прил. Който е с мътен, неярък, ненаситен, нечист, с примеси белезникав цвят. Турците се надигнаха в гъсти редици още в подножията на височината.. Ярко аленееха в зеленината фесовете им, лицата им изглеждаха като мъ-тнобелезникави петна. Д. Талев, ГЧ, 467.
мътност
846
МЪТНОБЯЛ
МЪТНОБЯЛ, -а, -о, мн. мътнобели, прил. Който е с мътен, нечист, с примеси бял цвят. Може би ей сега ще се покажат назъбените стени, ще изникнат високи и неподвижни по целия насрещен хоризонт в далечината мътнобяла светлина. Д. Талев, С, 225. Късните мътнобели цветове на медния храст са замърсени от дима и влагата. 3. Сребров, Избр. разк., 176.
МЪТНОВОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който е с мътна вода. След дъждовете реката тече мътноводна.
МЪТНОВОСЬЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е от мътен, с примеси восък. Мътновосъчни свещи.
2. За цвят — който е като на мътен, с примеси восък. Колкото повече се вторачваше в застиналото, успокоено, неподвижно лице, изсечено от някакъв непознат материал с мът-новосъчен цвят, той се уверяваше, че това не е неговия брат. Г. Караславов, ОХ III, 523.
МЪТНОЖЪЛТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с мътен, неярък, ненаситен, нечист, с примеси жълт цвят. В края на месец октомври гората започна силно да вехне. По дъбовата шума се явиха ръждиви и мътно-жълти петна. Д. Ангелов, ЖС, 185. Вацлав напрягаше поглед в мрачината - не се виждаше нищо, освен мътножълто отражение на светлини, което стоеше неподвижно като купол на небето. Истинските светлини все още не се виждаха. П. Вежинов, ДБ, 57. Водата потече по брега,., и засвлича мътно-жълти вадички. 3. Сребров, Избр. разк., 33.
МЪТНОЗЕЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с мътен, неярък, ненаситен, нечист, с примеси зелен цвят. Необходими са само няколко секунди, за да разбера, че корабът не се движи. Поглеждам през кръглия отвор на люка — мътнозелена неподвижна вода. Ясно, пристигнали сме. П. Вежинов, ДМ, 9. Когато излязохме от гарата,.., ние неочаквано се изправихме пред мътнозелени-те води на канала 'Транде." Ив. Мирски, ПДЗ, 122. Отиде до прозореца. Морето беше все така мътнозелено, притихнало под сивата мрежа на дъжда. Ем. Манов, БГ, 116.
МЪТНОЗЕЛЕНЙКАВ, -а, -о, мн. -и,
прил. Който е с мътен, с примеси зеленикав цвят. Клепките му бяха натежали над изпъкналите като на жаба мътнозеленикави очи, нахално ококорени. Т. Харманджиев, КВ, 26. Устата на Лихтенфелд пресъхна. Дългото лице на госпожица Дитрих,.., му се стори непоносимо, а саламандрените й очи приличаха на мътнозеленикави локви Д. Димов, Т, 456.
МЪТНОКАФЯВ, -а, -о, мн. -и, прил.
Който е с мътен, неярък, ненаситен, нечист, с примеси кафяв цвят. Над половината от града високо се издигаха мътнокафяви кълбести облаци от барутен дим. Т. Харманджиев, КВ, 132.
МЪТНОКЕСТЕНЯВ, -а, -о, мн. 7и, прил. Който е с мътен, неярък, ненаситен, нечист, с примеси кестеняв цвят. Широкото му слабичко лице,.., изпъкналите мът-но кестеняви очи,., придаваха глад нишки вид на тоя момчурляк с непридирчив стомах. Т. Харманджиев, КЕД, 13:
МЪГНООРАНЖЕБ, -а, -о, мн. -й,
прил. Който е с мътен, неярък, ненаситен, нечист, с примеси оранжев цвят, Прошумо-лява бръз плах дъждец — и отминава. Небето се поизбистря и високо на запад увисва мътнооранжево слънце. К. Константинов, П, 100. Над Габаре се беше издигнал гъст облак прах и въздухът доби сивджълт оттенък. През този прах залязващото слънце изглеждаше като мътно-оранжев кръг с ясно закръглен ръб. X. Русев, ПС, 183.
МЪТНОПЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който е с мътна, с примеси пяна. Но буря свий — безумно/ вълни се през вълни потирят и летят,/ и яз, и брегове прелели къртят, рват и влачат, що им се попадне, мътнопенни,/ бог знай защо иде... П.П. Славейков, Събр. съч. Щ, 118.
МЪТНОСЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с мътен, нечист, ненаситен, с примеси сив цвят. Из тенекиения кюнец сё точеше мътносив дим и пилееше наоколо тръпчива миризма на миналогодишни суха слама. И. Петров, MB, 6. Студеният вятър пронизваше полумокрите тела на партизаните. Небето беше слязло мътносиво над баирите. 3. Сребров, Избр. разк. 76. Леката мътносива мъгла сякаш извираше от земята и се смесваше с мрака и пушека от комините: в глухата есенна вечер. Т. Харманджиев, КВ, 219.
мътаосйн,-я, -ьо, мн. -и, прил. Който е с мътен, неярък, ненаситен, нечист, с примеси син цвят. Очите му са малки, мътносйни, с подпухнали тежки клепачи. Г. Крумов, Т, 150.
МЪТНОСЙНКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с мътен, нечист, с примеси синкав цвят. В смесената светлина лицата изглеждаха като от картина с мътносинкав фон, предният план на която бе осветен от жълтата светлина на газта, докато отстрана всичко се губеше в здрач. Ем. Станев, ИК III, 121.
МЪТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от мътен; мътнина. Мазнината, която се отделя но повърхността на бульона, трябва да се отстранява.., тъй като при продължително варене тя придава лоен вкус и мътност на бульона. М. Гаврилова и др., ТПХ I и II, 138. Чрез продължителни наблюдения е установено, че оттокът, температурата, мътността и минерали
