Page:RBE Tom9.djvu/852

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


МЪЧЕН 852 МЪЧЕНЙК

ността на тая пряспа. Ние я заобиколихме и излязохме на седловината капнали, сломени от тоя мъчен вървеж. Ив. Вазов, Съч. XV, 62-63. Слабо е женското тяло, мъчен е трудът! Л. Каравелов, Съч. VII, 78.

2. Който поражда или е свързан с много трудности, усилия, с физическа и душевна мъка; тежък, труден. Противоп. лек, лесен. При всичко това той [Рилският манастир] е развивал най-полезна деятелност в най-мъчните времена, като е делегирал по цяла България своите таксидиоти и духовници Ив. Вазов, Съч. XV, 49-50. В тези мъчни за Стойча дни Илий-чо идваше редовно, сядаше, както винаги, на края на тезгяха или направо в талаша. Б. Ченков, ПС, 14. Ниви не стават по стръмните й склонове, истински гори няма, и паша няма, та поминъкът е мъчен и крайно оскъден. Ив. Вазов, Съч. XVII, 22. Нерадостно и безнадеждно тече мъчния и оскуден живот на Пан-чови. Т. Влайков, Съч. II, 145. Сяко начало - cè мъчно. П.Р. Славейков, БП II, 152. Мъчни години. Мъчно начинание.

3. Който затруднява с някаква своя сложност разбирането, проумяването, запомнянето му или осъществяването му; сложен, труден. Противоп. лесен, лек, прост. Прочете го [писмото], замисли се и почна отново. Никога не е готвила тъй най-мъчния урок. Научи го наизуст. Скри го под възглавницата. Г. Стаматов, Разк. II, 41-42. Името на третия, който се обади само веднъж, ми се видя мъчно и не го запомних. Л. Александрова, ИЕЩ, 28. През есента съселите затлъстяваха и Златката се залови с усърдие за този мъчен лов. Ем. Станев, ПЕГ, 48.

4. Прен. За човек и неговия характер, вкус и под. — който труд но може да бъде удовлетворен, на който трудно може да се угоди; капризен, труден. Противоп. лесен. Погледът му се закова на портрета на покойната му жена,.. Образът на Йорданка,.., все пак стоеше като жив на мукавата.. Мъчна, затворена жена беше тя и в гърдите на Чо-бана се навдигна желание да спори с нея. С. Северняк, П, 41-42. Обикновено мълчалив и твърде мъчен човек, когато биваше разположен, той обичаше да се отдава понякога на спомени. СбАСЕП, 409. Болярин Деси-мир бе богат и алчен човек, но сприхав и мъчен за общуване. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 227. Добре, ама началникът ми се случи един такъв мъчен човек! Три пъти съм му държал палтото, все му се усмихвам, а той ме гледа, сякаш не ме познава. СбСт, 393. Нашите „аристократи“, излез-нали из селяшките и балкански колиби на бащите си, са хора с мъчни вкусове. Тям трябва чарующа гледка на кадифени кресла и канапета по паркетите в манастирските килии. Ив. Вазов, Съч. XVII, 53. // Който трудно се поддава на възпитание, на подчинение, на някакъв ред, системност, дисциплина; труден. Кривошиев беше от онези хора, за които обикновено казват, че са мъчни. Мъчнотията на характера му се състоеше в неговата неразбираема непоследователност. А. Наковски, МПП, 151. В класа има няколко мъчни деца и затова изостава по дисциплина и успех.

МЪЧЕНЕ ср. Отгл. същ. от мъча и от мъча се; мъчение. Цяла една колекция от инструменти за дърпане и мъчене, които само инквизицията смяла би да употреби на человеческото тяло! Ив. Вазов, Съч. VI, 172. Но скоро такваз участ и мъчене/ ще дойдат и до твоята глава:/ живота ти из-гнане ще отрови/ преди йош пъти петдесет и два/ луната бледна лик да земе нови. К. Величков, Ад (превод), 98.

МЪЧЕНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Мъчене, измъчване, физическо изтезаване. Тръшна се на сламата и почна да обмисля какво ще говори на разпита. Главно да не се обърка. А ако има мъчения, ще стисне зъби и ще мълчи. М. Грубешлиева, ПИУ, 265-266. Ти убиваш по царска воля и предаваш на мъчения. Самият ти мъчиш и убиваш виновни и невинни с огън и желязо. Д. Талев, С, 257. Ан-дон смутено заобяснява, че нё е имало мъчение; Асаров, Перо и Марчев престорено ревели в мазето, уж ги бият с камшик. Д. Вълев, Ж, 84. Имаше нещо тъжно, понякога страшно, в последните дни на старите хора тогава, когато ги налягаше „невяр-на“ и продължителна болест. Липсата на всякаква лекарска помощ превръщаше последните им дни в мъчение и ги караше да жадуват за покоя на смъртта, Ив. Хаджийски, БДНН I, 111.

2. Душевно страдание, терзание, мъка. Бойка ое магьосала сърцето му и то не можеше да живее без нея. То търпеше всичките мъчения и чезнеше. Елин Пелин, Съч. 1, 94. — Това не е живот, Лазаре поклати главата тя. Това е мъчение за цялото ти семейство. Плюй на злоезичните слухове и сложи край на тази глупост. X. Русев, ПЗ, 102. Дните се пак минаваха по-лесно. Но нощите бяха страшно мъчение за Елка. Щом навън изчезнеха сенките на стрехите и мрак напълнеше стаята, душата на Елка изпитваше смъртно безпокойство. Елин Пелин, Сь. Ш, 76-77. След цял век неволи, борби и мъчения/ угасна той тъй огорчен.../ Ах не, не плетете венци и хваленя,/прахът не сквернете свещен. К. Христов, ПВ, 33.

— Друга (остар. книж.) форма: м у ч ё н и е.

МЪЧЕНЙК, мн. -ци, м. 1. Човек, който много се мъчи, страда; страдалец. Хъш значи да се мъчиш, да гладуваш, да се биеш, с една дума да бъдеш мъченик. Ив. Вазов, Съч. VI,

17. Лазар се притъкми да си върви, но Вардарски сложи ръка на коляното му: Стой. Нема да си отиваш И той продължи,.. Идват те тука понекога, приказваш си,.. Добри люде са те, селски люде, мъченици... Д. Талев, ПК, 455. Той постоянно мислеше за тези бедни хора, за тези гладни мъришви деца и му

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл