3. Езикозн. Модулация на височината на тона при произнасяне на фразата; интонация. Мелодика на речта. Мелодика на фразата.
— От гр. peA.oSi.xd 'мелодичен' през рус. мелодика.
. МЕЛОДЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Муз. 1. Който се отнася до мелодия (в 1 знач.). Моцарт е един от композиторите с най-голям мелодичен дар. Неговите мелодии са прости и лесно се запомнят. Пеене IX кл, 80.
2. Който се отнася до мелодия (във 2 знач.); благозвучен. Зачуха се тънки, мелодични звукове, пълни с тайнствена тъга и сладострастна умора. Ив. Вазов, Съч. XIV, 185. Гласът й, чист и мелодичен, &сно се отекваше в спокойния въздух. И. Йовков, ЧКГ, 192-193. Ирина се ослуша в старинния мелодичен език, чиито неразбираеми срички се превръщаха от гласа на Кристало в истерично пеене. Д. Димов, Т, 633. Варнен-ци познаваха мелодичния старчески тенор, трепкащ из калдъръмените улици: „Риба-а-а...“. Д. Добревски, БКН, 10. Аз знаех една песен.. Съществуваше ли ти, пял ли съм те, моя малка, мелодична тайнствена песен, или това са били блажените сънища на едно мечтателно и болно дете? Елин Пелин, Съч. V, 63-64. Поради многобройните празници почти всеки ден започваше с мелодичен камбанен звън. Ем. Станев, ТЦ, 46.
МЕЛОДИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Мелодичен. Хайдн дава по-голяма завършеност на сонатната форма. В нея той внася ярки мелодически теми, много близки до народните песни. Пеене IX кл, 75. Това беше една ария на Белина, мелодическа и проста. Ч, 1875, кн. 8, 379. Храмът беше пълен с богомолци, над които се вееха облаци дим от кандилницата на поп Ставря и мелодически-те звукове на сладкогласния хаджи Атанасия. Ив. Вазов, Съч. VIII, 3.
МЕЛОДИЧЕСКИ. Нареч. от прил. мелодически; мелодично. Музиката се обогатила емоционално и мелодически. Особено се разширили нейните изразни възможности във връзка с бързо развиващата се мно-гогласна и инструментална музика. Пеене IX кл, 60. Настана тишина: само звънците от звънарницата звучат мелодически. Знан., 1875, бр. 5, 75.
МЕЛОДИЧНО нареч. 1. Муз. Според изскванията за мелодия (в 1 знач.). Все по-рядко са ония [певци], от които песента извира не само текстово и мелодично непокътната, но и със съответната гласова характеристика. ЛФ, 1958, бр. 16, 7.
2. Приятно за слуха; мелодически, благозвучно. Шумът на Искъра мелодично бухтеше в мира на пустинята. Ив. Вазов, Съч. XII, 81. Силни припрени удари на чук се чуваха,и аи под тях мелодично пееше въорсът. И. Йовков, Ж 1945, 80. Ключалката на сандъка издрънка мелодично и лъх от севлиено дърво ги лъхна, когато беше дигнат тежкият му капак. Ст. Чилингиров, ПЖ, 138. Топъл ветрец шумеше над пътищата, рееха се самотни облачета из небесния океан, а звънчетата на кончето подрънкваха мелодично, напевно и бричката леко се носеше напред. А. Гуляшки, СВ, 181.
МЕЛОДЙЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на мелодичен; благозвучност. Ярката и изразителна по своято мелодич-ност музика на Хачатурян е сполучливо въведение към трагическата завръзка на Лермонтовия „Маскарад“. Т, 1954, кн. 1, 51. Имаше малка старинна камбанка,.. Звукът бе чист и нежен като малка песен, която се лееше с изумителна мелодичност. Бр. Йосифов, БЧМ, 15. Да го чуете само как пее! .. Само с каква точност, с каква мелодичност. Д. Калфов, Избр. разк., 172. Стиховете и песните на любимите творци са навлизали дълбоко в нежните фибри на младежките души, преливали са своята звучна мелодичност в устрема на мечтите. Е. Карамфилов, Б III, 1о.
МЕЛОДИЯ, ж. 1. Муз. Художествено осмислен последователен ред от тонове, които се съчетават в определено съотношение един с друг и образуват музикално единство; напев. Отец Изидор се застоя пред хармониума.. Той натискаше жълтите клавиши, мелодията бълбукаше като извор. Ц. Лачева, СА, 17. Оркестърът подхвана нова игрива мелодия. А. Хрисгофоров, А, 258. Оклов умееше да свири малко и на цигулка, само първите няколко такта на „Питат ли ме де зората“. С тая мелодия откриваше училищните тържества на юга. Д. Вълев, Ж, 37. Елка въздъхна. В къщи имаха само една олющена мандолина, на която тя сама се беше учила да свири простички мелодии. Л. Галина, Л, 13. — Наистина, отпечатването на народните песни с нотирани мелодии е по-трудно, защото у нас все още липсва крайно необходимият нотен набор и нотите се калиграфи-рат. НК, 1958, бр. 13,6.
2. Напевност, благозвучност на песен, глас, реч и др.; благозвучие. Като мравки идеха едни, връищха се други,.., високо проечава-ше пронизващата мелодия на тръбите, цвилеха коне — странната и живописна пъстрота на големите военни лагери. Й. Йовков, Разк. II, 97. — Ето, аз колкото повече Ви гледам, колкото повече слушам мелодията на Вашия глас, толкова повече почвам да... Нали ще ме извинете за откровеността? Ст. Чилингиров, РК, 183-184. Някакви съвзучия, някаква мелодия в тия думи допаднаха на детето. Вл. Полянов, БВП, 52. Мелодия на езика.
3. Езикозн. Мелодика (в 3 знач.); интонация. Мелодия на речта. Мелодия на фразата.
- Гр. peAxoSia през ит. melodia или рус. мелоция.
МЕЛОДРАМА ж. l.Литер. Драматургичен жанр, в който трагичното се съчетава със сантименталност и с преувеличени дра-матически ефекти. Една от най-сложните
