МЪТНОЧЕРВЕН 847 мътя1
зацията на речната вода се менят непрекъснато. Геогр. VIII кл, 1965, 56.
МЪТНОЧЕРВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с мътен, с неярък, ненаситен, нечист, с примеси червен цвят. Дворът беше нашарен от къдрави заешки следи, а на изток, зад планината, прозираше мът-ночервената заря, плисната в сивите облаци. Ем. Станев, ПЕГ, 57. На едно легло,.., лежеше Елена Петрунова със затворени очи и спокойно лице, досущ като заспала, а на белия чаршав от завивката, тъкмо над гърдите й, имаше мътночервено разлято петно. К. Константинов, ППГ, 195. Марица, придошла от бурята, премяташе с ярост пенливи вълни, мътночервени сякаш кървави. Л. Стоянов, Б, 117.
МЪТОК1, мн. -ци, м. Остар. и диал.
1. Мътна течност; мътилка, мътнеж, мътоляк. Двата кладенеца на Царевец,.., едва набираха нощем малко песъклив мъток. Д. Рачев, СС, 208. Застоялата се на дъното [на локвите] тиня се подигаше нагоре и превръщаше водата в невзрачен мъток, но ние лочехме сладко, честити, че можем да наквасим загорелите си уста. К. Величков, ПССьч. 1,51.
2. Утайка, мътилка; мътоляк, мътеж1, мътни-на. • Обр. Нека се надяваме,., да не видиме на следующия [сезон], че от сегашната бърканица в народните четения е останал само един миризлив мъток. Р, 1925, бр. 194,4.
МЪТОК2, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Мътек. На Великден, кога доедеш у нас на честито, аз ще ти дам., мътока. П.Р. Славейков, БП I, 279.
МЪТОЛЯК, мн. -ци, м. Диал. 1. Мътна течност; мътилка, мътнеж, мъток1.- Валяло е много нощес. — Не ще да е било малко, щом още не се е оттекло — повтори Димитър. — Тоя мътоляк... — позапъна се старецът. Т. Харманджиев, Р, 22.
2. Утайка, мътилка; мъток1, мътеж1, мътни-на. (Н. Геров, РБЯ).
МЪТЯ1, -иш, мин. св. мътйх, несв., прех. 1. Правя течност да стане мътна. Водата на Дон е сура, защото, както казва една стара казашка песен — бялата рибица и студените извори я мътят. А. Каралий-чев, ПД, 212. Трябваше да троша леда, да газя ледената вода, да я мътя и тъй да ловя. Ем. Станев, А, 70. Вълкът рекъл на агнето: — Защо ми мътиш водата? — Но аз пия по-долу от тебе — отвърнало агнето кротко, — как ще ти мътя водата! СбСт, 71. На бистро езеро водите/ не мъти есенният лист! Ас. Босев, ВМД, 112.
2. Прен. В съчет. с отвл. същ. Смущавам, безпокоя, обърквам. Само в ушите му звучаха думите на момата, мътеха му мислите. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 19. Да обесим някого на стожера и всичко ще се оправи! Нима не Вие ясно, че портупей Спасов мъти всичко. Д. До-бревски, БКН, 147. Сълзи от мен не извличай/ и душа ми не мъти! Ив. Вазов, Съч. 1,109. Не мътете ми сънят,/ вий, човеци безпокойни. Ив. Вазов, Съч. II, 197.
3. Диал. Бия (в 19 знач.); бутам. Той мя рано скориват да му млъза овцяте,/ да му мъ-та млякото. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 108. мътя се страд. Водата се мъти от добитъка, който водят тук на водопой. МЪТЯ СЕ несв., непрех. 1. За вода — ставам мътен. —Дунав наедрява, залива бреговете, водата се мъти и рибата се скрива.
С. Северняк, ОНК, 113. // За река, море и под. — ставам с мътна вода. Буйно се лее лудата Яна,/ дига се, плиска, изпуща пяна,/ мъти се, стене, отдъно клека/ нейната тъмна бездна дълбока. Ив. Вазов, БМ I, 72.
2. Прен. За ум, съзнание — обърквам се, изпадам в състояние, при което не мога пра-вилно, реално да възприемам и да разсъждавам. Така ли се стори Арону или наистина имаше прилика, лицата напомняха моминския лик на Сара. Умът му започна отново да се мъти и той стисна ръцете си една о друга, за да не се хвърли в купчината и да размаха пестниците си наляво и надясно. Ст. Загорчинов, ДП, 271.
3. Прен. За обстановка, среда, положение, време и под. — обърквам се, ставам неспокоен, размирен, несигурен. И те отдавна усещаха, че времето се сменя, че се мъти.
В. Мутафчиева, ЛСВ I, 166.
◇ Мътя акъла (ума, главата, мозъка) на някого. Разг. Влияя зле на някого, като му внушавам вредни идеи и го отклонявам от правилния начин на мислене и действие; размирявам някого. „Враг на нашата вяра, на нашия дьовлет и на падишаха ни е гяуринът! Пазете се, правоверни, от гяурина,..“ Ех, ех... Що ми мътиш акъла, ходжа ефенди?.. Един е аллах за всички живи твари. Д. Талев, ПК, 297. — Ти слушай какво ти думам. Не слушай тия чапкъни като оня, уволнения даскал, който ви мъти главите. Гледай си работата, пък да е здраве — от наесен мога да ти поувелича с някоя пара надницата. П. Здравков, НД, 48. Мътя водата (водите). Разг. 1. На някого. Умишлено създавам пречки, спънки в работата на някого, умишлено преча на преуспяването му; действувам във вреда на някого. Дошъл си е Абрашев.. Рогев му мъти водата и смята един ден тук да се избира за депутат. Ем. Станев, ИК I и II, 262. Пропада планът често пъти / или върви на само-тек./ Но кой вода на теб ще мъти,/ когато ти си наш човек? СбСт, 161.2. Някъде. Създавам бъркотии, размирици; размирявам. „Аха, казва [майорът], тука и на про-тиводържавни идеи мирише.. Аз, казва, отдавна подозирах, че някой мъти водата тук...“ П. Незнакомов, БЧ, 29. Филолозите и оттук са прогонени, както поетите от Платоновата република — и на същото основание: да не мътят водата. П.П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 156.
