде при Рада, та да вземе мюждето. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 62.
— От перс. през тур. ппубе. — Друга форма: м ю д жё.
МЮЖДЕДЖЙЯ, -йята, мн. -йи, м. Диал. Вестител. Напреде им препускаше конник,.. Това бе предвестникът (мюждеджията). Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 36-37.
— От араб, през тур. пиубесь
МЮЖДЕНЦЕ, мн. -а, ср. Диал. У мал. от мюжде.
МЮЗЕВИР м. Мюзевирин, мюзевир-джия.
— От араб, през тур. тигеууц1. Други форми: м ю з е ф й р, м ю з е х й р.
МЮЗЕВИРДЖИЙКА ж. Диал. Мюзе-вирка.
МЮЗЕВИРДЖИИСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Диал. Който се отнася до мюзевирджия; мюзевирски.
МЮЗЕВИРДЖИЛЪК, мн. -ци, м. Диал.
1. Само ед. Клюкарство, клеветничество, из-мамничество; мюзевирлък, мюзевирство, мю-зевирлик.
2. Измамническа постъпка, измамничество; мюзевирлък, мюзевирлик. Тези учени и недоу-чени се карат и до ден днешен и не могат да се споразумеят — на Мона Лиза нещо неприятно ли й се е случило, та се усмихва така тъмно,.. или пък е научила за някакъв предстоящ мюзевирджилък, та се усмихва така тайнствено. Я. Антов, Сг, 1968, бр. 1170,1.
МЮЗЕВИРДЖИЯ, -йята, мн. -йи, м. Диал. Мюзевир, мюзевирин. — Аз на тоя грък няма да се моля .. макар той да искаше писмо да ни дава до брата си в Истанбул.. — Какво писмо? .. Ето, че станах и мюзевирджия... По оная работа, дето ни доведе и при бабалъка ти, за ангарията. А.
Христофоров, А, 135.
МЮЗЕВЙРИН, мн. мюзевйри, м. Диал.
1. Клюкар, клеветник; мюзевирджия, мюзевир. Подозрението му в низост ме жегна до болка в сърцето. Очите ми се напълниха със сълзи и аз едва проговорих с костеливи хълца-ния в гърлото. — Аз не съм мюзевирин, чу ли, не съм мюзевирин. Ст. Чилингиров, ХНН, 84.
2. Измамник; мюзевирджия, мюзевир. Хвала на всички мюзевири, / на новия Тартюф хвала. П. Р. Славейков, Избр. пр I, i39.
— Друга форма: мюзефйрин.
МЮЗЕВЙРКА ж. Диал. Жена мюзевирин; мюзевирджийка.
МЮЗЕВИРЛИК, мн. -ци, м. Диал. Мюзевирджилък, мюзервирлък, мюзевирство. Ако земем да описваме подробно неговите изедничества, мюзевирлици, издайниче-ства, предателства, развратности, съблазни и други много негови проклетии, то ще ни тряба дълго време и много книга. Ил. Блъсков, ПБ II, 9. А горките ученици, нашите бъдещи надежди, губят златното си время напразно,.., и вместо наука, учат ся на мюзевирлици. Лет., 1871, 157.
— От тур. müzevvirlik.
МЮЗЕВИРЛЪК, мн. -ци, м. Диал. Мюзевирджилък, мюзевирлик, мюзевирство.
МЮЗЕВИРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който се отнася до мюзевир, мюзевирин; мюзевирджийски. Пий не знаем дали има между българите читател такъв, който да може да чете с търпение всичката оная гадост и помия, с която тъй усърдно се пълнят колоните на „НП“, вестник мюзевирски и интригантски. С, 1888, бр. 210, 2. Дивите феодали са знаяли само да се бият, а представителите на церковата са умели, освен това, да интригуват,.., да за-мотават своите противници с мюзевирски трактати. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 4, МЮЗЕВИРСТВО, мн. -а, ср. Диа.а. Мюзевирджилък, мюзевирлик, мюзевирлък.
МЮЗЕЙН м. Диал. Мюезин. От мишре-тата на джамиите мюзеините отправят към аллаха своите протяжни молитви. П. Здравков, Нд, 13.
МЮЗИКХОЛ, мн. -ове, м. 1. Увеселително заведение с музикална, балетна и друга програма.
2. Водевилна или вариететна програма.
— От акгл. music-hall.
МЮЗИКЪЛ, мн. -къли, след числ. -къла, м. Музикално произведение, обикн. с комедиен характер, което използува разнообразни жанрови и изразителни средства на съвременната естрадна и народна музика, хореография, оперета и опера; музикална комедия. Театърът постави мюзикъла „Апетит за череши“ от Агнешка Олшецка.
— От англ. musical.
МЮЛ, мюлът, мюла, мн. мюлове, м. Пре-
