МЪЧА 851 МЪЧЕН
68. Ти, хаджийке, я не мъчи твърде много, защото тя е останала у нас сама-саменич-ка, Л. Каравелов, Съч.Н, 61. Пророкът казва: мюсюлманинът трябва да се бои от бога, но да не мъчи животните; ползувайте се от тях, казва, докато ви служат на драго сърце, и ги освобождавайте, когато са уморени. Ст. Дичев, ЗСI, 270. Баща ми беше го отгледал от мъничко теленце и знаеше целия му живот,.. Той обичаше тоя стар труженик.. жалеше го от сърце и, макар и негоден, не иска да го продаде, нито да го мъчи повече с работа. Елин Пелин, Съч. II, 27.
3. Жестоко потискам, тиранизирам някого, угнетявам, притеснявам. Жандарин ми проводили обирниците.. Мъчат бедния наро-дец, вадят му душицата. А. Каралийчев, ЛC; 53. Като турски ходжа се промъква Левски с една четица от 15 души при хаджи Мустафа в село Асакърово и с револвер в ръка напомня на бея да не мъчи селяните. Хр. Смирненски, Съч. III, 181. Я напиши за Македония, как мъчат турците народа. Ив. Вазов, съч. XIX, 78. // Проявявам насилие над някого; насилвам, безпокоя, тормозя. „Няма да ви кажа де са парите, не!“ — помисли си тя. И си припомни колко са я мъчили за тия пари. Ще дойдат, ще почнат да се мажат около нея: „маменце тъй, ма-менце онъй“, а като им дотегнеа хване ги яд, че като отворят едни уста. И. Йовков, В АХ, 183. — Митро, тука стой! — Не ми се яде. — Сядай на трапезата! Тя се покори, седна и предизвикателно скръсти ръце на полата си. — Яж! — Димитре, не мъчи невястата! К. Петканов, СВ, 146. // Съз
давам затруднения на някого; затруднявам. Митко вземаше тетрадката,.., и почваше да обяснява просто и разбрано и другарчето му изведнъж се учудваше колко лесна била задачата, която беше го мъчила толкова време. М. Марчевски, МП, 27. Защо ме мъчат тъй, какво бива санким и на мойта маса един звънец да курдисат, голяма работа ли е? Ал. Константинов, Съч. I, 206.
4, Причинявам у някого душевно страдание, терзание, болка, потиснатост и под.; гнетя, измъчвам. Христина не излизаше от ума му. Душата му изгаряше в копнеж, мъчеше го и ревност, защото хубавата учителка дружеше с учителя Иван Кондарев. Ем. Станев, ИК I и II, 11. — А защо не раждаш, а? И лекове пи.. Остави сина ми без челяд,.. Ния промълви с чужд глас: — Никой не ме е мъчил така, никой досега. Д. Талев, ПК, 341. Цяла нощ бяха ме мъчили тежки и печални мисли, К. Величков, ПССъч. I, 12. Той срещна *очите на майка си и разбра всичката тревога, която я мъчеше. Й. Йовков, СЛ, 14. Няколко деня подред тате ходеше като замаян. Мъчеше го не толкова напущането на Хреля, колкото начина, по който стори той това. Сг. Чилингиров, ХНН, 117. Тя [Лазарника] виждд, колко прави са свекровите й думи, но те пак я мъчат, пак й се струват обидни. Елин Пелин, Съч. 1,156.
5. В съчет. със същ. памет, мозък, ум и др. Полагам усилия, напрягам се да размишлявам, да си спомня, да се досетя за нещо и под. „Коя Смарайда?“ — мъчеше паметта си той и не можеше да си припомни. Елин Пелин, Съч. IV, 68. -—Виждаш ли златния пръстен? - Кой ти го даде?— Цяла година да си мъчиш ума, пак не можеш се досети. К. Петканов, СВ, 156. Напразно си мъча главата: как да помогна? К. Константинов, НДД, 5. мъча се страд.
МЪЧА СЕ несв., непрех. 1. Изпитвам, понасям мъка, страдание, болка; страдам. Когато Цвета ден-два не идеше, Станка отново почваше да се мъчи.. Тя искаше да знае, какво прави той [Еньо], къде ходи,.. Само от Цвета можеше да чуе това. Елин Пелин, Съч. III, 127-128. Тя не приема подар-ките, избягва срещите на Цонча. А той, клетият, се мъчи за нея, топи се и страда ужасно. Йв. Вазов, Съч. III, 123. Има ли песен за някой Човек, който се оженил за жена с пари? — каза той. — И как страда, и как се мъчи като грешен дявол заради глупостта си, зарад тая пуста зестра! Й. Йовков, АМГ, 185. По лицето ти се познава, че ти се мъчиш. В. Друмев, И, 6. Пекът става от час на час по-голям.. Особено се мъчим за вода. К. Величков, ПССъч. I, 50. Хората се раждат на света да се радват — казва хаджи Генчо — а не да са мъчат. Л. Каравелов, Съч. II, 19.
2. Със следв. изр. със съюза д а. Полагам усилия за нещо, старая се. Когато хората й казваха; че е отслабнала и я питаха какво й е, тя се мъчеше да се усмихне и отговаряше, че й няма нищо. Елин Пелин, Съч. III, 71. Недоволен от себе си,.., той се мъчеше да не мисли за снощната случка и нещо рядко за него — наместо да иде на кръчмата, потърси някаква работа. Й. Йовков, Ж, 1945, 39. Имаше и такива, които влизаха в казиното незабелязано, напрегнато се оглеждаха, мъчеха се да различат всред дима търсено, познато лице. Ст. Дичев, ЗС I, 413. „Ще се мре! Ще се мре!“ — повтаряше тя със засъхнали устни,.. И се мъчеше да си представи какво ще стане, ако умре. Г. Ка-раславов, Тат., 237. "Аз влязох бързо, но се пазех да издам уплаха си и се мъчех да бъда спокоен. Ив. Вазов, Съч. XII, 50.
О Мъча се да изкарам от две баби мома (невяста). Диал. Ирон. Полагам безполезни усилия за нещо неосъществимо.
-— Друга(остар. книж.) форма: м^ча.
МЪЧЕН, -чна, -чно, мн, -чнй, прил. 1. Който изисква много физически усилия, който е свързан с много физически усилия; труден. Противоп. лек, лесен. Девойката се изкачваше по една мъчна и стръмна козя пътека. Ив. Вазов, Съч. VIII, 125. Не му се ставаше, защото на неговите години всяко ставане беше мъчно. Й. Йовков, В АХ, 187. Само следи от копитата на дива коза накърняваха девстве
