МЪТИЛКА1 844 МЪТНБЖ
поради насищане с дим, прах и под. Тежката димна завеса скри съвсем бронираните чудовища от очите им. Когато острият зимен вятър най-сетне разкъса кафеникавата мътилка — от танковете нямаше нито следа. П. Вежинов, ВР, 135. Кристалният полилей плуваше в димната мътилка и се полюляваше. Д. Добревски, БКН, 200. Дните бяха студени и ясни и само нощем по кафеникавите гънки на равнината пропълзяваше остра, суха мъгла. В нейната сива мътилка фигурите на часовите изглеждаха някак огромни. П. Вежинов, ВР,
64. Две успоредни ивици се точеха по снежната целина, отдалечаваха се и чезнеха нататък сред белезникавата мътилка на сшгния снеговалеж. Сг. Марков, ДБ, 29.
5. Прен. Воднистата течност в човешкото око, когато изгуби своята естествена, обичайна бистрота, прозрачност, обикн. при силен гняв, страдание, болест. Аз бях щастлив, че татко вече се връща рано и мисли за мене. В сините му очи нямаше оная мътилка, която правеше погледа му стомане-ностуден, отблъскващ. С. Кралевски, ВО, 32. Ето, и мътилката в очите му се избистри... И гласът му придоби нечувана до днес дрезгава коравина. — Вземи, Герасиме, дъщеря си, отведи я.., че тя спаси живота ви. О. Василев, 33, 135. Очите й се размътиха от гняв. Тя [Добра] продължаваше да мълчи и да гледа бея, докато гневната мътилка в очите й се изля в няколко едри сълзи. Д. Талев, И, 418-419. Очи/пе му, пълни с трескава мътилка, се движеха бързо, опипваха и голия сипей, и горичката отвъд него, все тъй гъста и бодлива. Ст. Марков, ДБ, 424.
6. Прен. Неяснота, обърканост на положение, обстановка или на възгледи, идеи и под. — Интелигенцията не е с нас! Питам се: кой ли е пък с нас? И нагс?*де вървим ние?.. Изобщо — такава една мътилка! Нищо не може да се разбере! А. Гуляшки, Л, 148. Марин: — Поетът може да пише само когато сам е развълнуван, когато има бистра мисъл в главата си и силно чувство в сърцето си!.. Димо: — И най-сложното нещо може и трябва да бъде ясно!... Каква е тая мътилка наистина? О. Василев, Л, 33. Ще отида да поговоря с него. — Иди, иди се нагълтай с мътилка — засмя се професорът. М. Марчевски, ТС, 64.
7. Прен. Неприятно, мъчително подтискащо чувство или физическо страдание. Ужасното се бе случило след няколко дни. Тогава то го бе потресло така силно, че и сега чувствуваше в душата си страшната мътилка. П. Вежинов, ДБ, 132. Асенчо и не помисли да я успокоява. Свил вежди, закрачи нагоре-надолу по пода,.. Тежка мътилка гнетеше душата му. Уморен да се гневи,.., да доказва правото си.., той смътно усещаше, че нещо важно му предстои. Р. Михайлов, ПН, 183. Петко разбра, че Гана най-много бе мислила за него, най-много страдала, задето я измъкна из мътилката на недоволството и й показа, макар и за кратко, хубавото. Ог. Даскалов, СЛ, 524. Спокоен, примирен, той изслуша баща си. Думите уталожваха парливата мътилка на мъката, тя се избистряше и оставаше някъде на дъното само горчива утайка. Т. Харманд-жиев, Р, 156. Едва сега мъжьт усети, че се задушава. Усещаше още лошия вкус в устата си, ушите го боляха, в главата му беше мътилка, когато отново се потопи във водата и потърси харпуна. А. Мандаджиев, ОШ, 9-10.
МЪТИЛКА2 ж. Диал. 1. Буталка (в 1 и 2 знач.), бутало; мътелка, бучка, мътка, ма-телка. Мътилки, ръчни машинки за масло,.. и различни детски къпални бяха прости работи, но със завършена изработка. Св., 1927, бр. 29, 4. Магарето щеше да продаде.. Но къщата?.. Мътилката, с която биеше масло. Чибурът за сирене. Г. Мишев, ЕП, 212. Чрез биенето млекото в мътилка отделните капчици масло се съединяват в едно цяло. Н, 1881, кн. 2, 157.
2. Мляко, което се бие за извличане, отделяне на маслото, съдържащо се в него. „Мъжо, аз днес ше ида на нива да ора, а ти ша останеш у село., и ша убийш мътилката и забъркаш ярма!“ Нар. прик., СбНУ XXXVIII, 168.
МЪТИЛКА3 ж. Диал. Мътачка. Ланска квачка, дваж мътилка., ма,., ма/ кален шипар у кочина., бе,.. бе. Нар. пес., СбВСг, 930.
МЪТИЛО, мн. -а, ср. 1. Място, където птицата мъти яйцата си; полог1. Тя беше като разперушинена квачка, прекарала дълго време на мътилото. Т. Харманджиев, КВ, 622. Черната кокошка от няколко дена е на мътилото. Д Децата прогониха квачката от мътилото.
2. Излюпено пиле, рожба на птица.
3. Място във водна среда, свързано с размножаването на риби. Тука е мътилото на пъстървите. Нагазихме из сините вирове. П. Росен, ВПШ,110.
4. Остар. Пчелна килийка. Вие знаете чудните дружествени урядби на пчелите,., виовали апе майсторските им пити, уряднюпе им мътила .., както и всичкия им ряд у кошера. И. Груев, КН 3 (превод), 10. Погледнете паяка и вижте как си плете мрежа,.. — телицата как си гради сграиците (мътилата), та у тях налива мед. И. Груев, Лет., 1873,170.
О Едно мътило. Разг. Излюпени едновременно от една птица. Соколе да си раздвоят/ нали са йедно мътило/ ще пищат йе-дин за други. Нар. пес., СбНУ XXV, 31. Тия пилета са едно мътило.
МЪТЙЛЯК, мн. -ци, м. Разг. Много мътна течност. В този казан е останала малко вода, но не може да се използува за нищо, защото е мътиляк.
МЪТКА ж. Диал. Буталка (в 1 и 2 знач.), бутало; мътилка, мътелка, мателка, бучка.
- От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МЪТНЕЖ м. Разг. Мътна течност; мътилка. На завоя все огце лъскаше бистра вода,
