мъх2 849 мъхов
те каваци. Й. Йовков, CЛ, 100. Мъхът на тополите предизвиква у много хора сенна хрема и други алергични реакции.
МЪХ2, мъхът, мъха, мн. мъхове, м. Диал. Гвоздей, пирон; клинец. Я си конче добре кова:/ сяка нога по желтица/ я мъхуве ют грошове. Нар. пес., Т. Панчев, РБЯд, 216.
- От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
МЪХАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Мъхест, мъхнат. Над мъхавите канари се белей някаква ограда. П.П. Славейков, Събр. съч. VI, 144-145. От клоните на върбите висят зелени мъхави волани и докосват леко вод-ната повърхност. П. Вежинов, НС, 53. — Първо — обади се насмешливо един младеж с ученическа униформа и с пъпчиво мъхаво лице, — снегът не го дава господ, а се образува високо в атмосферата от изстиналите пари. Ил. Волен, МДС, 169. Бяха клекнали сред двора на кокошарника и протягаха ръце към жълтите пиленца — още мъхави, с тъпички пискливи гласчета. П. Сгъпов, ЧОТ, 96. Между обраслите с димитровчета лехи нахално бяха пропълзели и мъхавите листа на някакви тикви. Д. Кисьов, Щ, 39.
МЪХАВОСГ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ от мъхав.
МЪХАВЯ СЕ, -иш се, мин. св. мъхавйх се, несв., непрех. Диал. Бавя се, потривам се, мая се, разтакавам се в работата. Како току се мъхавите цал ден, та влашката стои неподпрашена още? БД, 113.
МЪХАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Мъхав, мъхнат, мъхест. Тамо се мъхати канари/ провалят, тъмна паст разчекват пещери. П.П. Славейков, Събр. съч. III, 56.
МЪХЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е покрит с мъх1; мъхав, мъхнат. Конете, предусетили часа на тръгването, тупаха нетърпеливо с предните си копита. Мъхес-тата земя под тях бумтеше глухо. Ст. Си-вриев, ПВ, 51 .На пладне, изглаонели и капнали от умора, седнаха да отдъхнат върху една мъхеста скала над потока. Ем. Манов, ДСР, 440. Светла гледаше покрива — разбит и крив, с мъхести керемиди. П. Стъ-пов, ЧОТ, 89. Какво свежо лице! Какъв тен! Какви розови облачета по мъхестите й страни! М. Кремен, РЯ, 617. Медко погледа селцето,., и забърза срещу топлия повей по младата трева.., между лакираните вейки с мъхести пъпки. X. Русев, ПЗ, 94.
2. За тъкан и изделие от тъкан - който има меки, подобни на мъх власинки по повърхността си; мъхнат, мъхав. Жената метна върху него червеното мъхесто одеало. Л. Михайлова, Ж, 44. По наредените нарове бяха преметнати бели мъхести кърпи за лице и сватбени пешкири с цветчета по краищата. Кл. Цачев, ГЗ, 148. Тънки презрамки се спускаха от гърба й и точно над г7*рдите отпред придържаха мъхеста зелена блуза от перлон. Н. Кирилов, ПД, 152. Мъхест каскет. Мъхест вълнен плат.
МЪХЕЦ, мн. няма, м. Рядко. Умал. от мъх1; мъхче, мъшец. Лицето ми,.., само тук-таме покрито с рижав мъхец, почервеня. ВН, 1962, бр. 3272, 4.
МЪХЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Индив. Мъхав, мъхнат, мъхест. Неговата [на Черньо] дебела и дланеста ръка — се изви и се сложи върху мъхливото лице на калфата с такъв плесник, че бедното момче се по люля и се повали на земята като труп. А. Стра-шимиров, А, 140-141.
МЪХНАТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е покрит с мъх1; мъхав, мъхест. Не можех да обхвана цялата красота на тая планинска усоя, дето и здравец надничаше по мъхнатите засенчени скали, и птици, каквито рядко се срещат по нашите места, пре-хвръкваха от време на време. Кр. Григоров, ОНУ, 72. На една могилка край пътя,.., стъпил на мъхнат камък, стоеше човек с лък в ръката. А. Дончев, СВС, 8. И неочаквано Здравко чу някакви гласове близко, съвсем близко до леговището си. Трепна. Потули се зад мъхнатия дънер на буката. Цв. Ангелов, ЧД, 48. На припек по полянките, незатулени от зеления шатър на буките и дъбовете, цъфтяха много билки. Сутрин росата блестеше по техните мъхнати листа. Л. Галина, Л, 127. Палавникът побърза да се покатери на кайсията и напълни пазвата си с полузрели мъхнати плодове. СбХ, 164. Мъхнато лице. Мъхнати бузи.
2. За тъкан и изделие от тъкан - който има меки, подобни на мъх, власинки по повърхността си; мъхест, мъхав. Той откачи от един пирон на стената евтин мъхнат пешкир. Ем. Манов, ДСР, 118. В стаята има легло. Желязно легло, постлано с мъхната зелена покривка. А. Гуляшки, МТС, 39. Асистентът отмести стола си, оправи ципа на кафявото си мъхнато яке, поклони се. Ем. Манов, БГ, 94. Изскача,.. — някакъв голям, белобрад, като че слабо кривокрак човек, в широка, ушита като чувал, рубашка от сиво мъхнато палто. К. Константинов, П, 80. По пода се търкаляха бели мъхнати чех-лички и чорапи. П. Вежинов, ДВ, 44.
О Мъхнат бръмбар. Бръмбар от семейство листороги с продълговато черно тяло със сиви до жълтокафяви космици, който нанася вреди на житните растения, на овощни дървета, декоративни цветя и др. ЕрюотебБ Ь1Ла. Тая пролет се води много упорита борба с мъхнатия бръмбар.
МЪХОВ, -а, -о. мн. -и, прил. 1. В който е разпространен мъх1, в който има мъх1. Мъховете са широко разпространени в нашите гори, особено в иглолистните, както по земята, така и по дънерите на дърветата.. Много разпространени са и в мъховите блата. Бтн. V и VI кл (превод), 173. По характера на растителността й, тундрата се дели на мъ
