хова, лишейна и храстова. Сг. Огаврев, ТП, 66.
2. Който се състои от мъх1 или е направен от мъх1. Аз ги [патиците] занесох в къщи, взех ножица и за всеки случай подрязах мъховите им пера. След това ги запрях в един голям кафез. Ем. Станев, ЯГ, 66. На мъховото легло, край топлата опашка на катеричката, се бе сгушила и една мишка.
О. Василев, ДГ, 32. Като видя мъховото легло, което не можеше да предпазва от студ,.., графът не можа вече да сдържи сълзите си. ИГ, 80-81.
3. Рядко. Който е покрит с мъх1; мъхав, мъхнат, мъхест. Навлязох под стари клонести дървета с напукани кори и мъхови дънери. А. Каралийчев, В, 8.
МЪХОВЙДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който има вид на мъх1; мъхоподобен, мъхообразен. Мъховидно растение.
МЪХОВЙНА ж. Събир. Много мъх, голямо количество мъх, израсъл на едно място. Показа им разклонен листнат явор, изпод който на мягка мъховина беше сгодно място за нощуване на пътници. Б. Димитров, A I (превод), 16. Позорището не е по-малко живописано:.. едно множество от пеперуди, светливи мухи,.., зеленикави па-пагалченца,.. кога дойдат и накацат по тия мъховини. Д. Попов, СбРС (превод), 88.
МЪХОВИТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Мъхав, мъхест, мъхнат. Оттатък воденичната вада,.., седнал на един огромен мъховит камък, Дончо рисуваше. Ив. Вазов, Сьч. VIII, 92. Непознатият беше един двайсет и петгодишен момък,.., с малко, мъховито лице. Ив. Вазов, Сьч. X, 122. Лудо-младо изникнало/ изникнало вита ела/ вита ела мъховита. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 54.
МЪХООБРАЗЕН, -зна. -зно, мн. -зни, прил. Който има вид на мъх1; мъховиден, мъхоподобен. То [златото] повечето пъти са среща или като тънки люспици, или като мъхо-образни диплици. Знан., 1875, бр. 15,237.
МЪХОПОДОБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Който е подобен на мъх1; мъховиден, мъхообразен.
МЪХТЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от мъхтя; сучене, бозаене.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
МЪХТЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Бозая, суча, смуча.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
МЪХЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от мъх*; мъ-хец, мъшец.
МЪХЯСАЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който е покрит с мъх (във 2 знач.); мъхав, мъхест, мъхнат. Къщите бяха стари като самото градче.., с надвесени сачаци, с мъхя-сали плочи. М. Марчевски, П, 162. От мъ-хясалите й стени лъхаше влага. М. Марчевски, ТС, 35. Как мрази я [свободата] мъ-хясалият камък/ че тя движение е, висота/ а камъкът не може да се мръдне. Бл. Димитрова, Л, 174,
МЪХЯСАМ. Вж. мъхясвам.
МЪХЯСВАМ, -аш, несв.; мъхясам, -аш, св., непрех. Покривам се с мъх1 (във 2 знач). Покривът на старата воденица мъхяса. А Плочките на двора мъхясаха.
МЪХЯСВАНЕ ср. Отгл. същ. от мъхясвам.
МЪЦАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Издавам нечленоразделни звукове. Немите не говорят, а мъцат. Н. Геров, РБЯ III, 108. Кога спи, често мъца. Н. Геров, РБЯ III, 108.
М1>ЦАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от мъ-цам. Един вик се понесе из коридорите на затвора,.. Останах прикован на мястото си,. Викът не се повтори. Сега се чуваше някакво далечно, глухо мъцане, идващо сякаш изпод земята и множество бързи, отдалечаващи се стъпки. Ем. Манов, ПЯ,
61. Петраки разтри очи, наметна палтото си и се мушна в обора. Нещо към ъгъла пухтеше по-силно, дори отвреме-навреме се дочуваше и леко мъцане. ОФ, 1950, бр. 1745,4.
МЪЧА, -иш, мин. св. мъчйх, несв., прех.
1. Причинявам физическа болка, страдание някому; изтезавам. Бай Никола беше по-друг човек. Колко го бяха мъчили през септемврийското въстание.. Ребрата му бяха чупили — сам гроба си бе изкопал хее, горе край Варадиновата круша, но удържа. Кр. Григоров, Н, 137. Можах да науча, че и някои влиятелни турци отвън са им давали пари, за да мъчат някои омразни тям затворници. К. Величков, ППСъч. I, 34. Затвориха я, разболяла се в затвора, говореше се, че са я мъчили. Д. Талев, ПК, 205-206. Някоя no-страхлива и по-пъргава овца успяваше да избяга. Давидко я настигаше и, хванал я за задния крак, влачеше я към стъргата. — Не мъчи добитъка[ — викаше чичо Митуш. — По-кротко. И. Йовков, АМГ, 123. • За рана, болест, жажда, глад. Не ми се напуща тъй скоро това място, но ще трябва да се прибера, за да почна баните - ишиасът ме доста мъчи. Ив. Вазов, ЕМ, 137-138. Сърцето му сега биеше по-силно, но го мъчеше глад и жаждата съвсем изсуши езика му. М. Грубешлиева, ПИУ, 280. Мене ме мъчи жажда. Елин Пелин, Сьч. IV, 105. Мъчи го много раната. А Особено я мъчи бронхитът.
2. Натоварвам някого с много работа, задължения, свързани с големи и продължителни физически усилия или с умствено и психическо напрежение. Е, вярно — вуйчов Станьо всеки месец броена пара вземаше като общински писар в съседното село, но само за това ли трябваше градските даскали да мъчат момчето й? П. Спасов, ХлХ,
