мътя2 848 МЪХ1
мътя2, -иш, мин. св. мътих, несв., прех. 1. За птица — лежа на яйца, за да се излюпят пилета. В клоните на тая чудна върба открай време имаше дванадесет щъркови гнезда и всяка пролет в тях идеха и мътеха дванадесет чифта щъркели. Елин Пелин, Съч. II, 1. Подир коситба ние откриваме тук или там на най-неочаквани места стари гнезда на пъдпъдъци и яребици. „Бре, бре! — викам си. — Гледай ти, сто пъти сме минавали оттука и не сме забелязали, че пъдпъдъкът е мътил!“ Й. Радичков, ББ, 105. Свраката прави две или три гнезда. В едно тя мъти, в другите си почива през различно време на деня. Ив. Димитров, ОП, 26. Тези редки птици [пеликаните] някога мътели и в блатата лсрай Свищов, но наплашени от хората, потърсили по-закъта-ни места. В. Бешовски и др., ЕП, 3. Ако тежи на квачката да мъти, пилци не мой отвъди. Погов., П.Р. Славейков, БП1,26.
2. Прен. Пренебр. Готвя, подготвям нещо. Живей, радвай се на големството си! А той — заговор мъти, бунт подсторва. М. Смилова, ДСВ, 276. — Тебе пък откога ти дойде на ум да се тревожиш за Русия? И от какво е тя недоволна? — От този журнал, който мътите тука — посочи тя съседната стая, която държеше Благоев. В. Ге-новска, СГ, 290. Българите мътят нещо, а в цяла Византия още, не е забравен шеметът на оня Крум. Й. Вълчев, СКН, 23. Светлите му очи се присвиха едва забележимо и цялото това изражение,.., показваше и снизхождение, и пренебрежение, и превъзходство над ония, що мътеха там в София някакво ново правителство. Г. Карас-лавов, ОХ III, 234.
3. Прен. Пренебр. Съчинявам, измислям. Но редът в царщината трябва да се пази. Не може кой откъдето завърне и каквато иска вяра да мъти, порядки да създава. М, Смилова, ДСВ, 232 Клевети днес кой не мъти? Ив. Вазов, Съч. IV, 144. „Що ли мъти/таз спитена глава? И сам той ако знай какво дърдори!“ П.П. Славейков, Събр. съч. III, 1о9. мътя се страд. Тези яйца ще се мътят от бялата кокошка.
МЪТЯ СЕ несв., непрех. 1. Пораждам се, раждам се. vE, синко, дойде си, а.. — То птичката, Йордане, дето се е мътила, там ще си отиде. Елин Пелин, Съч. III, 31. На жената дяволите в тила й са мътят. П.Р. Славейков, БП I, 284. Безплътната мисъл/ в главата се мъти,/ в гърдите тревога.
Н.Вапцаров, Избр. ст, 1951, 136.
2. Само в 3 л. ед. ч. Обикн. в съчет. с нещо. Готви се, подготвя се, става. — Войводо — заговори веднага песнопоят, — Раденко ме изпрати да ти кажа: в Кумуцена се събират У му рови пълчища и Кантакузинови люде,.., па и в града нещо се мъти. Ст. За-горчинов, ДП, 469. — Какви са политическите новини, Димчо? Ще има ли нов кабинет? — Ще има, даскале. Мъти се нещо. Й.
Йовков, ПГ, 108. А в разговорите по кафенетата, между редове във вестниците долавяше, че отдълбоко се мъти нещо ново, при външно привидно спокойствие. Т. Стаматов, Разк. I, 80. — С турската поща са дошли новини!.. —Думайте каква се мъти, войводи! Ст. Дичев, ЗСI, 538.
О Дяволите мътят в него. Дтл. Голям хитрец е, а се показва тих, кротък човек. Не мътя пилета с някого. Диал. Не живея добре с някого. Ех, мъчно ще живее в бъдеще. С майка си - как да е; женски разправии гсъ-де ги няма, но с Манол няма да мъти пилета. Ем. Станев ИК III, 90 . Не учи старец да мъти яйца. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой дава съвети на човек много по-опитен и по-обигран от него, който по добре знае как трябва да се постъпва.
МЪХ1, мъхът, мъха, мн. мъхове, м.
1. Бот. Само мн. Група аЕтотрофни растения с просто вътрешно устройство, преходни между нисшите и висшите растения, която обхваща около 23000 вида. ВгуорЬуГа, Вгуор81ба. В България се срещат около 800 вида мъхове. А Някои от мъховете са храна за животни. А Листнати мъхове.
2. Дребно зелено растение без корен и цветове, което расте по влажни места, по кората на дърветта и по камъни. ВгуорЬуга. Често се среща обикновеният мъх, който образува гъсти чимчета. Обикновеният мъх е малко растенийце с право стъбълце, гъсто покрито с тесни тъмнозелени листен-ца. Бтн. V и VI кл. (превод), 171. Долу реката се пенеше, но все меко ближеше скалата, която бе догоре обрасла със зелен мъх — мек и лъскав като кадифе. А. Сграшимиров, ЕД, 71. Къщата им беше много стара,., със зелен мъх по плочите и стените. Ст. Даскалов, СД, 198. „Камък дето се търкаля, мъх не фаща.“ Ив. Вазов, Съч. IX, 48.
3. С£мо ед. Тънки, дребни, меки космици по повърхността на кожата на човек, животно, птица или растение. Трябва да имаше към седемнадесет години, едва наболите мустаци не скриваха момински червените му устни, а мъхът по бузите правеше лицето му още по-хубаво и по-младо. А. Дончев, СВС, 72. Беше още много млад [момъкът] и само под носа му и край ушите му се тъмнееше гъсто покарал мъх. Д. Талев, С, 132. Изведнъж тя [Оля] прибра разтворените си по момчешки колене, стисна лице в шепите си и заплака сподавено. Сълзите потекоха по загорелите, покрити с мъх ръце. М. Грубешлиева, ПП, 149. Динчето си остана толкова голямо. До края на септември по дръжчицата му не падна бледозелени-кавият мъх. Кр. Григоров, ОНУ, 74. През каменните огради надничаха, покрити с мъх, жълти дюли. А. Каралийчев, НЗ, 222.
4. Леко, пухкаво покритие от власинки на семето при някои растения, спомагащо пренасянето и разпространението им. Из въздуха се носеха паяжини и мъх от цъфнали
