но отгоре я подгони мътнеж, тя побягна и мътната вълна се юрна по ливадите.. Цели греди заплуваха по мътнежа, запремятаха се кочини, покриви на плевни. Кр. Григоров, ТГ, 77.
МЪТНЕЯ, -ееш, мин. св. мътнях, прич. мин. св. деят. мътнял, -а, -о, мн. мътнели, несв., непрех. 1. За очи — губя постепенно естествения си блясък и бистрота. Честлав се вгледа в Борис с разширени очи, сякаш го виждаше заи първи път. Очите му взеха да мътнеят.11. Вълчев, СКН, 594. Очите му мътнееха от уплаха. В. Мутафчиева, ЛСВ
1, 113. Върху празното шише светлееше зелена звезда — отблясъкът навярно беше му се видял далечна звезда и пъстрите очи мътнееха от непостижимото разстояние. Ст. Сивриев, ЗСБ, 48.
2. За цвят на нещо — откроявам се, правя впечатление с придобития по-тъмен нюанс от естественото, обичайното. Надзирателят беше мургав, толкова мургав, че чак и бялото на очите му, леко оцветено, мътнееше и правеше лицето му малко безизразно. ЛФ, 1958, бр. 14, 3. При голям излишък на въздух над слоя, пламъкът се скъсява и светлее, а при недостатък на въздуха — мътнее. К. Дойчев, МП (превод), 760.
МЪТНИНА, мн. няма, ж. 1. Качество на мътен; непрозрачност, мътност. След известно време клетъчните елементи се утаяват, а над тях постепенно се отделя плазмата, която се характеризира с лека опалесцентност (мътнина) и сивожълте-никав цвят. А. Гюровски, АЧ, 275. Мътни-ната на урината се дължи най-често на утаени соли или на клетъчни елементи. М. Василев и др., ВБ, 243.
2. Мътилка (във 2 знач.). През пролетта и началото на лятото, когато дунавските води се покачват, овцете отстъпват мястото си на неизброимо множество риба, бягаща от реката, поради увеличаващата се мътнина П. Делирадев, БГХ, 44.
МЪТНИЦА ж. Диал. 1. Мътиляк. „От ка съм, Гано, починал,/ се вода газа, Драгано,/ се жъден хода, Драгано/ че е водата мътни-ца.“ Нар. пес., СбВСгТ, 280. Зъл съм си сън сънувала:/ изтече слънце кръваво,/ притече вода мътница/та Милену у двор у тече,/ нему отнесе червен-подкапник,/а на мене бял лака-тник. Нар. пес., Н. Геров, РБЯIII, 108.
2. Прен. Смутно, несигурно време. — От голяма суша и на град се благодари, булка. В тая мътница аз и на качамака свалям калпак. А. Гуляшки, ЗР, 182.
О Мътницата ме носи. Диал. Занимавам се с празни, безрезултатни работи; несериозен, лекомислен съм, завеян съм.
МЪТНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от мътен. Оранжадата ми се видя мътничка, явно не беше вече много пресна, но я изпих, че бях много жаден.
МЪТНО нареч. 1. Неясно, неопределено, смътно. —Днес мълко мътно се изразявате. Б. Рай нов, ГН, 32. Представяше си той — изпърво мътно, а отпосле и по-ясно — че след време,.., ще може и от ратай-ството да се избави и да си остане самичък арабаджия. Т. Влайков, Съч. II, 110.
2. Като сказ. опред. Означава, че са се породили, че са налице неопределени, неясни по характера си усещания. В душата му бе объркано и мътно, като че не бе спал през нощта и сутринта го сварваше с подути очи. Сг. За-горчинов, Избр. пр III, 133. Морето драскаше пясъка с грапави лапи, в далечината на пресе-кулки мигаше фар. А в главата ми бе мътно като след препиване. Б. Райнов, ДВ, 92.
3. Слабо, в недостатъчна степен. Ханджий-ката драсна кибрит и запали газена лам-бичка, която тозчас осветли мътно стаята на госта й. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 143. „Заздрачаваше се, гъста мъгла падаше въз снежното поле, дотолкова гъста, щото окото ми едвам съзираше мътно борчета-та.“ Ив. Вазов, Съч. XII, 49. Но окото му,.., продължаваше ясно да отличава всичките особености там.. — Гюргево, мътно осветлено, заприличало на един вълшебен град. Ив. Вазов, Съч. VI, 66.
4. С неясен цвят, блясък, с неясна светлина. Вече се стъмняваше.. В полето се тъмнееха царевиците, мътно се жълтееха стърнищата. Ем. Станев, ЯГ, 16. Перденцата на неговата стаичка мътно се белееха, къщата изглеждаше в тъмнината още по-малка и жалка. Ем. Станев, ИК I и II, 226. Единствените някога мустаци [на полк. Кузмин] висяха безпомощно около отпуснатите от застаряването устни,.., очите мътно и сълзливо посветваха сред гъстата мрежа на бръчките. О. Василев, Т, 5. Там, на стената в залата на Мария Меди-чи, мътно блести първото огледало във Франция, дар от венецианците. К. Константинов, ПЗ, 204. Реката бълбуникаше. Мътно светеха водите й между корените на върбите. Ив. Хаджимарчев, ОК, 238. // С неясно очертание. На значително разстояние зад тях,.., мътно се мержелее сънливият Цариброд. Ив. Вазов, Съч. XII, 89.
О Мътно ми е пред очите. Разг. Не виждам ясно, добре.
МЪТНО-. Първа съставна част на сложни прилагателни: а) за означаване на неярък, нечист, примесен цвят, напр.: мътнорозов,
мътносив, мътночер вен и др. б) за означаване на нечисто, с примеси вещество, материал, напр.: мътноводен, мътновосъчен, мътнопенен.
МЪТНОАЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с мътен, неярък, ненаситен, нечист, с примеси ален цвят. На запад небето пламтеше в мътноалени блясъци. К. Константинов, Избр. разк., 80.
МЪТНОБЕЛЕЗНИКАВ, -а, -о, мн. -и,
