изяви на изкуството е театърът. Негови съставни елементи са: драмата и актьора. В първата влизат самата драма, мелодрамата, трагедията и комедията. Р, 1927, бр. 257, 2. // Отделно произведение от този жанр. Франц Jlexap пише нова опера,.. Либретото е взето от мелодрамата „Pomanz“ от американския писател Гелдон. К, 1926, бр. 74,3.
2. Прен. Книж. Чувство, действие, преживяване, което се отличава с неестественост, външа ефектност, ненужен трагизъм. Изведнъж генералшата се свлече от креслото и падна на колене пред него [Методи]..
— Стани, моля ти се. Не прави мелодрами! М. Грубешлиева, ПП, 290-291. КГа т я:
— Напусна ме, защото се оказа негодник, какво повече? Антоанета: — Нито нов, нито оригинален сюжет — безсмислено е да се ровим в него! И не е необходимо да се излага на показ... Както не е необходимо да се раздува и цялата тази мелодрама с Мими... Др. Асенов, И, 46.
3. Остар. Драматично произведение, придружено с музикален съпровод. Разни видове опери са: .. и: мелодрама, у която говорът е последуван от музика, а не от пение, както в оперета. Д. Войников, PC, 214-215. В този свой труд [„Ръководство за словесност“] Войников дава и първото определение в нашата теоретична литература на „операта“ като музикалносценичен жанр и разглежда различните видове произведения от този род, като ги разделя на „сериозна опера“, „комична опера“, оперета и мелодрама. НК, 1958, бр. 47, 3.
— Гр. piXoôpapa през нем. Melodruma или фр. mélodrame.
МЕЛОДРАМАТЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Литер. Преувеличено драматични ефекти, свързани с ненужен трагизъм, сантименталност, характерни за мелодрамата. Белински отбелязва у Юго „преувеличение, мелодраматизъм,.., фразьорство и т.н., но наред с това и ужасна, покъртителна истина“ в неговия роман „Последният ден на един осъден“. Н. Лилиев, Съч. III, 152. Бях на тридесет години,.., а в себе си на осемнадесет и се упреквах в сантименталност и мелодраматизъм, в хлапашка дързост и неврастения. Г. Крумов, Т, 75.
МЕЛОДРАМАТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Литер. Който се отнася до мелодрама. И тук случайността, с която често се разрешават финалите на мелодрама-тичните драми, изигра своята решителна роля за спасяването на главата на героя. Т. Генов, ДОД, 108. Около изнасянето на тая мелодраматична творба [„Дъщерята на полка“] от Народната опера четохме любопитни и поучителни бележки на почти всички наши музикални рецензенти. БНТ, 1940, бр. 202, 2. Мелодраматичен ефект.
2. Прен. Който се отличава с неестественост, външна ефектност, ненужен трагизъм. Приятният мелодраматичен глас на незнайния шпикер каза дословно следното:
— Не изпадайте в отчаяние! Пазете се от мрачни и опасни мисли. Св. Минков, Избр. пр, 269. И докато се приберех в къщи, съчинявах такива мелодраматични излияния, такива любовни тиради в нейна чест,.. — толкова бяха високопарни и патетични! Др. Асенов, СВ, 118. И ми се искаше да й кажа, че всичко е като в операта или в роман-че, че съм слаб и мелодраматичен. Г. Крумов, Т, 79. Иван Кондов не потъва в бездните на самоанализа. У него няма мелодраматични размишления, а интензивност на чувствата и мислите. ВН, 1962, бр. 3283,4.
МЕЛОДРАМАТИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Мелодраматичен.
МЕЛОДРАМАТИЧНО. Литер. Нареч. от мелодраматичен; неестествено, фалшиво, сантиментално. — Ще ретуширате устата и веждите, нали? — попита мелодраматично Беба, съзнаваща тайно недостатъка на своите малко неправилни устни. Св. Минков, РТК, 139.
МЕЛОДРАМАТЙЧНОСГ, -nà, мн. няма,
ж. Литер. Отвл. същ. от мелодраматичен. Каква дълбочина —.. — се крие в „Крадец на огън“! Каква мъжка драма — не мелодрама-тичност — се таи в душата на „довчерашните безнадеждни селяни“. Ив. Спасов, БС, 95.
МЕЛОМАН м. Книж. Страстен любител на музика и песни. — Идвам тук да чуя само едно нещо.. — Вярвайте, никъде не го изпълняват така, както тука.. Това нещо
— тук? .. Хм! Някой маниак, навярно, меломан, блаженствуващ от симфоничната музика на булевардните кафенета... К. Константинов, СЧЗ, 57. От Лондон почти по същото време един голям меценат, известен меломан и обожател на неговите [на Бетовен] композиции,., му поръчва три нови квартета.
В. Йонов и др., Б (превод), 14.
— Гр. péXoç 'пссен'+ man през фр. mélomane.
МЕЛОМАНИЯ ж. Книж. Страст към музиката, пеенето.
— Гр. péXoç 'песен' и pavia 'лудост' през фр. mélomanie.
МЕЛТЕМ м. Х.Диал. Бриз. Времепю беше кишаво и влажно, духаше мелтемът, в далечината гърмеше глухо морският прибой. П. Вежинов, ДБ, 215. Но защо водата не е същата, защо бучи и се люшка? Излязъл е мелтемът. Не чувам ли как прибоят блъска скалите? А. Мандаджиев, БЦР, 51 .На разсъмване мелтенът спря. Настана оная особена тишина на зазоряването, която прави морето гладко като басейн и освежава изгорената от зноя земя. С. Чернишев, ВМ, 143.
2. Тъмен облак, който носи дъжд. Погледни какъв мелтем се задава — ще лети! БД 1,110.
— Тур. meltem.
МЕЛТЕМЙ СЕ несв., безл. Диал. За време — заоблачава се. Времето пак зе да се мелтеми — ще ни намокри. БД I, 110.
МЕЛХИОР м. Метал. Високоустойчива