Page:RBE Tom9.djvu/308

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ботване на селскостопански суровини и керамична фабрика. Геогр. VII кл, 1965, 34. Колчем отидех на ливадата, все поглеждах към мелничарската къща. Г. Белев, ПЕМ, 99. Мелничарска промишленост.

МЕЛНИЧАРСТВО, мн. няма. ср. Занятие,поминък на мелничар. — В боаза имаме една воденица,.. Решил съм да я продам,.. Ако ще правя мелничарство, ще дигна парна мелница. Ем. Станев, ИК I и II, 195-196. Емулсиите, приготвени от тях [повъх-ностно активни вещества], облекчават шлифоването на стъкло, рязането и полирането на метали. Интересно е приложението им в мелничарството. ВН, 1961, бр. 2961,4.

МЕЛНИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до мелница. Към другия край на мелницата непрекъснато се чува шумът на мелничните камъни и равномерните удари на дима в железния комин. И. Йовков, А, 7. Тя [реката Златна Панега] вече налива много напоител.ни канали в долината, движи мелничните турбини, дава светлина навсякъде. Ст. Станчев, НР, 36. През тези сушави септемврийски дни бяха заглъхнали и водениците — нощем улеите и язовете бяха заприщени, за да се набере достатъчно вода, та кречеталата на разсъмване да заиграят върху мелничните камъни. Г. Караславов, ОХ IV, 502.

МЕЛНИЧКА ж. 1. Умал. от мелница; малка мелница (в 1, 3 и 4 знач.). Запретнаха ръкави и построиха малка воденичка.. Бабата седеше на пейката пред мелничката и чакахме да се смеле брашното й. П. Бобев, ЗП1 116.

2. Метален уред за мелене на кафе, чер пипер или под., който се задвижва на ръка; воденичка. Като въртеше бавно ръчката на тенекиената мелничка, той поглеждаше от време на време към огъня. Б. Райнов, ЧЪ, 61. По домовете се пиеше турско кафе и то само от възрастните хора.. То се мелеше в пиринчени ръчни мелнички. Това беше едно от изтезанията в домакинството, тъй като ръчките на тези мелнички се въртяха ужасно трудно. П. Мирчев, СЗ,

71. Претърсили къщата и хванали сина на случайната ятачка, койтб лющел ориз на ръчна мелничка. Ал. Гетман, ВС, 313.

МЕЛНИШКИ, -шка, -шко, мн. -шки, прил. Който се отнася до Мелник, град в Югозападна България. Точеха вино от две бъчви. Едната на Арабина, пълна с бяло вино от тамянка лоза, а другата, пълна с черно като катран мелнишко вино, което хайдут Кольо беше докарал от стария южен град за сватбата на дъщеря си. А. Каралийчев, В, 31-32. Канчето с гъсто мелнишко вино обикаля кръга, цигарите блещукат и една след друга,.., бликат героичните легенди на поробената земя. К. Константинов, НЗХ, 37. Мелнишки скали.

МАЛОГРАФ1 м. Муз. Човек, който записва песни с ноти. В Прага е излязло второто издание на „Биографията на Лудвиг Куба“ от проф. д-р Жозеф Пата,.. В този си труд проф. Пата ни запознава не само с живота на един забележителен човек,.., мелограф, фолклорист, писател и художник,.., но той ни дава и една пълна библиография на публикациите на Куба. Р, 1926, бр. 221,3.

— От гр. реХо<;' песен' + урскрш 'пиша' през фр. шеюдгарЬе.

МЕЛОГРАФ2 м. Муз. Уред към пиано за автоматично записване на импровизации.

— От гр. реХсх; 'песен' + урафш 'пиша' през фр. тёюдгарЬе.

МЕЛОГРАФИЯ ж. Муз. Записване на мелодия с ноти; нотиране.

— От гр. реХхх; 'песен' + урасроз 'пиша' чрез фр. тёюдорЫе.

МЕЛОДЕКЛАМАТОРСКИ, -а, -о, мн. -и,

прил. Книж. Който се отнася до мелодекламация. Господин Сарафов напомня Сирано де Бержерак, а П. Дуков (мечтателният граф Орсино) беше изпаднал в мелодекламаторс-кй тон. К, 1926, бр. 66, 1.

МЕЛОДЕКЛАМАЦИЯ ж. Книж. Изразително декламиране или четене, съпроводено с музикален акомпанимент. Богдан,.., и Косьо Кисимов взеха грижата за програмата. Не трябваше да повтарят номерата, изнесени на вечеринката в клуба.. Някои придлагаха да има мелодекламация. Ст. Мокрее, ЗИ, 147-148. Андрей Стоянов композира две песни за соло пение с пиано на текст от Смирненски:..; две мелодекламации с пиано: „Ковачът“ и „Слепият“. Н. Лилиев, Съч. III, 87-88.

— Гр. рёХсх; 'песен' и лат. сюЫатайо 'упражняване в писано на речи'.

МЕЛОДИЕЙ, -ийна, -ийно, мн. -ийни, прил. Който се отнася до мелодия. След кото се разделил с учителя, потърсил пиесата. Той я прочел внимателно и, въодушевен от светлите образи на героите Карл Моор и Амалия, седнал и нахвърлил първите си мелодийни хрумвания. Сг. Грудев, ББ, 12.

МЕЛОДИЙКА ж. Умал. от мелодия. Дойде и Дано с неразделната си хармонич-ка. Той свиреше някаква игрива и безгрижна мелодийка, макар че беше изсъхнал като скелет и дрипите му висяха повече отвся-кога. П. Здравков, НД, 84. Само по радиото изпълняват някаква лека мелодийка, от която площадът "изглежда сякаш още по-безлюден и пуст. Й. Стоянов, ПД, 100. Оперетна мелодийка.

МЕЛОДИКА ж. 1. Муз. Мелодични особености на творчеството на отделен композитор или на произведенията на дадена му-зикална школа. Една от най-богатите страни на оперното изкуство на Моцарт е мелодиката. Особено поразява непрекъснато бликащата мелодия в ариите, вокалните ансамбли и оркестъра. Пеене IX кл, 80.

2. Литер. Интонационна организация на стиха, която се постига от ритъма, цезурата, римата, от синтактични и лексикални повторения и др.

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл